Убиецът крещял: Гооооооол!

Някои мислят, че футболът е въпрос на живот и смърт. Уверявам ви, че футболът е нещо много по-сериозно...
 

Пророческите думи на великия шотландски треньор Бил Шенкли надвисват като гилотина над трагичната съдба на колумбийския футболист Андрес Ескобар. Неговото убийство във втория ден на юли, точно преди 19 години, бе едно от знаковите събития, белязали световното първенство в САЩ '94. Подобно на четвъртото място на сензацията България и хванатия с допинг Диего Марадона.

В незабравимото за нас американско лято смъртта на колумбийския защитник остана в сянката на космическата еуфория от победите на Пеневата чета. И до днес обаче няма категоричен отговор на страшния въпрос защо жизненият път на 27-годишния Андрес Ескобар Салдариага приключи на разсъмване на паркинг в Меделин. Там той издъхна в локва от собствената си кръв, изтичаща от надупченото му с 12 куршума тяло.

Докато е стрелял по футболиста, убиецът Умберто Муньос Кастро е крещял безумно "Гоооооооол", както правят темпераментните южноамерикански коментатори. Това разказа приятелката на Ескобар пред съда. Разследването не установи кой е издал смъртната присъда. Дали убийството е (не)обичайният епилог от битов нощен скандал в Меделин, обявен от в. "Вашингтон Пост" за най-опасен град през 90-те години? Или куршумите са изпратени от кралете на колумбийската мафия, която наказала играча за неговия автогол на световното дни по-рано? Втората теза има повече поддръжници, но доказателства така и не се намериха... 

Смъртният грях на Андрес Ескобар се случи в 34-тата минута на мача САЩ - Колумбия (2:1) пред 93 689 зрители на ст. "Роуз Боул" в Пасадена, когато при 0:0 той си вкара автогол. След втората загуба в групата южноамериканците отпаднаха безславно, а бяха заминали за Щатите като един от скритите фаворити. Само година преди мондиала колумбийците наказаха Аржентина с 5:0, а в отбора им блестяха звезди от калибъра на Рене Игита, Карлос Валдерама, Фаустино Асприля...

Твърди се, че фаталният автогол на Ескобар и последвалото отпадане е причинило крупни загуби на колумбийските картели, заложили големи суми на черно тото за класиране на 1/8-финал. Не липсват и връзки между извършителите на престъплението и кокаиновата мафия. Убиецът Муньос е работил като шофьор и бодигард за гангстерите, също както и неговите съучастници...

След отпадането от световното трагичният герой Ескобар имал намерение да посети роднини в Лас Вегас, но явно нямал настроение за купон в столицата на хазарта и се върнал в родината. Вечерта на 2 юли 1994-та той излязъл с приятели и се настанили в бар "Индианецът" в Меделин. В 3 ч сутринта футболистът бил сам в колата си на паркинга пред заведението, когато пристигнали трима мъже. Пламнала люта кавга, двама извадили пистолети и открили огън. 

Муньос бил заловен няколко часа по-късно и признал вината си. Осъден е на 43 г. затвор, по-късно присъдата е намалена на 26 г., а през 2005-а престъпникът е пуснат на свобода заради добро поведение след само 11 лета зад решетките. Твърди се, че той и негови заможни близки "изгорели" с огромни суми, заложени за класиране на 1/8-финал...

 

Погребението на Ескобар се превръща в национално събитие и се стичат 120 000 души начело с тогавашния президент на държавата Сесар Гавирия. Той разпорежда всички футболисти от националния отбор да получат въоръжена полицейска охрана, за да се избегнат още посегателства.

В Меделин не спира да се говори, че Андрес Ескобар нямаше да легне в гроба след 50 мача за националния отбор заради един автогол, ако е бил жив неговият далеч по-прочут съфамилник Пабло Ескобар, убит година по-рано. Свирепият наркобарон бил запален фен и личен приятел на повечето футболисти. Финансирал е построяването на много игрища в бедните квартали на Меделин и плащал лагери на националите, които го посещават в затвора преди квалификациите за САЩ '94...