Само 7-8 минути не достигнаха на ЦСКА да прекъсне лошата си серия от последователни мачове без победа на терена на Черно море. Грешка в защитата и не-разчетено действие на вратаря подариха точката на домакините. Това вероятно ще е червеният прочит на историята. От лагера на домакините обаче са в пълното си право да смятат, че напълно са заслужили точно такъв край на мача.
Двата отбора почти не създадоха голови положения, което не е нещо ново за мачовете на стадион "Тича". Гостите вкараха учебникаски гол, без да направят кой знае какви усилия това да се случи. Мачът започна с по-грамотна игра на ЦСКА, но това положение! бързо се промени и Черно море създаде две положения пред вратата на армейците плюс едно доста! спорно за игра с ръка на Кукоч в наказателното поле. Отсрещната страна през това време, общо взето, бездействаше.
През второто полувреме мачът бе вкаран в позиционно русло и когато изглеждаше, че вече е затворен като предизвестен резултат, стана неочакваното изравняване. Нормално и очаквано не се получи атрактивен двубой много положения пред двете врати. Много нарушения, накъсана игра, безпринципен рефер, общо взето, това бе картинката. Няма как да не се направи констатацията, че
ЦСКА не затвърди движението нагоре от последните си няколко мача, в които не срещнаха отбори с кой знае колко съпротивителни сили. Във Варна обаче нищо не идва лесно и армейците трябваше да направят по-сериозно усилие, за да прекъснат негативната за тях тенденция. Това усилие зрителите не го видяха. И Стойчо Младенов за пореден път ще констатира, че нещата във футбола не стават от днес за утре. И че фанфарите са доста преждевременни.
Всъщност това не е чак толкова лошо. По традиция феновете и медиаторите на ЦСКА са склонни към прибързани изводи. Така например успехът срещу Локомотив Пловдив на "Лаута" бе героизиран сякаш се е случило нещо чутовно. Същото щеше да се случи и ако Дивиш не бе изиграл ситуацията толкова безобразно. Щяха да се пишат оди за това как ЦСКА са счупили още една прокоба. И са направили още една крачка към шампионската титла. И от това да се правят изводи, че отборът едва ли не е готов шампион. А това изобщо не е така. Лудогорец си остава все така далеч напред и предстоящият мач на "Армията" на съперниците за титлата пак е с предимство на разградчани.
В ЦСКА наистина има някои нови положителни неща в играта, но те съвсем не са толкова константни. В тази посока абсолютно нелепи са възхвалите за левия бек Кукоч, без да е изиграл поне 20 мача като титуляр. Същото се отнася за Буш, който гледа мача във Варна отблизо. Тони Силва е крайно непостоянен и е спорно дали играе за собствено удоволствие, или за отбора, фелипе вкара красив и рядко виждан по нашите терени гол, но това е само едно добро начало.
На този етап единственото сериозно нещо, което може да се коментира в ЦСКА, е ролята на Маркиньос. Позицията му на терена показва, че на "Армията" се вкарва в оборот вече и сиво вещество, нещо, с което Стойчо Младенов никога не се е отличавал особено. На 57 години той за пръв път започва да се съобразява с модерните тенденции във футбола и вкарва един техничен и вариативен футболист, поставен по-назад от позицията на типичния плеймейкьр, който да поема дълбоко топката в своята половина. При нова-та функция на Маркиньос подаванията в играта на ЦСКА скачат двойно. Отборът става далеч по-комбинативен. Комплименти и за самия Маркос, който се пригажда бързо, след като в Локомотив предимно се разхождаше на терена. ЦСКА е коренно различен отбор с Маркинъос в новата му функция спрямо това, което беше с Чочев и Янчев, двама типични черноработници.
Дори след слаб мач като този във Варна няма как ga не се отчете, че новият ЦСКА играе много по-добър футбол от миналогодишния и има много повече идеи в игрови план.
Никола Спасов взе глътка въздух, за да направи мисията си в Черно море по-поносима. С две поредни загуби и десетото място във временното класиране облаците щяха да бъдат много черни. Спасов може да тълкува точката като своеобразен бонус от съдбата, която му направи щедър подарък. Истината, която не може да се скрие с един случаен гол, е, че през цялата календарна година моряците не са на нивото си. Онова средното, биткаджийско равнище, което им гарантираше място в златната среда, че и малко по-напред. Спасов става жертва на нещо познато във футбола, което се нарича забавен процес на игрова вегетация. Днешните проблеми на Черно море със сигурност са стартирали в други времена, когато всичко е изглеждало прекрасно и друг треньор е обирал незаслужени овации За Кольо Спасов розови съни ща няма да има. За да върне отбора там, където го остави преди много години, ще трябва да се скъса от работа. И то с изпълнители, които в момента изглеждат доста амортизирани и безразлични към случ ващото се на терена.
Черно море изключително зависи от идеите на Георги Божилов, а в последно време те не са толкова много. Може би безспорният талант достигна максимума си за този отбор и трябва да потърси ново предизвикателство. Пове чето водещи отбори в България нямат такъв класен изпълнител. Играта на фут болисти като Коконов, Райков, Паланков, Сашо Алек сандров, Миро Манолов също не изглежда да се движи във възходяща линия. Дават, каквото могат, но в същото време е ясно, че с тях тимът ще доиграва първен ството във втората шестица. А, сигурен съм, целите на Кольо Спасов не са толкова ниски. Човек, кой то е водил отбор на стадионите в Генуа и в Щутгарт, няма как да доволства с дребни и незначителни цели.
Първата цел за моряците е стабилизация и излизане от лошата зона, за след това обаче ще им трябва нов импулс. Те си знаят как ще го намерят.
Жаклин Михайлов, "Тема спорт"
