Досега Хубчев е идеален за Левски

Срещу Вито­ша Бистрица Левски си на­прави хубава репетиция преди последния мач за календар­ната година в неделя в Плов­див. Което се отнася само за това, че сините играят дис­циплинирано и отговорно. А това е нещото, което най-много радва треньорския щаб. Важно е, наистина, защо­то е крайно неприятно за пу­бликата, когато Левски играе недисциплинирано и безотго­ворно.

За футбол, за схеми, за игрови манталитет на Тере­на" не се говори. Явно Петър Хубчев е наложил вето върху подобни дискусии и разговори­те ежедневно се въртят око­ло това как всеки трябва да е на стадиона два часа преди тренировка, които да уплът­ни със съответните процеду­ри и после да си остави и по­следната капка пот по време на заниманието. Треньорът ни анонсира това свое осно­вополагащо изискване още при представянето си тази пролет. И явно досега държи нещата изкъсо.

Срещу Витоша Бистрица Левски отново се раздаде мак­симално. Нека все пак призна­ем, че в предишните дома­кинства сините имаха едно наум, че съперникът все пак може да вкара гол. Това нещо не се бе случвало от 6 часа на "Герена". Но предишните про­тивници имаха ситуации за гол. И не само. В определени периоди сините бяха надигравани чисто футболно. Но как­то се оказва, не са надигравани като дисциплина и раздава­не. Стената, която хората пред вратаря Миятович са издигнали, се оказва от най-висока проба бетон. А Вито­ша Бистрица дори много ряд­ко доближаваха стената.

Идеята обаче е, че и срещу паркиран автобус, и срещу по-отворен гост, сините изпи­тват почти еднакви трудно­сти да стигнат до голова си­туация. Може би най-добре ще им е да играят на контри. Което всъщност е есенцията от видяното от Петър Хуб­чев, преди той да стане тре­ньор на Левски. И този, който е замислил, провокирал и осъществил смяната на Гошо Дерменджиев, отлично е знаел каква е перспективата на сините като отбор при след­ващия наставник. Който по стечение на обстоятелства­та бе национален селекцио­нер. Какъвто в момента е Дерменджиев. Така че сега Левски е точно това, което е трябвало да бъде при Хубчев. За съжаление при Дерменджи­ев не стана това, което трябваше да е при Дермен­джиев, тъй като сме виждали, че Чичо Гошо има като фило­софия по-нападателен и инте­ресен футбол. Но на едно дру­го място, с друга атмосфера, с други финанси, с друга орга­низация, с друга публика и дру­ги футболисти. На "Герена" нищо не е като в Разград. На разградения двор на сините не им трябваше офанзивен треньор, ако ще да е дори ня­кой отворен чужденец. Става дума за разграден двор и като клуб, и като отбор, ако щете и като финансиране. Защото доскоро Левски като че ли бе инструмент за трупане на дългове. Така че може би Хуб­чев до този момент е идеал­ният треньор на Левски. Дис­циплина, раздаване до послед­но и здраво отзад. За напред -когато му дойде времето.

И понеже в края на година е време за равносметки, а във футбола се гледат резулта­тите, ето и генералната: На­истина е цяло чудо, че при толкова промени на "Герена" от всякакво естество в мо­мента Левски е само на 5 точки от Лудогорец, а от вчера има на тепсия точно този отбор като съперник по пътя към Купата на България. Тоест Левски е в играта, в шамарите е, в новините е, на хората в устата е. Както се казва, войната е безмилостно жестока и след толкова годи­ни суша се оказва, че първо трябва да се направи отбор от биткаджии, а лека-полека да се прибави и футболно ка­чество. Не са малко тези привърженици на Левски, кои­то искат друг футбол, дори са мнозинство. И ветерани, и легенди като цяло са на мне­ние, че очакват повече фут­бол от Левски на Хубчев. И не са щастливи от това, че си­ните играят трудно, а треньорът им говори за дисци­плина. Но... такива са реално­стите, такива са целите, такъв е треньорът, такива са изпълнителите, такъв е продуктът. Да, Левски прави трудно голови положения до­ри срещу Витоша Бистрица, но важна е дисциплината. При Гошо Дерменджиев момчета­та се притесняваха от ста­диона, защото много задължа­вал, и от публиката, защото много изисквала. Хубчев като за начало е премахнал това притеснение. И с две думи казва - моите хора знаят как­во е Левски, показват го на всяка тренировка и го доказ­ват във всеки мач. Болни, ра­нени, с температура, със сър­бежи, с обриви - всички на ли­ния, всички на терена, всичко за победата, всичко в името на Левски!

За да е всичко цветя и рози обаче, е необходимо на първо време Левски да превключи на по-висока скорост и да изми­сли как да бие Локо Пловдив. Ясно е, че на "Лаута" сините пак трябва някак си да вкарат първи гол в мача и след това да си го бранят. Относно игра Витоша Бистрица бе възмож­но най-неподходящата репе­тиция. В неделя няма да има нищо общо нито като заряд, нито атмосфера, нито като игра. Витоша действа крайно затворено, а Локо Пловдив -отворено, създава ситуации и вкарва. Грубо казано, за 1 мач хората на Бруно Акрапович правят средно по 5 голови по­ложения. Толкова, колкото прави Левски за 1 месец. Сини­те са вкарали досега с 4 попа­дения по-малко от Локо Плов­див, но са допуснали с 6 попа­дения по-малко. И имат две точки повече. Тоест досега двата тима са на едно ниво като показатели. Но за Лев­ски мачът на "Лаута" ще е не­що повече от битка и само дисциплина няма да стигне.

Желю Станков, "Тема Спорт"