Вчера Черно море катастрофира тежко в Ловеч, регистрирайки загуба от Литекс с 1:4. Стряскащото в случая не трябва да е резултатът, а безхарактерната игра на футболистите в отбора, като единственият от тях, за когото не важи това, е Жоро Илиев! Капитанът на „моряците” е пример за подражание не само за своите съотборници, но и за почти всички футболисти, подвизаващи се в родната „А” група. Георги Илиев не само, че остава сърцето си на терена, но и не се притеснява след тежък мач (като този вчера) да застане пред медиите и да каже, като мъж и лидер, къде са проблемите на отбора и защо се получава така. В интервюто си след двубоя той акцентира на това, че отборът играе без характер и манталитет.
Аз съм напълно съгласен с Жоро и съм убеден, че Черно море има потенциал като футболисти и отбор, но липсва характерът, морският дух, самочувствието и желанието за победи. А за да се върне настроението в играта на един отбор, е нужен треньор, който да е добър психолог, обединяващ колектива, вдъхващ самочувствие и увереност в своите футболисти и по този начин извличащ максимума от тях. Е, в първите си пет мача начело на „моряците” Адалберт Зафиров не успя да направи това, даже изказванията му след мачовете допълнително утежняват психическото състояние на футболистите му. След всеки един мач следва плач от съдийство, лош терен и липсва на кадри в отбора му. Ето, и след вчерашната загуба той акцентира на това, че е поел отбора в заварено положение, че не разполага с други футболисти и че такъв е кадърът в момента. Нищо лично към Зафето, но с подобно измиване на ръцете няма как да вдигне отбора и да спечели уважението на феновете. С хленчене и хвърляне на вината върху футболистите няма как да тръгнат нещата към нещо положително.
Няма смисъл и от кардинални проблеми, от гонене на футболисти и нова селекция, защото със същите тези играчи Черно море през миналия шампионат записа 5-6 поредни победи на старта, а след това феновете можеха да отпразнуват убедителни победи над Левски, Черноморец и Лудогорец. Зафиров няма и за какво да променя играта на отбора след напускането на своя предшественик, защото Стефан Генов свърши черната работа в престоя си на „Тича” като смени стила на игра, който се практикуваше при Велизар Попов и бе предимно ритане на топката напред и там каквото стане. Отборът при Генов свали топката на земята, организира изграждането на постепенни атаки със задържане на топката и включване на крилата в играта, като Дончо Атанасов отляво и Илиян Капитанов или Миро Манолов отдясно създаваха сериозни главоболия на бековете на противниковите отбори.
Въпреки че Стефан Генов не бе от долюбваните треньори от страна на феновете на Черно море, едва ли има човек от тях, който може да отрече това, че под негово ръководство отборът играеше изключително успешно във фаза защита и същевременно изглеждаше агресивно в атаката. Неслучайно за цял минал сезон „моряците” допуснаха едва 25 гола в 30 мача, а сега само за 11 кръга са получили 19 попадения. Дори и най-големите критици на пловдивския спец не могат да отрекат, че, макар и без пари, Генов привличаше добри футболисти, като Росен Колев и Самуел Камазола. Така или иначе обаче всяко начало има и своя край, а омразата на част от феновете към бившия треньор бе продиктувана заради единствената му грешка, която бе с пренебрегването на таланти от юношеската школа, като Тодор Колев и Румен Николов, и това предреши съдбата му.
Така или иначе феновете желаеха промяна и то незабавна и колебливите резултати в началото на сезона допринесоха за нея. Едва ли обаче точно тази промяна желаеха феновете и виковете оставка през втората част на вчерашния мач с Литекс са красноречиви. И причината не е в резултата, не е толкова и срещу треньора, а по скоро е плод на начина, по който се управлява отборът. Това ръководство така и не разбра, че футболът е за феновете и че понякога трябва да се вслушваш и в техния глас. И критиката ми към ръководството не е злобна, защото не е лесно да се издържа отбор в днешно време, а и детско-юношеската школа на отбора е една от най-добрите в България, това заслужава само адмирации. Аз мисля, че феновете също оценят това, както и че се гордеят с онова трето място отпреди няколко години, за което заслуга има пак това същото ръководство, което управлява и в момента. Феновете не бива да се сърдят за това, че шефовете на „Тича” не могат или не искат да заделят сериозен финансов ресурс за гоненето на подобни високи цели, защото не е лесно да се издържа футболен отбор в днешно време, а и са малко бизнесмените, инвестиращи в спорта като цяло. Но грешката на управляващите Черно море е, че не излязоха да кажат пред обществеността, че няма да се гонят високи цели и че ще се залага предимно на кадри от школата. Феновете нямат против това, дори съм сигурен, че биха преглътнали и някой друг незадоволителен резултат, тежка загуба и класиране извън първите 8, но ако на кормилото на отбора е „моряк”, милеещ за отбора, защо не някой от треньорите в школата. Ако в тима се забелязват повечко родни кадри като Китанов и други от школата, израстващи около Георги Илиев и идеята Черно море.
Нямам нищо против Зафиров, но според мен „моряците” нямат нужда от хленчещ треньор, оплакващ се от липса на кадри, защото колко са треньорите в България, имащи на разположение футболисти като Жоро Илиев, Александър Александров, Сашо Александров, Росен Колев, Миро Манолов, Георги Божилов и Самуел Камазола? Зафиров не е човекът, който феновете искаха да видят на „Тича”, и затова е това негативно настроение срещу него. Той не е виновен за това, както не бе и Стефан Генов. Навярно има качества, но феновете искат свой човек, близък до тях, разбиращ идеята Черно море, а такъв може да е само треньор от школата или постигнал нещо на „Тича”в отминал период. Специалист, който няма да се оплаче от липсата на кадри в отбора, а ще запретне ръкави и час по-скоро ще изведе "моряците" до място в класирането, което да отговаря на предстоящата 100 годишнина. А защо този треньор да не е и Станислав Стоянов например?
Станислав Жеков, Novsport.com