Е, свършиха и тези досадни квалификации. Да, досадни, защото отново ни заредиха с отрицателни емоции. Нагледахме се на мъките на нашите футболни страдалци, носещи свещените фланелки на националня отбор на България. По повод на оределението „свещени” я докарахме дотам, че да палим свещ да вземе някоя точица в следващия цикъл квалификации, където ни чакат Франция, Швеция и озверялата след прясното си сгромолясване Холандия.
Но да се върнем на сегашното си положение и да видим къде сме сега не в Европа - на Балканите поне. И да отговорим на въпроса „Кой, аджеба, сега е албанският реотан?" Нацията, влязла завинаги в родния фолклор като символ на всичко изостанало, ни показа, че май ние загряваме най-бавно на полуострова. Поне що се отнася до футбола. Като малка гара ни задминаха не само албанците, но и румънците, и хърватите, и турците, класирали се директно за Евро 2016. Босненците и словенците (те си остават балканците, колкото и да се средноевропейчат) са на бараж, тоест, продължават да бъдат в играта. А ние сме в задния балкански двор, но и там сме сврени в ъгъла, защото сме заедно с гърците и сърбите. А комшиите ни се ширят с европейска титла от 2004, с КЕШ - на Цървена звезда от 1991-а, и с две световни титли за младежи, втората от които съвсем прясна, от това лято.
За нас остава да си го мерим с македонците, но вече не се знае при един сблъсък „ек на ек" дали няма да сме отново губещите...
Наистина е много, много жалко, че ние сме зад борда в момент, в който нашият регион може да се окаже най-силно пред ставената географска зона на континента на финалите догодина (британците засега са с три представителя, а Скандинавия само с един, ако броим Исландия, като се чакат още съответно 1 и 3 участника от тези части на Европа).
Иво ТАСЕВ, „Меридиан мач”