Почти винаги Литекс е случвал с трансферите на бразилци. Латиноамериканците са всепризната футболна сила и съвсем логично скаутите на „оранжевите" имат широк поглед върху местното първенство. Е, естествено ловчанлии не могат да си позволят попълнения от местните грандове за по 5-10 млн. евро като Шахтьор (Донецк), но пък в Бразилия има още хиляди незабелязани таланти, за които просто ти трябва усет и око да ги откриеш. А такива скаутски качества Стойчо Стоилов несъмнено притежава.
Доведеният от него през зимата на 2009 година Дока Мадорейра се превърна не само в приятната изненада в състава на „оранжевите", но се утвърди и като основна фигура в тима при който и да е треньор. Бразилецът внесе още повече разнообразие и агресивност в атаката, а със своите финтове и техника дава и допълнителна естетическа наслада и атракция за публиката, която вече го обожава. Дока носи онова нестандартно футболно начало, което взривява трибуните и прави играта удоволствие за гледане, а н е само битка за точка и класиране.
Поредният пример беше мачът с Левски, в който той вкара може би най-красивия гол в дербитата между двата тима. Неспасяем шут от над 30 метра, достоен за Шампионска лига в стил „Ариен Робен". Истинска фантазия... С него Дока даде старtaна разгрома над „сините" и със сигурност ще накара вратарят Гошо Петков цял живот да си спомня с лошо 34-ия си рожден ден.
„Аз обичам много да си пробвам ударите отдалеч. И в Бразилия, и тук имам попадения извън наказателното поле, но определено това ми беше най-хубавият гол в кариерата. За това трябва да благодаря на треньора и на моите съотборници, които цяла седмица ме надъхваха да не се колебая, ако ми се предостави шанс да стрелям от далечна дистанция", споделя бразилецът.
Визуално лявото крило на Литекс наподобява своя знаменит сънародник Ромарио. Освен това Дока също комплексира съперниците си с финтове, стреля без подготовка отвсякъде и често бележи. В световния интернет портал Youtube могат да се видят феноменални голове на нападателя от всякакви позиции, включително и директно от корнер. Фенските форуми в Бразилия пък изобилстват с коментари от типа: „Бог прощава, Дока - не". Рядко наистина някой латиноамериканец се е адаптирал така бързо към спецификата на българския футбол. Почувствал доверието и любовта на всички в Ловеч, тихият и скромен по природа нападател е като развихрила се хала на терена.
Дока има всички качества да стане номер едно в България. Наблюдавал съм го и знам, че е способен на още по-силни игри, а публиката ще го обожава, защото феновете харесват такъв тип таланти, които играят за тях", сподели първият заиграл в България бразилец и настоящ мениджър Джери Перейра.
И докато Дока вече свикна със снега и със студа през зимата, той все още не може да проумее грубата, понякога доста опасна игра на противниците срещу него. Откровено признава, че за една година е бил наритан толкова у нас, колкото за пет в Бразилия. Особено „любимец" е на „сините", които откровено си го малтретират на терена. В есенното дерби на „Герена" до 20-ата минута четирима бяха за жълт картон. В неделя историята се повтори, като този път с червен картон изгоря словакът Петраш.
Предполагах, че в Европа футболът е по твърд, но чак пък толкова ... Знам, ч е фауловете са част от играта, но понякога така ми влизат, че имам усещането, че искат да ме изкарат нарочно от игра. Това го правят най-вече играчите на Левски. Грубостите обаче няма да ме уплашат. Напротив, дават ми още повече кураж", споделя винаги усмихнатият Мадурейра.
Иначе историята му е като на всеки бразилец. Той израства в щата Акре, намира се в известната област Амазония. От малък тръгва с коженото кълбо в родното си градче Фена Мадурейра. Впрочем оттам идва и футболното му име - Дока е прякор, а Мадурейра е градът му. По паспорт футболистът се казва Франсиско Лима да Силва, но предпочита да го наричат със псевдонима му. Във визитката си нападателят има впечатляващи трансфери в известни клубове от елита на Бразилия като Витория (Баия), Интернационал, Атлетико (Паранензе) и Гояс, където е отбелязал и не малко голове. Преди няколко години известният сръбски таран Деян Петкович, минал през Реал (М) и направил голяма кариера именно в страната на кафето, кани своя съотборник да си опита късмета в Партизан. В сръбския гранд техничарят се задържа няколко месеца, но заради лакомията на крупни мениджъри до трансфер не се стига и той се завръща в Рио Бранко, откъдето Литекс го привлича.
И докато част от бразилците в родната „А" група са любители на нощния живот, то Дока се проявява като пълен въздържател и дори не знае къде се намират местните дискотеки. Бог, семейство и футбол са стълбовете в ценностната му система, която не му позволява да харесва феномена Роналдо, защото „пие и прави недостойни неща". Негови кумири са Кака и Роналдиньо, защото са вярващи и добри хора и същевременно гениални футболисти.
