22-годишният гросмайстор Магнус Карлсен има странна аура, признават съперниците му. Едновременно изглежда хем в суперформа, хем уморен; хем силен, хем сънлив, дори отегчен. Облечен е в маркови дрехи, непривично за шахматист, но типично за модел. А той е такъв от три години, когато стана най-младият, изкачил се до №1 в световната шахматна ранглиста.
Обикновените гросмайстори не са добре облечени. Когато не са на турнири, те са обути с чорапи в сандалите, носят термос под ръка и нагъват сандвичи. Дори бившият световен шампион Владимир Крамник - образован руснак, е виждан да се разхожда с полиетиленова торбичка из Лувъра.
Карлсен не е такъв - обикновено е с бяла риза под черния костюм. За него се грижи модна фирма, а фотографът Антон Корбайн често му прави сесии. От седмици плакатите с неговия лик висят из големите европейски градове. Всичко това показва колко добре Магнус се вписва с модерния начин на живот. Шахът е сложна, но и често скучна игра, но с норвежеца като лице тя може да бъде атрактивна. Той е истинска звезда. Да се стигне дo него е трудно. Трябват ми около шест месеца. Датите се потвърждават, после се местят напред, по няколко пъти. Въпреки това медиите са благосклонни към него. „Таим" го обяви сред 100-те най-влиятелни хора в света, а "Космополитън" го посочи сред най-желаните мъже на планетата, макар никой да не го е виждал с жена досега.
Бившият му учител и ментор -норвежкият гросмайстор Симен Агдестайн, гледа на развитието му със смесени чувства: "Магнус става все по-мистериозна фигура, като Джеймс Дийн е". От години Arctic Securities е негов спонсор, сега Магнус му се от плаша, като дава пресконференции в офиса на компанията. Интересът е голям, има журналисти от Дания, Швеция, Англия - мачът за шахматната корона с шампиона Вишванатан Ананд наближава (битката започва в събота в Индия).
Карлсен започва да се занимава с шах на 8 години, но не след дълго вече бие баща си, който му става треньор. На 13 вече е №1 в Норвегия и тръгва по турнири из света. Сега е на крачка от върха. Но защо винаги изглежда тъжен? „Вероятно винаги ще ме виждате сериозен, макар че мога да се усмихвам", казва той и лицето му грейва. За кратко. Той не полага усилия да бъде любезен. Говори бавно и тихо, не използва много думи. Отговаря на всички въпроси, но не поддържа разговор. Не разказва лични неща, няма семейни истории. Такива трябва да се изкопчват от приятелите му или от фейсбук. Там се вижда как скача от яхта на Сен Тропе или как катери планини и виси от въжета. Докато вървим заедно, мнозина го заглеждат. В Норвегия хората отскоро се интересуват от шах, но малцина знаят как се местят фигурите. В петмилионната страна най-популярни са ски скачачите, биатлонистите, алпийците, изобщо атлетите от зимните спортове. Магнус е отворил вратата към другите сезони.
В азиатския ресторант е пълно и шумно. След като си поръчва, Карлсен се посвещава на смартфона си, от време на време разменя по някоя дума с мениджъра си на норвежки. След обяда отива на снимки в кафене. Непознат стилист се отнася безцеремонно към косата му, но това само показва, че е по-лесно да му се направи фотосесия, отколкото да се говори с него. Шахът е традиция в кафенета в Европа от 150 години, там се пуши и се разговаря, докато се местят фигурите. Карлсен не харесва тази традиция, дори не пие кафе. Последната му сесия за деня е в "Шакселкап" в Осло - най-стария шахматен клуб в Норвегия, основан през 1884 г. Дарение на богаташ през 1918 г. го превръща в печеливш за дълги години. Дъсчен под, ориенталски килими, книги, трофеи, снимки по стените на гросмайсторите Тригве Халворсен и Аге Вестел - хора, непознати за света. Норвегия никога не е била добра в шаха както Русия, Англия или Германия. В една от залите на дълга маса са наредени куп дъски, където играят бъдещи звезди. Когато Карлсен се появява на входа, шумотевицата стихва. Те му се възхищават, но него не го е грижа особено. "Играе с нас, само ако го поканим да ритаме", признава едно от момчетата. "Как е на терена?"- "Много добре, най-вече като защитник", е отговорът.
В залата е и Йон Лудвиг Хамер - обречен да бъде вечно втори в Норвегия. Той никога няма да забрави първия си сблъсък с Магнус, когато 11-годишното момче печели норвежкото първенство. "Бях с белите, играхме английска защита - разказва Хамер, сякаш двубоят е бил вчера. - Това бе единственият път, в който го победих. Магнус плака доста, но не задълго. Той спечели всички срещи до края и спечели турнира".
