1. Novsport
  2. Коментар
  3. От днес за утре и до вчера – Любо Пенев е проблемът! Да, ама не!

От днес за утре и до вчера – Любо Пенев е проблемът! Да, ама не!

Любослав Пенев не е големият проблем на родния футбол

От днес за утре и до вчера – Любо Пенев е проблемът! Да, ама не!
Novsport.com винаги е давал трибуна на Вас, нашите читатели, и днес отново публикуваме едно от Вашите мнения. Темата е най-актуалната през последната седмица - българският национален отбор по футбол и бъдещето на Любослав Пенев начело.

Анализът е на Анатоли Петров, а Вашите новини, мнения и коментари можете да изпращате на редакционната ни поща - [email protected]

Типично в наш стил, българската футболна общественост демонстрира в пълна сила линията, която изпълнява от години. Днес сме доволни и се радваме – утре хулим и мразим. Бързо забравяме положителното, дълго помним отрицателното, но никога не правим анализ. И така е най-лесно за всички.  Набеждаваме селекционера, два – три коня, викаме оставка и продължаваме напред. Да, ама не!

Нека се върнем за кратко в по-далечното вече минало, а именно в предишната кампания за Европейско първенство, там където не само стигнахме дъното, но и закопахме в него. България – една победа, две равенства, пет загуби, 3:13 голова разлика, без гол на „Васил Левски” и последни в групата. Логично, селекционерът бе сменен и всички надежди бяха насочени към  Ел Голеадор!

Любослав Пенев –Чичовото, както обичат да го наричат някои, със силния си характер се хвърли смело в може би най-лошия период  в историята на българският национален отбор. Хвърли се, без страх, без грам притеснение и то не от взискателните фенове, а от тези над него. Още с победата над Холандия, макар и в контрола, философията му си пролича, а именно: Опростен футбол, с максимално раздаване по терена, агресивен, остър и рязък стил и най-вече тактическа дисциплина.

И макар мнозинството да бяха разочаровани и критични след края на последния квалификационен цикъл, в който имахме надежди почти до края за бараж то всички трябваше да погледнат малко по-дълбоко вместо да критикуват и да дават акъли.

Да, отборът не се класира! Да, останахме четвърти в групата.Да, в няколко мача наистина ни липсваше малко шанс. Да, съперници, като Италия, Чехия и Дания са далеч по-сериозни от нас макар ние българите да не обичаме да си го признаваме и винаги се сравняваме с най-големите.  Да ама не! Вижте, къде играят нашите и къде играят техните…

Това, на което трябваше да обърнем внимание тогава: България – три победи, четири равенства, три загуби, голова разлика 14:9, 13 точки. Агресивен и бърз футбол, максимално опростен, силно дисциплиниран. На практика, колкото и да не ни се иска да си го признаем , Любо Пенев изкара максимума от възможностите на тези с които разполага, а изборът не е голям. Изградена бе стабилна защита в един добър синхрон между Иван Иванов и Николай Бодуров, които се допълваха взаимно и същевременно Русия, както обичат да го наричат в България бе нагърбен с изнасянето на топката към халфовата линия без безразборно изритани топки напред. В средата на терена се залагаше на биткаджии, а по крилата и в нападение се залагаше на бързи контри оползотворявани от Попов, Миланов и Манолев. Играчите тактически преливаха от нападение в защита и обратното и това носеше успех.

Всичко това показа, че Любо Пенев доказа, че изповядва философията, която демонстрира още в онзи мач с Холандия. И не на последно място, през цялата кампания той доказа, че не робува на мениджъри и смело изкореняваше шуробаджанащината от предните години. За някои странно, за други не, той пращаше повиквателни на забравени и не до там забравени, на млади и не до там млади футболисти, които в определените моменти демонстрираха добра игрова и физическа форма, без значение колко мача, кога и как са изиграли за лъвовете.

