Синият тризъбец работи, трябва му здрава основа

В началото на кампанията Петър Хубчев имаше доста трудности по избистрянето на титулярен състав. За това говори и фактът, че едва в 10-ия кръг срещу Славия той пов­тори една и съща единайсеторка в два поредни шампионатни двубоя. И докато в защита и в халфовата линия по-голяма част от нещата бяха изчисте­ни и рокади се налагаха само за­ради травми, то нещата в предни позиции не стояха така. В началото на върха на атака­та бяха въртени голмайс­торът на миналия сезон Ста­нислав Костов и взетият под наем от австрийския Рапид Ви­ена Дени Алар. Едната опция пред Хубчев обаче отпадна, тъй като дългото време, в кое­то благоевградчанинът игра с травма, най-накрая си каза ду­мата и той влезе в лазарета. За треньора едната въпроси­телна обаче бе заменена с друга заради продажбата на Давиде Мариани. Човека, който в нача­лото на кампанията не само че бе най-добрият офанзивен халф в отбора, но и водещият му ре­ализатор - в 6 срещи в първен­ството и Лига Европа имаше 6 попадения.

В 5-ия кръг на първенството Хубчев опита конфигурацията с 21-годишния холандец Найджъл Роберта на върха на атаката, а от двете му стра­ни Станислав Иванов и Паулиньо. Тогава Левски прие Бе­рое на "Герена", а резултатът 1:3 показва, че идеята му не сработи. След един мач обаче той се върна на нея - при 1:0 над Локомотив Пловдив. И след то­зи двубой треньорът повече не пипна триото. А то започна да се развива и му се отблагодари с голове във всички срещи след това. Срещу черно-белите се разписа Роберта. При 2:2 срещу ЦСКА вкараха холандецът и Станислав Иванов, а Паулиньо се отличи с асистенция към юношата на клуба. При 3:0 над Черно море имената и на три­мата светеха на таблото още преди да е изтекло първото по­лувреме. При 2:0 срещу Славия Стаси бе сред голмайсторите, а в съботното домакинство на Ботев Враца (3:1), той даде ед­на асистенция, Паулиньо друга, а бразилецът и Роберта бяха и сред голмайсторите.

Тримата се допълват по много интересен начин. Холан­децът не е типичен централен нападател. По време на юно­шеските си години той е играл като крило. Затова и не му е чуждо да се изтегли на фланга, да получи топката и да преодо­лее защитник 1 на 1. Наред с това показва и някои черти на таран - срещу Ботев Враца изигра положението за гола от­лично - меко овладяване с лице към вратата, а след това, останал сам срещу стража, стре­ля над него.

Паулиньо безспорно е най-изобретателният футболист на Левски, той е и най-остри­ят. Не случайно е и най-фаулиран от противниците. Когато той бъде спрян, коефициентът на полезно действие на сините в нападение спада драстично. Но когато пробивите му тръг­нат - не само по фланговете, а и през центъра, играта на Левс­ки е съвсем различна.

Станислав Иванов има добро движение между линиите. Не е толкова силен "ек на ек", но за сметка на това умее на ско­рост да използва празните пространства и да завършва -типичен пример е голът му сре­щу Славия. Той е и доста поле­зен в дефанзивен план - винаги помага на Живко Миланов.

Нападателното трио на си­ните е вкарало 16 от 25-те го­ла на отбора в първенството. Това прави 64 процента от по­паденията. Никак не лош пока­зател, още повече че Мариани (4 гола) вече го няма. И докато тризъбецът на Левски се дока­за, то Хубчев все още има диле­ми кой да постави зад него. За­сега сякаш треньорът няма ясен отговор и върти Мазурек и Нашименто. Това е пост, от който зависи много - както иг­рата в атака, така и конт­ролът над топката и задаване­то на темпото. Очевидно е, че по последните два компонента на Левски му трябва още много работа - пролича си и срещу Бо­тев Враца. Но по-важното е, че онзи ден на "Герена" сработиха смените. И по-точно тази с пускането на Нуно Рейш като дефанзивен халф. Ход, който тепърва ще бъде използван от Хубчев и който може да даде искания резултат по отноше­ние на сигурността в средата на терена и пред собствената врата.