Да нямаш пари не е грях. Да обещаваш многократно и да не го изпълняваш е грях. В ЦСКА това е всекидневие. Не от вчера, не от година или две.
Толкова е тънка червената линия между спасител и унищожител. Между стари и нови. “Титан” дойде, оплака се от стари дългове и обяви закриване на ЦСКА. Сметопочистващите босове ги наричаха и спасители, и унищожители.
На ред е Александър Томов. И той е спасител, и той говори за наследени дългове. Но добре е да внимава да не дойде време, когато може пак да бъде на мушката. Усещал го е на гърба си. Прилики между нови и стари шефове бодат очите. Като бунтовете в съблекалнята. И преди, и сега ЦСКА бе лидер с много точки, фаворит за титлата. Шампион - не. Ръководството има обяснение: “Играчи и треньори са виновни!” Дали само? Как ще отговори Томов на някои въпроси като:
l Серия неспазени обещания. Последният пример бе дербито с “Левски”, когато трябваше да раздаде пари преди мача. Не би.
l Плаща на едни, на други - не. Новият пример е Тончи Кукоч, договорил свои суми и... изпаднал в немилост пред съотборниците си, които чакат. Особено пред българите. Преди с такъв статут бяха Иван Бандаловски, Костадин Стоянов и няколко чуждестранни любимци на “Титан”.
l Обещанията за генерален спонсор са с 15-месечна давност. Но клуб да няма пари за нафта на автобуса, анцузи и топки означава само едно - застрашено е съществуването му. Генералният спонсор е за генералните неща - стадион, бази, звездна селекция. И при “Титан” редовно липсваха най-обикновените “режийни”.
Има и голяма разлика. “Титан” бавеше заплати с месеци, Томов рядко закъснява с повече от един. Въпросът е в спазване на обещанията. Политикът твърди, но и трябва да докаже, че е ръководител от “друга бира” в сравнение с предшествениците.
И през 2008-а, и сега Томов лети в ръцете на отбора след дербита с “Левски”. Преди обещаваше по 10 000 лв., сега в кризата - по 5000, по 3000. Кому е нужно да говориш, когато нямаш? Колко по-хубаво звучи: “Победихме за ЦСКА! Работим за времето, когато футболистите ще получат адекватни премии за играта си!”
Не би. Томов обещава. Опиянен от камерите и щастливите лица. Същите тези лица няма да му се усмихват, ако ЦСКА се разпадне. Все по-често играчи ще получават“финансова” контузия (играят, когато им се плати). Все повече мачове ще завършват без победи, защото главите са гневни.
Томов не разбра защо ЦСКА отпадна от “Зимбру”. Ако модерното управление включваше редовно плащане, Емил Гъргоров и Джаксън Менди нямаше да напуснат, селекцията щеше да е навреме и ЦСКА да излезе с истинска армия. А не с тепърва запознаващи се на официални мачове играчи. И какво стана със заканите за съд срещу беглеца Менди? Или бе прах в очите?
Всичко е в ръцете на Томов. Благодарение на него ЦСКА оцеля. Адмирации! Благодарение и на него е лидер в класирането. Но - подобен бе пътят и на “Титан” на “Армията”. Краят всички го знаем.
Боян Бойчев, в-к "Труд"
