България е имала много спортни герои, сега също има, но доста по-малко. Това означава, че са по-важни. А Радослав Янков е още по-важен. Защото успехът му е чисто български.
Спортът на високо равнище е едно от нещата, които привличат вниманието на най-много хора. Победата е най-важна, а на победителите е позволено всичко. Затова и най-големите шампиони са непрекъснато в новините и коментарите, а рекламодатели и политици се опитват да се прикачат към славата им.
Успехът има много бащи, макар че в България не са чак толкова много. Спортистите ни почти не намират подкрепа от бизнеса и изцяло разчитат на държавата. Но тя няма как да направи един спортист шампион. Може само да му даде финансова издръжка, ако вече се е доказал, може да го засипе в премии, ако непрекъснато печели отличия от големите състезания. По пътя нагоре обаче той е сам. Затова и в последните години българските спортни герои не носят марката "Произведено в България". Преди да стане глобална звезда, Григор Димитров се караше със съдиите по малките турнири в Швеция. Кубрат Пулев нямаше да стигне до мач за световната титла, а не е ясно дори колко мача щеше да направи на професионалния ринг, ако не бяха немците от "Зауерланд". Дори Димитър Бербатов отнасяше псувни по нашите терени, а след това стигна до Манчестър Юнайтед и финалите в Шампионската лига.
Те доказаха, че българският спортист не е лош човешки материал, но се използва лошо. И понеже спортните резултати са концентриран израз на качеството на работата на даден човек, тези хора показаха, че българите са способни да се справят с всичко и да стигнат до световните върхове. Само първо трябва да застане на правилния път. Проблемът беше, че този път водеше навън. Излизаше, че за да направиш нещо голямо, трябва да се махнеш оттук.
Затова триумфът на Радо Янков в Световната купа по алпийски сноуборд е толкова важен. Той показа на българите, че е възможно да покориш света дори от Чепеларе. Или поне на по-младите, които само са слушали за олимпийската титла на Екатерина Дафовска. Но именно те имат най-голяма нужда от примера на Радо.
При това този успех е в спорт, в който традиционното българско упорство и юначество не е достатъчно. За да победиш на сноуборд, не трябва само да тренираш здраво, да стискаш зъби и да се бориш докрай. Преди това има куп неща за вършене - бордът ти трябва да е на световно равнище, иначе просто ще върви по-бавно от тези на германците, италианците, французите, американците. Трябва да проучиш състоянието на снега и конфигурацията на трасето, за да изградиш правилна стратегия за състезанието. Едва тогава идва моментът с раздаването докрай. Големите страни имат цели екипи, които с научни методи се опитват да помогнат на състезателите си да спечелят купата. Е, този път не успяха, защото се оказа, че и в България хората могат да броят и да използват инструменти. Защото една победа в зимен спорт означава точно това.
Янков засега е бяла врана в зимните ни спортове, въпреки че Александра Жекова също има силни резултати. Но може да се каже, че поне в сноуборда има тенденция. Дано тези, от които зависи това, успеят да я запазят, а успехите на Радо и Сани станат основа на българска школа със собствено ноу-хау, каквато имахме в други спортове преди години. Тогава ще можем като момчето от Чепеларе да кажем: "Българите можем".
Емил Атанасов, „Тема спорт”