Изключение прави последният мач с Норвегия в който изненадващо под рамката на вратата се появи като титуляр Николай Михайлов с един мач за последната година и половина и тук за пръв път  от както е начело на отбора се съмнявам, че това е било решение на селекционера, но изводите ги оставям на вас.

Лично мое мнение, е че откакто гледам футбол и по-специално националния отбор на България, Любослав Пенев е първият селекционер, при който гледайки мача било то по телевизора или на стадиона и виждайки представянето на играчите, коментирайки кой трябва да излезе, кога трябва да се направи смяна, той го прави. Той не чака 70-80-та минута, за да направи първа смяна, не прави праволинейни и идентични смени, а променя схемата, рискува и не чака. За него не е проблем да извади двама още на полувремето, да пусне в течение на мача двама, дори и трима, нападатели. Той чете мача и анализира! Той рискува и не се страхува! И на това ако му кажете от днес за утре?! Да, ама не!  И какво от това, ако видим ситуацията сега?

Нова кампания с нови надежди, светлина в тунела или пълна заблуда?

Трудната, но важна победа в Азербайджан повиши надеждите в още по-голяма степен и начинът, по който бе спечелен този мач, още веднъж показа, че Любо може и знае как да води даден мач. Какво за съжаление се случва месец по-късно? Загуба от Хърватия 0:1 и три дни по-късно загуба от прекия конкурент Норвегия 2:1.

Трагедия! Викат всички, искат оставки!  Слабо играли, бавни били! Любо вън! Да, ама не!

Неоспорим факт е не дотам добрата игра на българите и макар и с тази слаба игра бяхме на косъм от равенството срещу звездния отбор на Хърватска и също така срещу скандинавците. 

Уви, не се получи и шансовете ни за класиране намаляха, но още нищо не е свършило. Има много мачове, в които може нещата да се преобърнат. Проблемът обаче е друг и то много по-сериозен. Два слаби мача, две загуби и край! Искаме оставка! Играли слабо, Любо е виновен!

Защо, питам аз? Две години се радвахме на постепенния възход на лъвчетата и сега след два слаби мача типично по български сваляме кредита на доверие от селекционера.

И кой ще дойде? Някой предишен? Някой чужденец?  Предишните нека си почиват, а качествен чужденец  трудно би дошъл. И кой остана?  Единственият, който все още не се е пробвал от тези, които показват нелоши умения, е Красимир Балъков.  Неизбежно, това ще се случи, дали сега или след няколко години Балъков ще поеме националния отбор. Но нека не е сега.  Първо Пенев  има още много работа да свърши и второ - като дойде Краси и след година и половина две и него изгоним след два слаби мача - какво? Кой тогава ще дойде да ни оправи?
От днес за утре и до вчера! Това е мотото на Боби Михайлов и компания. Да, ама не!

Никой не се замисли защо нашите играха така в тези два мача, а причини много, но не и Любо.

Като започнем от защитата, където Иван Иванов липсва и то много. Та той е 70% от защитния ни вал и много добре сработен с Бодуров. Е, да, ама него го няма и няма кой да дойде.  Любо викна Апостол Попов, който сега е черната овца. Да направи грешки, но той е футболист с едва 3-4 мача за националите и в комбинация с това че с Бодуров играят едва за втори и трети път заедно, нещата си идват на мястото. Да не говорим, че той е на 30+ и играе през цялата си кариера в България, а Иванов отдавна е в Европа, където вече е и Бодуров. Тук е редно да отбележа всеобщото мнение на обществеността за липсата на Терзиев или Александров от Лудогорец за сметка на Попов, но в крайна сметка селекционерът така е преценил , така е направил, пък и всеки може да сгреши, не е грешил този, който не е пробвал. Лявата зона също е ограничена. Занев не е в кондиция, а и не е свръх класа, Минев е борбен и не се предава, но често допуска грешки и определено ефективността му в предни позиции се свежда до минимум. В дясната зона Манолев също показа, че не е във форма или поне не бе на познатото ниво, което демонстрираше досега дори и без клубен отбор. В средата Дяков изглеждаше уморен, а на Гаджев отдавна дните му са изтекли, ама няма кой. И наистина, кой да ги замени, след като не са във форма? Георги Илиев? Да той се представи на по-добро ниво, но той вече е на сериозна футболна възраст и играе в китайската втора лига - достатъчно красноречиво.

