"Аустрелиън Оупън 2010" вече е на прага на своя старт и всички, обичащи тениса по света, чакат с нетърпение зрелището, което предстои. Но преди да започнем новата година, трябва да видим и какво се случи през изминалата. Изданието "Тенис Толк" направи класация на най-интересните 20 двубоя. Сезон 2009 бе пълен с падения, обрати и вдъхновяващи моменти. За разлика от предишните години, когато винаги имаше двама гиганти спорещи за трона, през изминалата сезонът бе повече от интересен. Роджър Федерер се изправи като феникс от пепелта след слабата минала година и въпреки голямата съпротива от няколко съперници, успя да стане неофициалният Най-велик играч в историята на този спорт, след като стигна постигна своя блян и взе титлата на „Ролан Гарос. Малко по-късно той спечели и 15-ата титла от „Големия шлем”, след като надви в жесток мач Анди Родик.
Световният номер 2 Рафа Надал стартира годината впечатляващо. Най-сетне като номер 1 в света, испанецът взе титлата в „Мелбърн парк” след зашеметяваща петсетова битка с Роджър. След супер старта обаче Надал изпадна в криза след първата си загуба на "Ролан Гарос", от която не може да излезе и до днес.
Новак Джокович – победителят в предишното издание на „Аустрелиън Оупън”, започна слабо, но бе силен в края (както обикновено) и успя да надиграе Федерер в неговия дом - Базел.
Може би най-прогресиращият тенисист в последно време Анди Мъри не можеше да загуби от никой от голямата петица в началото. Надеждата на цяла Британия за титла в „Големия шлем” обаче не можа да задържи до край нивото си. Въпреки това той стигна до номер 3 в света за известно време и остана изключително предизвикателство за всеки тенисист на планетата.
Последният от голямата петица е и най-голямата звезда в последно време. Гигантът Хуан Мартин Дел Потро, скромният аржентинец от Тандил, превзе света със сърцата си игра в последната година и демонстрира невероятен прогрес. Именно това доведе до титлата на „Флашинг Медоус”, където успя да свали от трона Роджър Федерер.
Така 2009-а бе незабравимо зрелище за феновете на тази игра по света. В мачовете от голямата петица никога не се знаеше кой ще спечели.
А под всички постоянно дебнеха играчи като Давиденко, Родик, Цонга, Вердаско, Фернандо Гонсалес и др. Освен тях старите войници като Томи Хаас, Лейтън Хюит, вече бившият състезател Марат Сафин и Иван Любичич също можеха да объркат сметките.
Но кои бяха най-добрите мачове на 2009-а?
20. Рим "Мастърс", четвъртфинали, Фернандо Гонсалес - Хуан Монако 2:6, 6:3, 6:4
Тази нощна игра зрителите ще си спомнят предимно със своята атмосфера. Монако и Гонсалес играха на максимални обороти. В началото Гонсалес не можеше да намери своята игра, но постепенно намери себе си. Така се стигна до третия решаващ сет, в който Гонзо проби при 3-3, след като губеше с 0:40 в един невероятен гейм.
19. "Мастърс", Мадрид, III кръг, Иван Любичич - Жил Симон, 3:6, 6:4 6:3
Под номер 19 в тази класация е срещата между ветерана Иван Любичич и Жил Симон. Този мач бе истинско тържество на тактиката. В първия сет изглеждаше, че и в най-добрите си години хърватинът няма да може да победи своя опонент. Какво се получи обаче? След загубата на първия брейк и пасив във втория, Любичич се върна по страхотен начин в мача. Той смени тотално тактиката и започна да играе далеч по-зряло. Хърватинът се опитваше да приключва точките след два-три удара. Това потръгна, а Симон постепенно се изнерви, защото не контролираше темпото на двубоя.
18. "Аустрелиън Оупън", III кръг, Фернандо Гонсалес - Ришар Гаске, 3-6, 3-6, 7-6, 6-2, 12-10
Този драматичен и красив двубой не се състоя на централния корт в Мелбърн, но стана емблема за първата седмица на Откритото първенство на Австралия. Гаске често е звездата на такива драматични срещи (които са основно загуби), но неговият начин на игра има свойството да изтисква максимума от съперника. В този ден в Мелбърн през първите два сета французинът изглеждаше така, че сякаш никога не е ставало въпрос дали ще бъде победител в този мач. В началото на третия сет обаче Гонсалес намери пукнатина в играта на своя опонент. Гаске обаче върна пробива и се стигна до решителен тайбрек. В него чилиецът излезе победител. В третата част Гонзо направи 2-2 сета, докато Гаске се усети, а в петия на корта стана истинско зрелище. За двамата тенисисти сякаш битката беше въпрос на оцеляване и те дадоха всичко от себе си за победата.
