Традициите в Лудогорец са следните - когато на един футболист му дойде времето, какъвто и да е приносът му към отбора, той бива гонен. Примерите за това са много. Като започнем от Миро Иванов, минем през Емил Гъргоров и Станислав Генчев и стигнем до Иван Стоянов. По една или друга причина по този път е тръгнал и Марселиньо. Бразилският ас е може би най-постоянният футболист на Лудогорец в последните години, като има огромен принос за успехите в България и Европа. Но един трансфер от последните дни трябва да светне червената лампичка на Марселиньо. Става въпрос за привличането на неговия сънародник Вандерсон. Дребният техничар бе представен преди срещата с Локо (Пд) и каза, че е дошъл още сега в България, тъй като иска да се аклиматизира по-бързо.
По принцип логично от Разград веднага ще кажат, че 26-годишният футболист може да играе на почти всеки пост в атаката и постът на Марселиньо не е застрашен. Но гледайки изявите на Вандерсон с екипа на Португеза, виждаме че той е най-добър като атакуващ халф. А именно това е позицията на Марселиньо. Тук идва моментът да зададем въпроса: „Вандерсон за заместник на своя сънародник ли идва, или просто ще е една скъпа резерва?".
През този много силен за Лудогорец сезон Стойчо Стоев имаше два напълно равностойни състава. Но имаше един пост, където конкуренция нямаше и тук става въпрос именно за плеймейкъра. В доста от случаите в „А" група, в които Марселиньо получаваше почивка, на неговото място действаше Себастиян Ернандес. Колумбиецът е класически пример за трансферно разочарование Той дойде за 500 000 евро и от него се очакваха чудеса. Но Ернандес така и не изигра голям мач. А в Разград постоянно палеха свещи за здравето на Марселиньо, защото той няма реален заместник. В някои срещи на тази позиция бе пробван и Фабио Ешпиньо. Неговата сила обаче е като вътрешен халф. 29-годишният бразилски лидер на отбора се превърна в най-важния играч на Лудогорец. Защото сами по себе си повечето футболисти на Стойчо Стоев са доста класни. Но цялостният облик на играта на шампионите зависи от Марселиньо. Ако той има ден, и отборът има ден. Ако обаче нещата за него не тръгнат, нищо добро не чака Лудогорец. Пример за това е миналата пролет, когато Марселиньо искаше да напуска, а заради това му желание Ивайло Петев го оставяше няколко пъти на резервната скамейка. От това, разбира се, изгуби Лудогорец, като само лудият късмет донесе втората поредна титла на „орлите". Нека си го кажем честно – най-слабият футбол, който сме виждали от разградчани откакто те са в „А" група бе именно по времето когато Марселиньо не бе на кеф - през пролетта на 2013 г. Така че трансферът на Вандерсон е нож с две остриета за Лудогорец.
От една страна, е логично шампионите да се подсилят точно там, където има нужда от конкуренция. Но от друга - могат да изгубят Марселиньо, който, откакто дойде в тима през 2011 г., е със статут на голяма звезда и никой не може да го мръдне от състава. Тук идва и другият момент - джобното ново попълнение може да разкрие потенциала си, когато не играе на своя пост. Изобщо на Стойчо Стоев му предстои много работа. Защото има футболисти, които стават по-добри, когато имат конкуренция. Но има и такива, сред които световните звезди Месут Иозил и Карим Бензема, които мразят да се борят с някого за своето титулярно място. Или просто от Лудогорец са решили, че това ще е последният сезон на Марселиньо в отбора. Все пак на 24 август техничарят навършва 30 години. Сигурно куп пъти през главата му е минавала мисълта да поиграе някъде в близка или далечна Азия, където ще взима в пъти по-добра заплата от тази в Разград. Всъщност всичко е ръцете, или по-точно в краката на бразилеца. Ясно е, че предвид своя принос, той ще бъде първи избор пред треньора, но не е ясно докога.
Колкото до Вандерсон, в негово лице Лудогорец привлича един страхотен футболист за родните стандарти. Хора, които са го гледали с екипа на Португеза, казват, че той много напомня на бившия левскар Жоазиньо, който в момента е един от най-силните играчи на руския Краснодар. Новото попълнение на Лудогорец блести с отлична техника и силен удар. Въпреки че е висок едва 167 см, той играе добре и с глава, като дори има отбелязани попадения. Освен като плеймейкър, което е традиционната му позиция, той играе и по двете крила. Това означава, че при нужда може да замести както Върджил Мисиджан, така и Михаил Александров. Въпросът е, че там чакат още Дани Абало, вкарал куп важни голове през този сезон, както и Йерун Луму, който започна тихо престоя си в Разград, но в последния мач срещу Локо (Пд) загатна за големия си потенциал с много красив гол.