Алтернативи? Никакви! Да, имаме много талантливи надежди, но уви те не играят. Симеон Славчев - голям талант и една от големите ни надежда, да ама той няма официален мач от половин година. Ивайло Чочев и Тодор Неделев  – сходна ситуация.

По крилата и в атака? Ивелин Попов бе далеч от формата си. Там контузията, която получи преди мача с Азербайджан, явно се е отразила. Александър Тонев -  включи се нелошо, с желание, но и той е далеч от добрата си форма от преди две години и това е нормално. Миналия сезон игра малко за клубния си отбор Астън Вила, сега направи трансфер и тъкмо започна да играе се замеси в скандал, което се отразява. Георги Миланов - при него единствено нещата от към клубно естество изглеждат перфектно. Неизменен титуляр в ЦСКА Москва. Играе в Шампионска лига. Явно обаче слабата форма и игра на всички останали повлякоха и него надолу. Мицански – срещу класния отбор на Хърватска и коравите Норвежци шанс за него няма. Венци Христов – жокерът от мача с Азербайджан - определено има желание, показва и качества, но май му липсва увереност и самочувствие. Андрей Гълабинов смея да твърдя, че и в двата мача се включи добре. Спечели не малко високи топки, ангажираше противниковите защитници, но нямаше създадено положение за да изпъкне.

Всичко това показва, че проблема не е в Любо Пенев. Проблемът е първо в слабата форма на голяма част от играчите по един или друг начин, второ в липсата на алтернативи ( поне към този момент). Отварям скобата с идеята, че момчета като Чочев, Неделев, Славчев ще започнат да играят редовно в отборите си, което неимоверно ще се отрази и на националния отбор, а към тях можем да прибавим и таланти, като Чунчуков, Карачанаков, Вутов, Десподов и Велков. За всички тях обаче трябва търпение, време и надежда, че ще успеят да разгърнат таланта които неимоверно притежават.

От днес за утре и до вчера! Да, ама не!  Смяна на Пенев - категорично НЕ! Трябва време, трябва работа и търпение. И ако всички тези млади и талантливи футболисти, които изброих осъзнаят, таланта, които притежават и съумеят да го развият, то и на Любо ще му е далеч по-лесно и феновете ще са доволни и стадионът ще е пълен и резултатите ще дойдат.

Анатоли Пламенов Петров, читател на Novsport.com

Годината на Григор Димитров

Българинът изпраща позитивна 2024-а

Стоичков хвали Лудогорец

Христо Стоичков, похвали Лудогорец и най-вече работата в школата на клуба

Какъв беше план Б на Левски срещу Берое?

Генчев сам призна, че "сините" не са очаквали подобен развой на мача

На кого пречи Илиан Илиев

Някой се опитва да лансира смяна на треньора след първата загуба на България в 10 мача

Кой иска да посегне на "златната кокошка" за родния футбол Лудогорец

Лудогорец осигурява милиони на всички клубове от efbet Лига всяка година

Антон Коджабашев за втори път фалира българските щанги

Насар оглави опозицията, която да спасява спорта

Лудогорец пак ще напълни касите в efbet Лига

УЕФА вдигна драстично парите за "солидарни плащания"

Във футбола все още властва логиката

Дербито на Варна доказа, че някои закономерности не са подвластни на времето

Томаш: Най-важни са точките

"Победата е благодарение на публиката", заяви треньорът на ЦСКА