17. "Аустрелиън Оупън", осминафинали, Роджър Федерер - Томас Бердих, 4-6, 6-7, 6-4 6-4, 6-2
Жесток и безмилостен мач, в който Федерер за пореден път излезе победител. Роджър трябваше отново да се връща от 0-2 сета в такъв важен турнир, след като направи това срещу Томи Хаас на "Ролан Гарос". Като красота на играта мачът не бе толкова зрелищен, но напрежението в него можеше да се реже с нож. Бердих правеше мача на живота си и поведе с 2-0 сета! Всички на "Артър Аш" замръзнаха. Кралят можеше да отпадне още на осминафиналите и да продължи негативното си представяне. Това обаче не се случи. Под изпепеляващото австралийско слънце Федерер надмогна себс си и обърна мача. В петия сет той поведе с 4-0 и ликуваше по невиждан начин.
16. "Мастърс", Маями, четвърфинали, Хуан Мартин Дел Потро - Рафаел Надал - 6-4, 3-6, 6-7
С този мач Дел Потро започна пътя, който свърши в Ню Йорк на 14 септември, когато стана първият човек, победил последователно Надал и Федерер на турнир от "Големия шлем". Целият мач бе изключително неравномерен (изненадващо, това идваше предимно от Надал). Дали ще играете лесно, ако в третия сет срещнете три мачбола срещу Дел Потро? Рафа трябваше да спаси точно три при 5-6, а в тайбрека взе мача.
15. "Аустрелиън Оупън", IV кръг, Фернандо Вердаско - Анди Мъри, 2-6, 6-1, 1-6, 6-3, 6-4
Стара тенис аксиома - "Този, който не е печелил турнир от Шлема, фаворит за такъв турнир не може да бъде". В този мач това беше стопроцентово вярно твърдение. Британецът показа отлична форма в последните турнири миналия сезон, а преди Мелбърн спечели в Доха. До четвъртия кръг Мъри не бе загубил и сет, но това се случи след взети странни решения във втората част на мача му с испанеца, когато загуби с 1-6. В третия сет Мъри пък игра на 180%, но и това не обърна окончателно хода на борбата. Вердаско отново направи пауза и след това изравни 2-2 сета. Окончателната развръзка дойде в шестия гейм на петия сет, когато испанецът направи пробив.
14. Финален "Мастърс" в Лондон, полуфинали, Хуан Мартин Дел Потро - Робин Сьодерлинг, 6-7, 6-3, 7-6
Безмилостен мач. И двамата тенисисти разчитат на бомбената си сила на ударите и този двубой предложи точно такова агресивно зрелище за всички в "О2 Арина".
Сьодерлинг за пореден път показа в първия сет страхотната форма, в която се намира и спечели с тайбрек. След това обаче Дел Потро показа защо стана един от много малкото тенисисти, които са успявали да сломят Федерер в петсетов мач и обърна срещата.
13. "Ролан Гарос", полуфинали, Робин Сьодерлинг - Фернандо Гонсалес, 6-3, 7-5, 5-7, 4-6, 6-4
Най-паметният миг на тази среща е може би моментът, в който Гонсалес в четвъртият сет забърса една следа от топката със задника си, след като не беше съгласен с отсъждането на рефера. Но освен темпераментни изблици, имаше и много за гледане в този мач. След загубата на първите два сета чилиецът се докопа до третия. В четвъртия Гонзо отново спечели и направи брейк в петия. Като че ли всичко изглеждаше приключило. Гонсалес водеше с 4-1, а Сьодерлинг изглеждаше далеч по-уморен предвид габаритите си. Изведнъж обаче шведът започна да се бори до последен дъх. Направи 2-4, а след това върна брейка. Сьодерлинг, който изхвърли Надал и Давиденко, стигна и до мачбол. който реализира по страхотен начин.
12. "Уимбълдън", IV кръг, Томи Хаас - Марин Чилич, 7-5, 7-5, 1-6, 6-7, 10-8
Този мач продължи два дни (бе прекратен заради настъпването на нощта при 6-6 в петия сет). Двубоят беше изключителен. Един невероятно опитен играч се бореше два дни с подобен на него младок, който проправя своя път сред най-големите. В лудата битка, която не бе на централния корт в "Ол Инглънд Клъб", опитът победи младостта. Чилич не само обърна мача, след като губеше с 0:2, но стигна и до сервис за спечелването на срещата. В него обаче ръката на младия чилиец трепна и той допусна връщане на пробива. На следващия ден мачът бе подновен при 6-6 и Хаас успя да постигне паметна победа.
