Над 500 партийни и общински лидери на общинско равнище били за арест, защото внасяли корупционни практики и заради черни каси във футбола в годините между 1980 и 1985 г. Това става ясно от „бележките и съображенията" (така тогава наричат разискванията - б. а.) на заседание на Политбюро на ЦК на БКП от 5 февруари 1985 г., които са част от станалия вече публичен архив за механизмите, по които е била управлявана страната от комунистическата върхушка по онова време.
Четири дни по-късно във в. „Работническо дело" излиза магистралното решение „За поврат в развитието на българския футбол". То е резултат от обсъжданията в Политбюро на ЦК на БКП, както и на писмено внесената докладна записка по въпроса от Добри Джуров. А в началото на разговора между партийните велможи става ясно, че проектът за решение бил готвен от „компетентни органи и отдели в ЦК на партията". А "най-некомпетентният в Политбюро се е занимавал с последния вариант", скромно признава в началото Тодор Живков.
Армейският генерал Джуров внася „съображенията" си в писмен вид. Според него главната причина за организационната слабост на българския футбол е „некадърността на ръководството както на БСФС (по онова време Трендафил Мартински - б. а.), така и на федерацията по футбол (Иван Шпатов, член на ЦК на БКП - б. а.)". По-нататък Джуров констатира, че „през последните пет години безпринципността и корупцията" във футбола се засилили, като визира периода след решение на Секретариата на ЦК на БКП за най-популярната игра.
„Всеизвестни са черните каси, всеизвестни са валутните нарушения и други негативни прояви, които разлагаха хората, но решителни мерки те - БСФС, футболната федерация, Съдийската колегия и другарите от ЦК на БКП, не предприеха."
Джуров изброява, че черни каси във футбола били разкрити в Русе, Толбухин (Добрич - б. а.), Търговище, Велико Търново, Бургас, Ямбол, Кърджали. И добавя: „Тези нарушения са ставали както със знанието на ръководствата и окръжните съюзи на БСФфС, така и със знанието на окръжните партийни и административни ръководства. Но освен констатации и обръщане на внимание не приложихме строгостта на закона и партийния устав."
Армейският генерал не е съгласен, че сред причините за ситуацията били „привилегиите на военизираните отбори", защото с черните каси футболистите на другите състави дори вземали повече пари и според Джуров военизираните отбори имали вече 40-годишна успешна традиция. Остро се изказва Георги Йорданов, като заявява: „Футболистите не са граждани, които трябва да се подлагат на други закони... Те са професионалисти в пълния смисъл на думата, но нямат професионално отношение към своите задължения".
„В България много се говори за футбол, но малко се играе футбол - включва се Георги Атанасов. - Ние искаме с 6-7 добри състезатели да правим 16 отбора в „А" група. И оттам вече идват пазарлъците... Има монополизъм в областта на футбола. Фактически две дружества (явно става за дума за ЦСКА и „Левски- Спартак" - б. а.) са монополизирали равнището и най-добрите състезатели в тази област. Имаме неравноправно положение. Едни могат да вземат когото си искат, други не могат... Има и намеса на безотговорни и отговорни фактори във футбола. Напоследък се разигра една история с футболист на име Георги Йорданов (дълъг спор дали ЦСКА може да го вземе или не - б. а.)... Това са хора, фаворизирани, подкрепяни..."
После Живков пита Джуров как така ще се изравни заплащането на военизираните играчи с офицерските заплати: „А ако направите футболиста майор, после и полковник - няма край. Не трябва ли да има принцип?" „Тези, които участват в активна спортна дейност, стигат до капитан", отсича амейският генерал.
Стоян Михайлов започва верноподанически: ,Другарю Живков, този въпрос е много стар. Вие написахте през 1970 година една великолепна статия, която тук се цитира. Тя е с едно драстично заглавие. Докога ще търпим недъзите на българския футбол?" А вие написахте тази статия, защото преди години се бяха натрупали много тежки явления във футбола..."
„Тази статия само я прочетоха и нищо не направиха", засича го Живков.
„Минаха 15 години и констатираме, че не само не сме подобрили положението, а то се е влошило - продължава Михайлов. - Ние като Секретариат на ЦК на БКП капитулирахме, нищо не направихме с черните каси. Защо? Защото се оказа, че трябва да вкараме в затвора около 500 души - секретари на окръжните комитети на партията и заместник-председатели на окръжните народни съвети. Ако някой казва, че това става без знанието на първите секретари и председателите на окръжните народни съвети, или без ръководителите на съответните ведомства, това са много наивни неща... Основната причина е това, което е подчертано и в текста - пълната корупция отгоре до долу, грубата престъпност и беззаконие."
,Да се запише, че всеки, който нарушава - снемане и даване под съд - отсича накрая Живков. - Да запишем много твърдо решение. Въобще трябва да дадем право на нашите окръжни ръководства всичко, което допринася за корупция - изселване. Той влязъл в конфликт с цялото общество! Как може тази работа? Няма ли ред в тази държава? Аз не говоря за спорта, говоря по принцип."
Само 4 месеца по-късно ЦСКА бие „Левски-Спартак" с 2:1 в скандален финал за Купата на България. Двата отбора са разформировани и преименувани на „Средец" и „Витоша", наказани да не играят до живот са Христо Стоичков, Борислав Михайлов, Пламен Николов, Емил Спасов и Емил Велев. Това е отговорът на партията, чиито разпоредби за поврат не се спазват. Но наказанията бяха отменени след година...