При Шенсой "орлетата" литнаха

Недейте да си мислите, че българските треньори от типа мотиватори са изчез­нали. Само че, когато трябва да прибавим и други качест­ва, вече намаляваме темпо­то и не сме чак толкова уве­рени. Да кажеш, че Наджи Шенсой е топмотиваторът от тези, които са работили в България, също е спорно. Поздравления обаче за този човек от Пирин Благоевград, който е лансирал идеята за връщането на ексцентрич­ния косовар, а и не само е лансирал идеята, но я е защи­тил пред когото трябва, ка­то е изложил съответните плюсове и минуси от това назначение. А да кажеш, че Пирин е бил изключително слаб отбор - също не е вярно. Същият отбор, който би Левски наскоро, в топлата част на есента изпусна да бие Левски на „Герена". Но яв­но бившият треньор Недел­чо Матушев не е от катего­рията на топмотиваторите. При него Пирин не се оставяше да бъде бит с разли­ка, но просто не вкарваше, а това в немалка степен се дължеше и на откровена лип­са на късмет.

Ето обаче, че на Шенсой му провървя. Той не прави нищо повече от това, с което бе познат досега. Няколко фрази от филми, няколко цитата от книги, две-три пословици и поговорки, познаване на бъл­гарската история - всичко то­ва новият треньор ни демон­стрира за по-малко от месец не само за да ни покаже, че е начетен, но като един вид за­щита на дисертация на тема „Мотивация на спортиста". И не само това - Шенсой неп­рекъснато флиртува с публи­ката, не спира да контактува по свой си начин със съдиите и, общо взето, пази играчите си като орлица. И орлетата литнаха.

Футболното събуждане на заспал отбор си е цяло изкуст­во, което трябва да се владее както от шефовете, така и от другите по веригата. Но майсторите на този занаят са предимно от школата на бивша Югославия. Когато Гриша Ганчев прецени, че Литекс се нуждае от разтърсване, обикновено вика Люпко Петрович или Миодраг Йешич. В Левски се опитаха с Вили Вуцов и Кокала, които продъл­жават да бъдат от този тип треньори. Докато на така наречените лежерни специа­листи може и да им е ясна иг­рата, но като нямат живец в поведението, нещата не се получават. В тази връзка ня­как си не се връзват комсомо­лските призиви от типа дай­те път на младите български специалисти. Не е хубаво да се слагат всички под един зна­менател, защото в Пирин със сигурност имат списък с неангажирани наши специалисти, но ходът с треньор психолог и силна личност беше отли­чен.

В Пирин има всички пред­поставки за нещо повече от събуждане. Отборът на Шен­сой е длъжен оттук насетне да използва не просто добра­та серия, но и да събуди и та­зи част от феновете, които са се колебали дали да оста­ват пред телевизора, или да отидат на стадиона. Е, вече е вън от съмнение, че истинс­кият купон е на трибуните, защото там на терена види­мо е интересно.

А Пирин си има всичко ос­танало. Като започнем от стабилно финансиране, кое­то е разумно бюджетирано, без никакви изхвърляния от­носно заплащане на футбо­листи и луксозни харчове, и минем задължително към ин­вестиции в школата. Съща­та тази школа, която и в дъжд, и в слънце, и в криза, и с пари продължава да си бачка. Идеята е ясна, таланти­те от тази част на България да минават през Пирин, а на по-късен етап и да се върнат там. Именно такава е настоящата формула на събле­калнята на тима. От отбо­ра, който онзи ден направи на пух и прах Черно море, всички с изключение на Маркиньос са направили първите си стъпки във футбола в региона на Благоевград. Не че в съвременния футбол то­ва е приоритет, но когато говорим за по-скромни про­екти, е добре да има иден­тичност.

Преди два месеца цяла фут­болна България бе поставила Пирин с крак и половина в със­тава на Б група, но ето че един човек успя да разтърси и събуди отбора и за нула време да ги върне в играта. Резулта­тите са нещо относително, хубаво е, когато ги има, но по-хубавото е, когато трибуни­те започнат да се пълнят и хората се кефят на футбола.

Желю Станков, "Тема спорт"