11. "Ю Ес Оупън", II кръг, Тейлър Дент - Иван Наваро 6-4, 5-7, 6-7, 7-5, 7-6
Американският любимец Тайлър Дент спечели зрелищен петсетов мач. На централния корт във "Флашинг Медоус" се срещнаха двама играчи извън топ 100, но публиката полудя. Завръщащият се след много тежка контузия американец изигра невероятен мач, който бе спечелен инфарктно. Играта на мрежата бе на изключителна почит. Лудостта и смелостта на двамата доведе до изключителните 255 точки на мрежата от общо 376 разигравания. Даже и на "Уимбълдън" вече не се играят такива мачове. В битката между Дент и Наваро имаше 191 уинъра. Kачеството на игра по време на този мач разбира се не бе изключително високо и това се доказа още при следващия мач на американеца, който той загуби от Мъри без особена съпротива, но въпреки това зрелището и уинърите в този двубой бяха в изобилие.
10. "Ролан Гарос", полуфинали, Роджър Федерер - Хуан Мартин дел Потро, 3-6, 7-6, 2-6, 6-1, 6-4
Мач номер 200 за Федерер на турнир от "Големия шлем" и 20-и поред полуфинал. Този двубой се оказа предпоследната стъпка към постигане на друго невероятно за Фед Експрес постижение - да спечели "Ролан Гарос" и по този начин да има титла от всички турнири от "Шлема".
До този мач на Дел Потро не се бе удавало нито веднъж да победи швейцареца. В този двубой обаче аржентинецът се държа повече от достойно и изигра изключителен мач, в който накара Федерер да се бори до последно, за да стигне финала, където знаеше, че Надал няма да го има. Швейцарецът направи решаваща стъпка в тази петсетова война, която му помогна за битката със Сьодерлинг след това и спечелването на бленуваната титла.
9. Финален "Мастърс", Лондон, полуфинали, Николай Давиденко - Роджър Федерер, 6-2, 4-6, 7-5
В този мач Давиденко постигна първа победа над Федерер в 13-ия мач между двамата. По време на своята впечатляваща есенна кампания Давиденко постигна победи над всички тенисисти от топ 10 (с изключение на Родик и Мъри, с които не игра). В тази среща Федерер започна както обикновено - с вяла, апатична и нерешителна игра, а Давиденко се възползва на максимум от това и спечели лесно първия сет. Във втория и третия обаче мачът се промени тотално и на практика двамата тенисисти играха на върха на възможностите си. В крайна сметка Коля най-сетне успя да постигне победа над неофициалния крал на тениса.
8. "Ю Ес Оупън", финал, Хуан Мартин Дел Потро - Роджър Федерер, 3-6, 7-6, 4-6, 7-6, 6-2
Следващата стъпка в еволюцията на съперничеството между Федерер и Дел Потро (до този момент това не можеше да се нарече даже съперничество) бе финалът на US Open. Този мач до голяма степен бе огледален образ на срещата между двамата в полуфинала на "Ролан Гарос" - Федерер лесно спечели първия сет, а противникът му бе видимо нервен. Във втория Дел Потро направи две двойни грешки още в самото начало и позволи на противника си да направи брейк още в първите геймове. При 5-4 и 30:30 Дел Потро направи два уникални удара и даде началото на обрата, който щеше да свали Федерер от трона в Ню Йорк.
7. "Уимбълдън", четвъртфинали, Анди Родик - Лейтън Хюит 6-3, 6-7, 7-6, 4-6, 6-4
През 2008 г. Анди Родик претърпя най-ранната си загуба в кариерата си на "Уимбълдън", след като бе победен още във втория кръг от Янко Типсаревич. Лейтън Хюит пък претърпя операция в началото на годината и се завърна точно за сезона на трева. Преди да срещне Родик, Хюит показа на Дел Потро изкуството да играеш на трева като отстрани още в началото на турнира Дел Потро, показвайки му, че не винаги мощтта е знак, че ще победиш. Този двубой беше истинско шествие на опита и прецизността. И Родик и Хюит показаха как трябва да се играе в такива срещи и какво значи да имаш опит, за да надделееш. Играейки на върха на възможностите си, Анди спечели този мач, а след това и този с Мъри, за да стигне до уникалната битка на финала с Федерер.
6. "Аустрелиън Оупън", финал, Рафаел Надал - Роджър Федерер, 7-5, 3-6, 7-6, 3-6, 6-2
Този мач позволи на Рафа Надал - неоспоримият номер 1 в момента в тениса, да спечели трети различен турнир от "Големия шлем", на три различни настилки и за трети път поред своя голям противник Федерер. В мач на живот и смърт в полуфиналите Надал удържа победа над Вердаско. На финала всички очакваха испанецът да няма сили за съпротива, но той изигра най-добрия си мач на твърда настилка, а с тази загуба Федерер стартира една тревожна тенденция - безволево и отнесено да губи рещаващи сетове през цялата година.
