Присъдата - второ място

В деня преди дербито между Левски и ЦСКА "Те­ма Спорт" излезе с челно заглавие "Сини и черве­ни излизат в спор за второто място". Точно и прецизно за­главие, но освен своята акту­алност то притежава и нещо повече - моментна историче­ска оценка. Сини и червени играят за второто място и това преобръща историята на българския футбол от по­следните 60-70 години. Тази история поне за мен е важна, предполагам, че е така за по­не още 80-90 процента от феновете на играта. И на тях вероятно им е малко стран­но, че

Левски и ЦСКА

вече осем години играят за второто място. Защото пре­ди хегемонията на Лудогорец имате по-лежерен момент с две шампионски отличия на Литекс. Осма година титла­та на България не се дава на някой от столичните ста­диони, не отива дори в Плов­див, Варна или Бургас, а на съ­всем маргинални в историче­ски план места.

И това не е последното обобщение. При така създаде­ната ситуация в българския клубен футбол хърватският вариант изглежда невъзмо­жен. Ще напиша няколко изре­чения за това как през този сезон спряха 12-годишната хе­гемония на Динамо Загреб. В порядъка на шегата - взеха Ивайло Петев и това бе достатъчно!? Но Петев е последният виновен - истината е, че срещу Динамо и "мафия­та Мамич" бе направен комплот, от който се облагоде­телства Риека. Пет кръга преди края Риека води с 8 точ­ки на Динамо и ще е абсолют­но чудо, ако не стане шам­пион. В Хърватия обаче узряха до мисълта, че не е добре един клуб да става постоянно шампион. Добре е за него, за­щото си осигурява доходите, но другите гладуват постоян­но. Точно така е в България от цели 6 години. Лудогорец си е опекъл и препекъл рабо­тата, все по-предсрочно ста­ва шампион, след това идват парите от Европа и в Разград са се издули като балони зара­ди успешния се проект. Обаче другите страдат и се борят за второто място...

Защо вероятно хегемония­та на Лудогорец ще продължи и догодина и ще видим седма поредна титла? Защото останалата част от футбол­ното пространство, без ЦСКА на Ганчев, седи в рабо­лепна поза и се радва на успе­хите на съперника си в пър­венството. С наслада всички обясняват колко добре се ра­боти в Разград, как оттам ид­ват въздухът, водата и свет­лината, всички български тре­ньори са готови пеша да тръгнат, ако ги поканят от Делиормана. Футболистите мечтаят да облекат зелена­та фланелка, дори и тези на ЦСКА и Левски, но заради феновете не биха го признали на глас. За журналистическата камарила, затихнала в захлас пред Краля Слънце, също всич­ко е ясно. И така се стига до епичната, величава битка за второто място. Която е

най-големият резил за всички времена

По ирония на съдбата през тази пролет единия път поб­еди Левски, втория път ЦСКА. След първия мач от синия ла­гер се скъсаха да плещят глу­пости, същото стана след втория от червения. Тези хо­ра не разбират ли, че победи­те имат значение само кога­то носят историческата цен­ност. Дербито между тези два отбора, наричано вечно, има стойност само когато определя шампиона на стра­ната. Във всякакви други кон­фигурации шефовете, тре­ньорите и футболистите трябва да излязат от стадио­на и да си мълчат. А не да се държат така, все едно, че са спечелили Шампионска лига.

Да биеш този състав на ЦСКА, или още повече този на Левски, не носи никакъв престиж. Ситуацията при червените поне дава някаква перспектива, макар че, как­то се вижда, тяхната серия от мачове без победа над Лу­догорец за първенство продължава вече шеста годи­на. ЦСКА с Реал Мадрид да бя­ха играли 20 пъти, все веднъж щяха да бият!? Какво е това зелено страшилище, което толкова много ги плаши на терена. Все пак на "Армията" има някаква организация, Ган­чев се бърка в джоба и вади милиони за издръжката на отбора. Може и да не успее да детронира хегемона, но поне се бори всячески да го направи. През пролетта все пак ЦСКА играе някакъв що-го-де приличен футбол. Ако има логика, може да се надгради и, кой знае, догодина да видим някаква битка за титлата.

На "Герена" обаче всичко е приключило. Който все още не е разбрал, Левски приклю­чи като голям клуб някъде през 2008 година. Остана са­мо публиката, която не же­лае да се откаже от любов­та си. И много хора се въз­ползват от тази непресъхваща любов. Сега гледам някак­ъв млад дихател Иванов, и той обяснява някакви неща за светлото бъдеще. Как ще­ли да се издържат при 3400 средна посещаемост и при 2800. Вие изгонихте поне 15 хиляди от стадиона, сега броите няколкото хиляди. А и за тези, които идват по­сле, трябва да се плаща, за­щото пичовете, колко им е да си направят кефа с някак­ви свастики. От разграден двор всичко може да се взе­ме. Ситуацията в Левски не може да се промени в близки­те пет години. Опитаха много варианти, и държава­та помогна много, но срещу некадърността няма лек. А на "Герена" от години се то­лерира войнстващата по­средственост. Която се из­рази много ясно след случай­ната победа с 2:1 срещу ЦСКА. Какви думи се изляха, а защо не помислиха, че ще дойде Видовден и ще се чу­дят какво да говорят. Но те са гьонсурати до един и са оперирани от срам. Това за­почна от онзи, който сега е във Варна, и явно ще продължава, докато довършат си­ния колос окончателно.

Да погледнем все пак в бъ­дещето, което е

обагрено в зелено

Отново ни чакат дитирам­би за големите европейски но­щи и отново ще гледаме бъл­гарски отбор с 11 чужденци. И на това много хора от фут­бола казват, че е прекрасно, че е чудесно за този спорт у нас. Ами тогава за какво въоб­ще се развива детско-юноше­ски футбол? Каква е перспек­тивата на децата? За да не играят за второ място, Лев­ски и ЦСКА ще трябва и те да вземат по 11 чужденци. И къ­де ще му отиде краят. Няка­къв паралелен свят, постоян­но чета за някакви нови бази, прекрасни условия за младите, методики и така нататък, а накрая гледам поне 80-90 чуж­денци в първенството. А та­кива клубове като Славия, кои­то развиват местни талан­ти, се борят да не изпаднат. А изпаднат ли, наистина ста­ва страшно!

Завършвам с това, че си­туацията е коренно различна от тази през 2012-13 година. Тогава все още ЦСКА и Левски имаха някакви съпротивител­ни сили, а Лудогорец бе много далеч от сегашното си ниво. Сини и червени се бориха до­край със зеленото страшили­ще. Сега шест кръга преди края -16 точки аванс на върха. Те стават шампиони на па­рад, а грандовете се борич­кат за второто място. Докъде я докарахме?

Но докато на "Армията" имат някаква надежда, че в обозримо бъдеще ще могат да спрат хегемонията на Лудогорец, на "Герена" дори и такава нямат.