Има ли още конкуренция? "Не можеш да се бориш с Шахматния Моцарт - признава Хамер. - Но мога да кажа, че сме приятели". Хамер е в щаба му за подготовка за битката с Ананд. До каква степен би му помогнал, не е ясно. Като цяло Карлсен предпочита да спи между мачовете, при това доста.
На последната битка за короната през май 2012 в Москва Борис Гелфанд оспорва първото място на Ананд, който е шампион от 2007-а. Руски милиардер плати всички разноски. Гелфанд е смятан за универсален и солиден, Ананд за бърз и опасен. В 12 срещи всеки взе по 1 победа, при 10 ремита. Публиката бе очарована от битката, продължила с месеци. Претендентът изненада шампиона с разигравания, каквито никога не е имало. Ананд трябваше да променя тактиката си в хода на дуела, но в крайна сметка успя. Всичко се реши в последния ден с 4 блицпартии - иначе казано, това бяха първите дузпи за световната корона, футболният фен Гелфанд загуби, стреляйки в гредата. Пропусна шанса на живота си.
Следващият дуел за короната е в Ченай - родния град на Ананд. Разноските бяха поети от местното правителство в чест на шампиона, който е национален герой. За двамата са предвидени почти 2 млн. евро плюс безценната титла. Младият претендент от Норвегия срещу двукратния победител - Стария Тигър от Мадрас. Дали Ананд ще има същата захапка и на 43?
За да разберете важността на двубоя, трябва да се каже следното: шахът се превърна в глобален спорт, в който няма големи пари. Малцина са гросмайсторите, които могат да преживяват от турнири. Те са канени в Париж, Билбао, Баден-Баден, Санкт Петербург, Карлови вари, Сейнт Луис, Нанджин. Останалите трябва да учат, да пишат книги, да коментират, да програмират шахматни сайтове, да играят покер. Място в Топ 50 е важно, но нищо не може да се сравни с титлата. От първото световно първенство през 1886 г. е имало едва 15 шампиони. Който иска да стане №1, трябва да победи останалите претенденти, както сториха Гелфанд и Карлсен.
Обикновените гросмайстори не са добре облечени. Когато не са на турнири, те са обути с чорапи в сандалите, носят термос под ръка и нагъват сандвичи. Дори бившият световен шампион Владимир Крамник - образован руснак, е виждан да се разхожда с полиетиленова торбичка из Лувъра.
Карлсен не е такъв - обикновено е с бяла риза под черния костюм. За него се грижи модна фирма, а фотографът Антон Корбайн често му прави сесии. От седмици плакатите с неговия лик висят из големите европейски градове. Всичко това показва колко добре Магнус се вписва с модерния начин на живот. Шахът е сложна, но и често скучна игра, но с норвежеца като лице тя може да бъде атрактивна. Той е истинска звезда. Да се стигне дo него е трудно. Трябват ми около шест месеца. Датите се потвърждават, после се местят напред, по няколко пъти. Въпреки това медиите са благосклонни към него. „Таим" го обяви сред 100-те най-влиятелни хора в света, а "Космополитън" го посочи сред най-желаните мъже на планетата, макар никой да не го е виждал с жена досега.
Бившият му учител и ментор -норвежкият гросмайстор Симен Агдестайн, гледа на развитието му със смесени чувства: "Магнус става все по-мистериозна фигура, като Джеймс Дийн е". От години Arctic Securities е негов спонсор, сега Магнус му се от плаша, като дава пресконференции в офиса на компанията. Интересът е голям, има журналисти от Дания, Швеция, Англия - мачът за шахматната корона с шампиона Вишванатан Ананд наближава (битката започва в събота в Индия).
Карлсен започва да се занимава с шах на 8 години, но не след дълго вече бие баща си, който му става треньор. На 13 вече е №1 в Норвегия и тръгва по турнири из света. Сега е на крачка от върха. Но защо винаги изглежда тъжен? „Вероятно винаги ще ме виждате сериозен, макар че мога да се усмихвам", казва той и лицето му грейва. За кратко. Той не полага усилия да бъде любезен. Говори бавно и тихо, не използва много думи. Отговаря на всички въпроси, но не поддържа разговор. Не разказва лични неща, няма семейни истории. Такива трябва да се изкопчват от приятелите му или от фейсбук. Там се вижда как скача от яхта на Сен Тропе или как катери планини и виси от въжета. Докато вървим заедно, мнозина го заглеждат. В Норвегия хората отскоро се интересуват от шах, но малцина знаят как се местят фигурите. В петмилионната страна най-популярни са ски скачачите, биатлонистите, алпийците, изобщо атлетите от зимните спортове. Магнус е отворил вратата към другите сезони.
