България игра слабо срещу Хърватска, факт, който едва ли някой ще дръзне да оспорва. Загубата е най-логичното нещо след подобно безидейно представяне на отбора като цяло, съчетано с откровено скованите действия на всеки един футболист поотделно. С тази игра няма място за претенции. Причини много, резултат един: загуба.
Случва се, това не е първото ни поражение, със сигурност няма да е и последното. Лошото в случая е начинът, по който изиграхме мача, а именно без стратегия, без тактика, без ясна идея какво, къде и как... И сякаш за първи път, откакто Любо Пенев е начело на националите, без присъщия ни досега ентусиазъм, желание, агресия и хъс, който правеше предишните загуби някак по-леки за преглъщане.
Чест прави на играчите обаче, че намериха сили да си го признаят. Всички до един. В това число и треньорът Любо Пенев, който също не скри, че е разочарован не от самата загуба, а от начина, по който се стигна до нея. Виждали сме такива загуби и преди, само че подобни признания никога не излизаха от футболисти като Мартин Петров, Димитър Бербатов, Стилиян Петров, Радостин Киши-шев, камо ли от селекционери като Пламен Марков или Христо Стоичков. На тях все някой друг им беше виновен, било то съдията, теренът, съперникът или филанкишията. Защото първата стъпка към решаването на даден проблем е да си признаеш, че такъв съществува. Нещо, което предишното поколение български национали така и не успя да разбере, камо ли да поправи.
И точно затова аз лично съм оптимист за предстоящия ни мач срещу Норвегия. Ако не друго, сигурна съм, че този тотален хаос и бездушна игра няма да се повторят. А всички знаем, че когато търсиш и искаш победата, тя идва. Рано или късно. Въпрос на чест е утре момчетата на Любо Пенев да покажат, че са осмислили собствените си думи и са готови отново да зарадват феновете с мъжка игра.
Защото това е истинският облик на отбора. Независимо дали печелим или губим, играем до край, на сто процента, достойно и честно. Такъв е отборът на Любо Пенев и няма как да е иначе. Това върна хората на стадиона и това ще ги задържи там.
Петя Райкова, „Меридиан Мач”