Смисълът на футбола

ЦСКА привлича върху себе си една доста значима част от емоциите на българското общество и в последния месец вече е видимо желанието на Червената България да реагира спрямо това, което смята за несправедливо. Мачовете на червените вече имат своего рода елементи на политически прояви. Една значителна група от хора отиват на стадиона не само за да гледат футбол, а да отговорят на заканите за репресия.

Така го чувстват запалянковците, така реагират. И никакви призиви и декларации от страна на ръководството не могат да ги спрат, поне на този етап. феновете отговарят като хора, чиято любов е несправедливо отнета. Тази любов, която не може да се опише с думи и която още от дете е запалена в сърцата им. Така както се пее в една от най-актуалните песни на червените фенове „Още от дете запали моето сърце". Хилядите на стадиона са излъчили съперниците си - футболният съюз и държавата. И изразяват свободно своята гражданска позиция.

Да, точно така, хилядите привърженици на ЦСКА са на стадиона не просто да изгледат един мач за 90 минути. Те са там, за да се срещнат със съмишленици и да изразят позицията в рамките на закона. Ролята на жертва обединява хората и точно този процес наблюдаваме от два-три месеца, когато стартира червената футболна революция.

ЦСКА Есен 2015 е много по-различенот когато и да било.

Това не е просто пробуждане на червената фенска маса. Може би времето ще бъде най-добрият съдник на процесите, които съпътстват ежедневието ни. Но най-ясният сигнал от сектор Г е категоричен рестарт на футболната ни система. Запалянковците на ЦСКА искат нови правила във всички аспекти - като се започне от терена, мине се през нормативните уредби и се завърши на трибуните. Никой не иска подарени дузпи, никой не иска наведени съперници, никой не иска скъпоплатени чужденци, които източват клуба чрез недобре настроени агенти и посредници, и никой не иска всичко това по един или друг начин да е покровителствано от БфС с неговите безкрайни вратички и заобикаляне на закона.

А на трибуните децата стават все повече и повече. Точно както е в Европа - малките са екипирани с фланелки, носят шалчета и пеят заедно с татковците. Кадрите са повече от красноречиви. Един ден всички ще си дадат сметка, че през лятото и есента на 2015 година ЦСКА е „произвел" едно ново поколение запалянковци, което в предишните условия нямаше да се случи или поне нямаше да е в същите мащаби и нямаше да предизвика същата симпатия.

Сега ЦСКА играе мачовете си изцяло за развлечение, без да брои точки, без да смята оставащи кръгове, без да се интересува кой е съперник, а позитивното поведение на спортно-техническото ръководство дава своите резултати и на трибуните. Сега хората отиват на стадиона само и единствено за да се радват на своите, а не да обиждат и ругаят другите.

Ами замислете се, то това е смисълът на футбола - да отидеш на стадиона с децата си, да не си притеснен за тях и да се кефиш на това, което се случва на терена. Сега феновете на ЦСКА дори съвсем приятелски аплодират съперниците, може би защото са от позицията на големия и могъщия, а малкият винаги е симпатичен, когато е позитивно настроен. Скромните отбори идват на „Армията", снимат се и си заминават, пълни с положителни емоции. Така футболистите на Велбъжд пиха по бира на стадиона в неделя, преди да се приберат в Кюстендил. Няма обиди, няма ругатни, няма отблъскващи изпълнения преди, по време и след мачовете. Точно както казват хората -получават се футболни празници.

Осем хиляди на стадион в Пазарджик?! Това едва ли някой ентусиаст си го е представял. И тези 8 хиляди не бяха на трибуните, за да видят отблизо ЦСКА. Ако искат само това, те могат да го правят на двата пловдивски стадиона, които са на около 30 километра. Но сега ЦСКА е различен, сега ЦСКА е в ролята на този страдалец, върху който БфС упражнява идиотските си правила и който е въртян на възможно най-бавния огън. Сега ЦСКА е катализатор на народното недоволство и стадионът е място, където можеш да крещиш каквото си поискаш и да посочиш тези, от които не си доволен.

Да, от спортно-техническа гледна точка мачовете на ЦСКА не са достатъчно интересни и повечето от тях са безсмислени като спортно противопоставяне. Червеният отбор няма работа в аматьорските групи, защото когато се върне, нито ще е с тези футболисти, нито играта ще е такава като интрига, като темпо и като качество. Но сега е време и клубът да положи основите на нещо наистина сериозно, стига да се намери общ език с така наречените съответни държавни органи и с неясната като принципи апаратна система на БфС.

Но отсега трябва да е ясно, че с този плам в очите и с този порив на сърцата ЦСКА ще се върне в А група с много повече публика отколкото имаше в последните си сезони. Тези деца, които сега правят първите си стъпки на стадиона, вече ще са пораснали. А през това време и други дечица ще бъдат повлечени, след като разберат от другите, че на мачовете на ЦСКА е приятно и забавно. И е хубаво всички, от които зависи тази игра, да помислят за децата, на които футболът е първата любов в живота.

Желю Станков, "Тема Спорт"