В азиатския ресторант е пълно и шумно. След като си поръчва, Карлсен се посвещава на смартфона си, от време на време разменя по някоя дума с мениджъра си на норвежки. След обяда отива на снимки в кафене. Непознат стилист се отнася безцеремонно към косата му, но това само показва, че е по-лесно да му се направи фотосесия, отколкото да се говори с него. Шахът е традиция в кафенета в Европа от 150 години, там се пуши и се разговаря, докато се местят фигурите. Карлсен не харесва тази традиция, дори не пие кафе. Последната му сесия за деня е в "Шакселкап" в Осло - най-стария шахматен клуб в Норвегия, основан през 1884 г. Дарение на богаташ през 1918 г. го превръща в печеливш за дълги години. Дъсчен под, ориенталски килими, книги, трофеи, снимки по стените на гросмайсторите Тригве Халворсен и Аге Вестел - хора, непознати за света. Норвегия никога не е била добра в шаха както Русия, Англия или Германия. В една от залите на дълга маса са наредени куп дъски, където играят бъдещи звезди. Когато Карлсен се появява на входа, шумотевицата стихва. Те му се възхищават, но него не го е грижа особено. "Играе с нас, само ако го поканим да ритаме", признава едно от момчетата. "Как е на терена?"- "Много добре, най-вече като защитник", е отговорът.
В залата е и Йон Лудвиг Хамер - обречен да бъде вечно втори в Норвегия. Той никога няма да забрави първия си сблъсък с Магнус, когато 11-годишното момче печели норвежкото първенство. "Бях с белите, играхме английска защита - разказва Хамер, сякаш двубоят е бил вчера. - Това бе единственият път, в който го победих. Магнус плака доста, но не задълго. Той спечели всички срещи до края и спечели турнира".
Има ли още конкуренция? "Не можеш да се бориш с Шахматния Моцарт - признава Хамер. - Но мога да кажа, че сме приятели". Хамер е в щаба му за подготовка за битката с Ананд. До каква степен би му помогнал, не е ясно. Като цяло Карлсен предпочита да спи между мачовете, при това доста.
На последната битка за короната през май 2012 в Москва Борис Гелфанд оспорва първото място на Ананд, който е шампион от 2007-а. Руски милиардер плати всички разноски. Гелфанд е смятан за универсален и солиден, Ананд за бърз и опасен. В 12 срещи всеки взе по 1 победа, при 10 ремита. Публиката бе очарована от битката, продължила с месеци. Претендентът изненада шампиона с разигравания, каквито никога не е имало. Ананд трябваше да променя тактиката си в хода на дуела, но в крайна сметка успя. Всичко се реши в последния ден с 4 блицпартии - иначе казано, това бяха първите дузпи за световната корона, футболният фен Гелфанд загуби, стреляйки в гредата. Пропусна шанса на живота си.
Следващият дуел за короната е в Ченай - родния град на Ананд. Разноските бяха поети от местното правителство в чест на шампиона, който е национален герой. За двамата са предвидени почти 2 млн. евро плюс безценната титла. Младият претендент от Норвегия срещу двукратния победител - Стария Тигър от Мадрас. Дали Ананд ще има същата захапка и на 43?
За да разберете важността на двубоя, трябва да се каже следното: шахът се превърна в глобален спорт, в който няма големи пари. Малцина са гросмайсторите, които могат да преживяват от турнири. Те са канени в Париж, Билбао, Баден-Баден, Санкт Петербург, Карлови вари, Сейнт Луис, Нанджин. Останалите трябва да учат, да пишат книги, да коментират, да програмират шахматни сайтове, да играят покер. Място в Топ 50 е важно, но нищо не може да се сравни с титлата. От първото световно първенство през 1886 г. е имало едва 15 шампиони. Който иска да стане №1, трябва да победи останалите претенденти, както сториха Гелфанд и Карлсен.
В момента Ананд е едва осми в ранглистата. Последните му турнири показаха, че има проблеми с мотивацията, както се случи и с други шампиони преди него. Индиецът обаче знае, че да си световен шампион е по-добре, отколкото да си бивш световен шампион. Два пъти успя да защити короната си. Няма да се даде без битка и сега, особено срещу този младок. Макар че никога няма да го каже в прав текст, той е джентълмен.
Материал на Улрих Щокман, "Die Zeit"
Превод: "Тема Спорт"