Владимир Николов - Капитан и президент

"Той е Лили Иванова на българския волейбол и може да играе на още една олимпиада!” Тези думи треньорът на волейболните национали Пламен Константинов изрече по адрес на капитана на отбора Владимир Николов преди европейското първенство в София. И 38-годишният ветеран напълно оправда оценката на своя бивш съотборник - игра великолепно, както пее и сега примата на родната естрада. До битката с Франция в полуфиналите, или по-точно след третия гейм с „петлите“, когато имаше малшанса да не отиграе няколко топки. Не му тръгна и в мача за бронза, но въпреки това обра искрените овации на зрителите в залата.

"Сбъднах една мечта - да играя на европейско първенство вкъщи пред тази невероятна публика. Всеки път, когато слушам химна настръхвам", разкри Николов по време на първенството.

На 38-години Владо безспорно е и сред най-мъдрите и уравновесени състезатели в националния. За тези му качества говори един факт, който не е много характерен за родната действителност - двамата с Пламен Константинов дълго време бяха в студена война, но сега са много близки. И така стана от момента, в който осъзнаха, че трябва да превъзмогнат личната неприязън в името на отбора.

Николов се отказа от националния отбор след олимпиадата Лондон 2012 и стана мениджър на тима. На път бе да спре и изобщо с кариерата си на състезател, но преосмисли и двете решения. Продължи да играе във Франция, а получи и предложение от треньора, който е известен и с това, че може да прощава. Не че между тях се е случило нещо фатално от времето, в което бяха съотборници, за да се подминават цял живот. Така Владо се върна на работа в "третия фронт" и показа, че който може, го може. Другите му работни места са клубният френски тим Лион и управленската работа в родния Левски, където вече той взема решенията като президент.

"Не се виждам в ролята на треньор, но със сигурност ще остана във волейбола след края на кариерата ми", декларира през 2007 година. диагоналът, когато бе играч на италианския Тренто. Оттогава минаха 8 години и думите на Владо се потвърждават. Защото краят на състезателната кариера все пак наближава дори и да си Лили Иванова на волейбола. Вероятното, поне засега, ново амплоа на капитана е да бъде ръководител. Той вече обяви своите планове за създаване на детска школа по волейбол, тази седмица се очаква разкриване на детайли по проекта, който Николов ще дирижира от разстояние. Защото отново ще играе волейбол във Франция.

Владо е от полиглотите в националния отбор - говори свободно английски, френски и италиански. От 1997 година е неизменна част от националния отбор и през цялото време е основен играч. Отстъпи мястото на Цветан Соколов, но терминаторът се контузи и отново старата пушка вдигна мерника. Когато треньорът Константинов обяви, че качва отбора на високопланинската база на Белмекен, се чуваха приказки, че по-старите няма да издържат натоварванията. Да, ама не. На 38 години Владо показа перфектна за годините си форма. Всъщност друго характерно за него качество е, че е изключителен професионалист и не си позволява експерименти с режима, тренировките и физическото състояние.

След 2 години България най-вероятно пак ще е домакин на голямо първенство - световното. И за шанса отново да обира лаври в "Арена Армеец" капитанът каза: "Нека бъдем сериозни, вече ще съм на 40“. Но той така каза и през 2012-а...

Опитът и екзотиката на японския волейбол
Владимир Николов е роден на 3 октомври 1977 година в София, първият му клуб е Левски, където играе от 1995-а до 2002 година. Първият му чуждестранен отбор е турският Ердемирспор, след това играе 4 години във Франция, през 2006-а е за един сезон в японския Торе Ероуз, където едно от нещата, които са го впечатлили, са изключително тежките тренировки. Играе в три италиански отбора (2007-2012 година), шампион е на три държави - България, Франция и Италия. Бронзов медалист е с националния тим на световното през 2006, на Световната купа през 2007-а и на европейското през 2009 година.

Има невероятна амбиция да се доказва
"Аз съм първият треньор, който даде път на юношата Владимир Николов в мъжкия отбор на Левски през 1991 година. Той правеше впечатление с физиката си и с изключителни умения за възрастта си. А най-характерната му черта е невероятната амбиция да се доказва. Това, което сега виждам напоследък а и на европейското е един много помъдрял Владо Николов, който си поставя изпълними задачи“.
Христо Илиев, треньор по волейбол

Реалист с желание да работи за волейбола
"Той израсна в залата на "Герена" и когато дойде да тренира спа един месец с фланелката на Левски. Възхитен съм от много неща, които прави Владо. От отговорното му отношение към България и националния отбор, от блестящата спортна форма, която поддържа на тези години. Възхитен съм от неговия реализъм и поемане на отговорност и от огромното му желание да направи нещо повече за волейбола".
Стоян Хранов, шеф на спортен клуб Левски

Уникален професионалист, който много работи
"Владо е уникален професионалист и благодарение на този професионализъм стигна до наистина високо ниво във волейбола. Както и той сам признава няма качествата на други волейболисти и затова му трябва много работа. Но с много труд и истинска спортна злоба постигна голямо израстване. На европейското даде всичко от себе си, помогна максимално на отбора, защото на 38 години не е лесно да си диагонал и то на европейско".
Найден Найденов, треньор на Марек Юнион Ивкони

Голяма фигура за българския волейбол
"Ще ви разкажа една случка, за да разберете какъв професионалист е. Бях треньор на Пирин (Разлог) и се качихме на Белмекен през лятото. Владо дойде сам с личен треньор по лека атлетика и направи самостоятелен лагер, за да се подготви за отбора си в чужбина. Затова и сега на 38 години играе така. Той е голяма фигура в нашия волейбол, обединител и лидер, за каквито може да мечтаем да са повече".
Любомир Герасимов, треньор по волейбол

Антони Йорданов, в."Труд"