Последният мохикан от едно отминало поколение

Роден през 1977-а, но с хъс и желание за изява, все едно е на 27. Владимир Николов е пример за подражание от едно отминало поколение. Последният мохикан от своето време. Всички около него вече отдавна забравиха какво е да водиш целогодишна подготовка. Наборите му, които все още си позволяват дори да помислят за професионален спорт, използват лятото, за да са със семействата си, да почиват някъде по плажовете и да събират сили за следващия сезон, който винаги е последен. Нещо, което е напълно нормално за един спортист, който е на 38 години, 28 от които са преминали в залата или на стадиона. Организмът иска своето, а с жестоката реалност на отминаващото време не може да се спори.

Той обаче е на друго мнение. И в София изживява своята поредна младост. В последните години винаги се говори за оттеглянето на Владо Николов от професионалния спорт. От националния със сигурност и той дори бе взел решение да сложи край. Но емоцията, тръпката и възможността да докажеш на себе си, че все още те бива, при това на световно ниво, този гъдел, го тегли и не му позволява да каже "стига". Опира не само до желание, но и до манталитет. Набор 1977. Това са хора, с други ценности, с друг характер и с друг начин на мислене. Родените спортисти по това време не искат никога да спрат. Те винаги искат да дадат още малко, да се напънат още една година. Защото за тях спортът е любов, начин на живот, а не средство за прехрана.

Сегашното поколение трудно би могло да разбере подобно отношение. Затова и Владо Николов си остава един мохикан. Последният от своя род, който напук на прогнозите опроверга всички очаквания. И сложи звезди, с 10-15 години по-млади от него, в малкия си джоб. Георги Братоев няма защо да се озърта, когато получи топката в напечена  ситуация. Защото знае, че даде ли я на Николов, той ще изведе отбора към успеха. Или пък ще сбърка, но ще го направи по своя си, непримирим начин, с амбицията да е от полза на съотборниците и треньора си.

Каквото и да се случи до края на това европейско първенство, едва ли има спортен специалист в България, който с чиста ръка на сърцето да не гласува за Владимир Николов за №1 за 2015 година. Волейболът е колективен спорт, но ако това момче, защото с летежа си в "Арена Армеец" той не може да се нарече ветеран, не беше на терена, то лъвовете отдавна щяха да са събрали багажа и да гледат отстрани как другите се борят за медали.

На фона на цялостната ситуация в родния спорт и всички провали, които се наредиха през годината, то именно един 38-годишен волейболист излезе на преден план и показа, че възрастта му няма никакво значение. Много могат да се бият за място в Десетката в края на декември. Григор, Везенков, Тайбе, Тайсъна, Сани, Ивет, Владо Илиев, Габи Петрова... Никой от тях обаче не е по-достоен да е №1 от безспорния №1 на България. 

Хари Латифян, "Тема спорт"