5. "Мастърс", Мадрид, полуфинали, Рафаел Надал - Новак Джокович, 3-6, 7-6, 7-6
Този мач мигновено след края си се превърна в класика. Такива финали на трисетови мачове се получават изключително рядко. Много хора твърдяха след тази среща, продължила 4 часа и 3 минути, че това е най-дългият трисетов мач в историята. Много твърдяха, че този двубой измени хода на цялата година в тениса. Много твърдяха, че този мач дори е променил цялата тенис история. Надал не стартира срещата добре и загуби първия сет от уникално играещия Джокович. От този момент нататък испанецът на практика постоянно бе губещ в резултата, изоставайки в решителния сет с брейк и с мини брейк в тайбрека - един уникален 13 гейм, който се отличи от всички гледани досега по своята продължителност и мощ. "Бях на няколко мига от победата. В някои точки играх дори над възможностите си и въпреки това не победих", заяви Джокович след мача. В решаващия тайбрек Надал спаси три мачбола преди да победи.
4. Купа Дейвис, полуфинал, Радек Степанек (Чехия) - Иво Карлович (Хърватия), 6-7, 7-6, 7-6, 6-7, 16-14
Тази среща, която се състоя в хърватския град Пореч, може би не беше нито най-красивата, нито най-значимата през сезона, но мачът със сигурност беше епичен и исторически. Той продължи една минута след 6-те часа. Изиграха се 82 гейма и за всички тях участниците стигнаха само до пет брейкпойнта. В този мач гигантът Карлович надмина себе си и заби 78 аса, с което подобри световния рекорд от 55 в един двубой! Това обаче не помогна нито на Карлович, нито на неговия отбор и още веднъж играта показа, че не е въпрос на асове, или поне не само асове....При мачбол за Карлович той изкара в аут смач, Щепанек след това удържа победата и донесе втори триумф за неговата страна при гостуването в Хърватия.
3. "Ролан Гарос", IV кръг, Робин Сьодерлинг - Рафаел Надал, 6-2, 6-7, 6-4, 7-6
Това е единственият мач в класацията, в който няма максимален брой сетове, но неговата важност бе толкова голяма, че не може да не се намира в това подрежане. Дори и да е плод на някои грешки загубата на Надал бе първа от 2005 г. Тогава той се появи за първи път в основната схема на състезанието и не познаваше вкуса на загубата. С този мач стана ясно, че нищо не е вечно и рано или късно то се променя. Кой някога е предполагал, че на испанецът е предопределено да загуби в четвъртия кръг на "Ролан Гарос" и то от Сьодерлинг, на който беше дал само гейм в два сета наскоро в Рим? В този двубой се почувства жестока ирония. Надал не игра лошо в този мач, но шведът съумя да направи чудото - да надиграе човекът, който играе уникално в най-важните точки и мачове. С този мач започна атаката на Сьодерлинг на топ 10 в световния елит, а Надал не игра два месеца заради колената си (а според някои заради развода на родителите си?).
2. "Уимбълдън", финал, Роджър Федерер - Анди Родик, 5-7, 7-6, 7-5, 3-6, 16-14
Пропуснатото воле в тайбрека на втория сет вероятно Родик ще помни до края на живота си. Във въпросната част, Анди имаше четири сетбола - четири възможности да поведе с 2-0 сета срещу Роджър Федерер във финала на "Уимбъл.дън 2010". Тогава Федерер спаси две от точките със сервис, а следващите две пропусна Родик от свои грешки. Така швейцарецът изравни и след това двамата тенисисти изиграха най-драматичния и дълъг финал в историята на "Уимбълдън" (макар и не най-красивия). Когато Федерер поведе с 2-1 сета, изглеждаше, че мачът свършва, но благодарение на типичния си спад в играта той позволи на Родик да се върне в битката и двамата да вкарат двубоя в петата част, която няма тайбрек. Там световният номер 1 издържа малко по-дълго. Той спаси две възножности за пробив при 15:40 и след това спечели титлата при първия си мачбол, за да стане най-титулуваният играч в историята на тениса.
1. "Аустрелиън Оупън", полуфинал, Рафаел Надал - Фернандо Вердаско, 6-7, 6-4, 7-6, 6-7, 6-4
Двойната грешка, която сложи края на този трилър, естествено малко развали цялостното уникално усещане от мача. Но по всички други показатели, това бе уникална среща, който несъмнено ще влезе в златния фонд на мачовете в историята на този спорт. Испанското дерби в този полуфинал остави големи следи. В края на мача Надал бе спечелил 193 срещу 192 точки за Вердаско. Загубилият испанец бе нанизал цели 95 уинъра и бе реализирал 2 от 4 брейкпойнта за разлика от Надал, който направи 4 от 20 възможности. В този близо четиричасов дуел, Надал излезна победител, за да стигне първия си финал в турнир от "Големия шлем" на твърда настилка. И ден по-късно направи невъзможното и спечели, надвивайки в петсетова битка Краля Роджър Федерер.
