Eдвa ли някой, обичащ Локомотив София, иска да се сети за изминалия сезон. Сезон, в който четирикратният шампион на България с над 80-годишна история стана за посмешище. А управлението на Николай Гигов или по-скоро бездействието му накара феновете да си мечтаят да започнат на чисто, ако трябва и от селските групи.
А всичко стартира толкова обещаващо... Тимът бе участник в Лига Европа и премина първото препятствие Металург Скопие с 0:0 и 3:2 в София. След това се опъна на бъдещия шампион на Полша Шльонск и бе елиминиран от него след две нулеви равенства и изпълнение на дузпи на "Васил Левски". Отпадането от евротурнирите без загуба създаде грешна представа за случващото се в клуба. Но истината скоро лъсна, а за жалост на привържениците на червено-черните тя бе болезнено жестока.
Тимът стартира с две загуби първенството, а до седмия кръг имаше само две победи - над закъсалите Берое и Славия. В началото на октомври обаче маските паднаха. Локо бе разбит на "Герена" с 4:0, головете в мрежата му паднаха през първата част, защото през втората сините просто спряха да играят. След срещата вече публично стана ясно, че футболистите имат да получават пари още за предишния сезон, не са тренирали в седмицата преди срещата и се канят да напуснат клуба. Финансовото състояние на клуба бе отчайващо, а настоящият шеф в Левски Иво Тонев и треньорът Диян Петков хвърлиха белите кърпи. Президентът Николай Гигов пък реши да покаже мускули, вместо да оправи бакиите, и изгони тарторите Марчо Дафчев и Калоян Караджинов. Обяви, че спира кранчето, което отдавна бе врътнал, и заплаши, че ще ликвидира клуба, ако не получи правото да стопанисва стадиона в "Надежда".
На треньорския пост бе назначен Антон Велков, който трябваше да опита да вкара в релси дерайлиралия Локомотив.
Очаквано през зимата повечето играчи се разбягаха, пари за селекция нямаше. И добре, че се намериха футболисти, за които червено-черната фланелка означава нещо, та Локо събра отбор да доиграе сезона. Пролетта обаче бе истинско мъчение както за отбора, така и за всички, свързани с него. Тимът нижеше загуба след загуба, но това остана на заден план. Напред изникваха купищата проблеми, които показаха, че Локомотив не е професионален клуб, а по-скоро аматьорски. Дори от Калиакра си позволиха да нарекат червено-черните селски отбор. И това бе самата истина. Съставът се събираше в последния момент за тренировки и ги водеше по близките до София села и паланки.
В началото на пролетта отборът получи за малко право да домакинства на грохналия си стадион в "Надежда" (нечие поредно безумие), но след това бе принуден да обикаля по чуждите съоръжения и се стигна до парадокса да приема съперниците си на "Васил Левски", "Локомотив", "Георги Аспарухов", "Българска армия" и "Славия". Стигна се и дo фарса мачът със Славия да бъде провален заради липсата на охрана, а според много хора така бе замаскирано пошло театро, тъй като белите е трябвало да вземат мача...
В крайна сметка Локо Сф оцеля в елита. Но въпросът е ще продължи ли да вегетира и кому е нужно това? Защото червено-черният клуб се превърна в пародия, а надеждата отдавна изчезна от "Надежда".