Трябва да се има в предвид, че Вандерсон е само първото ново попълнение на Лудогорец. Очаква се през лятото, особено ако очаквано тимът вземе титлата, да бъдат привлечени поне още трима или четирима нови футболисти, които да помогнат на тима в борбата за класиране на Шампионската лига.
Богомил РУСЕВ, "Меридиан мач"
По принцип логично от Разград веднага ще кажат, че 26-годишният футболист може да играе на почти всеки пост в атаката и постът на Марселиньо не е застрашен. Но гледайки изявите на Вандерсон с екипа на Португеза, виждаме че той е най-добър като атакуващ халф. А именно това е позицията на Марселиньо. Тук идва моментът да зададем въпроса: „Вандерсон за заместник на своя сънародник ли идва, или просто ще е една скъпа резерва?".
През този много силен за Лудогорец сезон Стойчо Стоев имаше два напълно равностойни състава. Но имаше един пост, където конкуренция нямаше и тук става въпрос именно за плеймейкъра. В доста от случаите в „А" група, в които Марселиньо получаваше почивка, на неговото място действаше Себастиян Ернандес. Колумбиецът е класически пример за трансферно разочарование Той дойде за 500 000 евро и от него се очакваха чудеса. Но Ернандес така и не изигра голям мач. А в Разград постоянно палеха свещи за здравето на Марселиньо, защото той няма реален заместник. В някои срещи на тази позиция бе пробван и Фабио Ешпиньо. Неговата сила обаче е като вътрешен халф. 29-годишният бразилски лидер на отбора се превърна в най-важния играч на Лудогорец. Защото сами по себе си повечето футболисти на Стойчо Стоев са доста класни. Но цялостният облик на играта на шампионите зависи от Марселиньо. Ако той има ден, и отборът има ден. Ако обаче нещата за него не тръгнат, нищо добро не чака Лудогорец. Пример за това е миналата пролет, когато Марселиньо искаше да напуска, а заради това му желание Ивайло Петев го оставяше няколко пъти на резервната скамейка. От това, разбира се, изгуби Лудогорец, като само лудият късмет донесе втората поредна титла на „орлите". Нека си го кажем честно – най-слабият футбол, който сме виждали от разградчани откакто те са в „А" група бе именно по времето когато Марселиньо не бе на кеф - през пролетта на 2013 г. Така че трансферът на Вандерсон е нож с две остриета за Лудогорец.
От една страна, е логично шампионите да се подсилят точно там, където има нужда от конкуренция. Но от друга - могат да изгубят Марселиньо, който, откакто дойде в тима през 2011 г., е със статут на голяма звезда и никой не може да го мръдне от състава. Тук идва и другият момент - джобното ново попълнение може да разкрие потенциала си, когато не играе на своя пост. Изобщо на Стойчо Стоев му предстои много работа. Защото има футболисти, които стават по-добри, когато имат конкуренция. Но има и такива, сред които световните звезди Месут Иозил и Карим Бензема, които мразят да се борят с някого за своето титулярно място. Или просто от Лудогорец са решили, че това ще е последният сезон на Марселиньо в отбора. Все пак на 24 август техничарят навършва 30 години. Сигурно куп пъти през главата му е минавала мисълта да поиграе някъде в близка или далечна Азия, където ще взима в пъти по-добра заплата от тази в Разград. Всъщност всичко е ръцете, или по-точно в краката на бразилеца. Ясно е, че предвид своя принос, той ще бъде първи избор пред треньора, но не е ясно докога.
Колкото до Вандерсон, в негово лице Лудогорец привлича един страхотен футболист за родните стандарти. Хора, които са го гледали с екипа на Португеза, казват, че той много напомня на бившия левскар Жоазиньо, който в момента е един от най-силните играчи на руския Краснодар. Новото попълнение на Лудогорец блести с отлична техника и силен удар. Въпреки че е висок едва 167 см, той играе добре и с глава, като дори има отбелязани попадения. Освен като плеймейкър, което е традиционната му позиция, той играе и по двете крила. Това означава, че при нужда може да замести както Върджил Мисиджан, така и Михаил Александров. Въпросът е, че там чакат още Дани Абало, вкарал куп важни голове през този сезон, както и Йерун Луму, който започна тихо престоя си в Разград, но в последния мач срещу Локо (Пд) загатна за големия си потенциал с много красив гол.
Трябва да се има в предвид, че Вандерсон е само първото ново попълнение на Лудогорец. Очаква се през лятото, особено ако очаквано тимът вземе титлата, да бъдат привлечени поне още трима или четирима нови футболисти, които да помогнат на тима в борбата за класиране на Шампионската лига.
Богомил РУСЕВ, "Меридиан мач"