Волейболната страст завладя България и по традиция в разгара на лятото това е спортът, който вълнува най-много феновете. Все пак националната гордост се подсилва от успехите на нашите момчета, а финалът на първите Европейски игри в Баку е солиден повод за вдъхновение. Само след малко повече от три месеца ще сме домакин заедно с Италия на еврофиналите. На тях всички ще дойдат с най-доброто и няма да има експериментални състави, какъвто беше и нашият в Азербайджан. Само, че тогава опитът и поуките от мачове като вчерашния с Германия, ще са ключови.
При нас от доста време е очевидно, че в решаващите моменти не може да разчитаме на хладен ум и на... лидери! Срещу най-добрите в турнира ние можехме да откраднем трофея само след силна игра и вдъхновяващо пред-ставяне на Тодор Алексиев, близнаците Братоеви и Ники Николов. Такова обаче нямаше. Напротив, Велизар Чернокожев, за който мнозина се питаха „Кое е това момче?", спаси честта ни и помогна най-много, за да се закачим поне с гейм в битката и да не регистрираме рекорд за най-бързо загубен финал.
Всъщност точно цялостното представяне на втория ни отбор, с който бяхме в Баку, показва, че волейболът ни се задържа в световния елит и потокът от таланти не секва. За да ги развием до ниво, в което да прескачат все по-често полуфиналите и дори да печелят големи състезания, са нужни инвестиции. Такива, които най-накрая да възродят и вътрешното първенство, да обезпечат развитието на специалистите и треньорите, които са отговорни за работата с децата и най-важното, да осигурят на феновете целогодишни емоции с най-успешния ни колективен спорт.
Всички виждаме какво се случва във футбола, където ЦСКА потъна с милионни дългове в един от най-слабите периоди в историята си, в който трофеи липсват, а в Европа се стигна до отпадания от съперници като Мура и Зимбру. В Левски е същото, а в Лудогорец големите герои не са с български фамилии.
Със сигурност управлението на волейбола ни дава добри резултати, но докато нещата не се поставят така, че да има прогрес и на клубно ниво, няма как да очакваме голобрадите ни момчета да печелят мъжки битки.
Людмил ХРИСТОВ, "Меридиан мач"
При нас от доста време е очевидно, че в решаващите моменти не може да разчитаме на хладен ум и на... лидери! Срещу най-добрите в турнира ние можехме да откраднем трофея само след силна игра и вдъхновяващо пред-ставяне на Тодор Алексиев, близнаците Братоеви и Ники Николов. Такова обаче нямаше. Напротив, Велизар Чернокожев, за който мнозина се питаха „Кое е това момче?", спаси честта ни и помогна най-много, за да се закачим поне с гейм в битката и да не регистрираме рекорд за най-бързо загубен финал.
Всъщност точно цялостното представяне на втория ни отбор, с който бяхме в Баку, показва, че волейболът ни се задържа в световния елит и потокът от таланти не секва. За да ги развием до ниво, в което да прескачат все по-често полуфиналите и дори да печелят големи състезания, са нужни инвестиции. Такива, които най-накрая да възродят и вътрешното първенство, да обезпечат развитието на специалистите и треньорите, които са отговорни за работата с децата и най-важното, да осигурят на феновете целогодишни емоции с най-успешния ни колективен спорт.
Всички виждаме какво се случва във футбола, където ЦСКА потъна с милионни дългове в един от най-слабите периоди в историята си, в който трофеи липсват, а в Европа се стигна до отпадания от съперници като Мура и Зимбру. В Левски е същото, а в Лудогорец големите герои не са с български фамилии.
Със сигурност управлението на волейбола ни дава добри резултати, но докато нещата не се поставят така, че да има прогрес и на клубно ниво, няма как да очакваме голобрадите ни момчета да печелят мъжки битки.
Людмил ХРИСТОВ, "Меридиан мач"