Бурабия и волята да прекосиш пустинята

На 11 януари тази годи­на Левски подписа триго­дишен договор с френския офанзивен халф с мароканс­ки корени Мехди Бурабия. Сините му дадоха фланел­ката с №27, носена на "Ге­рена" от имена като Ди­митър Иванков u Седрик Бардон. Ако Мехди се доб­лижи до тях, то столичани могат да отчетат транс­фера за успешен. Отсега обаче е ясно, че столичани се сдобиха с играч, който добре познава и двете страни на монетата -предричали са му да покори върховете, но за дълго вре­ме е бил в нищото...

Мехди Бурабия е роден на 7 август 1991 година в Дижон, висок е 183 санти­метра. В цялото му семей­ство тренират и не е слу­чайно, че той избира да стане футболист. Тръгва по стъпките на двамата си по-големи братя, които също са професионалисти -Рашид и Нордин. Първият е 30-годишен и в момента е част от белгийския Ваасланд-Беверен. Вторият е на 29 г., носи екипа на Сейнт Мери от Мартини­ка. Интересното е, че и тримата обичат да игра­ят доста с топката и са офанзивни халфове.

Мехди започва да трени­ра не в тима от родния си град, а в школата на Сошо. Там остава до 15-ата си го­дишнина, когато се приби­ра при семейството си в Дижон. Прави добро впе­чатление в местната шко­ла, но целта на Бурабия е да премине в Лига 1, а не да се подвизава във втория ешелон. Късметът му се ус­михва. Качествата му са забелязани от босненския специалист Мехмед Баждаревич, който го привлича в елитния Гренобъл през ля­тото на 2009-а (б.а. - тога­ва настоящият треньор на ЦСКА Христо Янев напус­ка френския тим). "Започ­нах да опознавам света на професионалистите", рад­ва се креативният полуза­щитник. През сезон 2009/10 той е част пре­димно от дублиращия тим - изиграва 28 мача, в които вкарва 3 гола. Получава своя шанс за изява и в Лига 1. Дебютира на 7 ноември при гостуването на Мона­ко. 18-годишният футбо­лист се появява на терена в 89-ата минута. Налага му се обаче да почака половин година до другия си двубой в елита - на 15 май 2010-а при гостуването на Марсилия на "Велодром". Остава в Гре­нобъл и през следващия се­зон, въпреки че отборът из­пада. Стартира първен­ството като титуляр. В местната преса започват да се появят все повече хва­лебствени заглавия за качествата му - "Дижонецът ще покори върховете" тръбят изданията. През есента всичко върви по но­ти. Забелязан е от олимпийския национален отбор на Мароко и получава повик­вателни за няколко лагера. Алжирският клуб МК Алжер се свързва с полузащитника и го иска в състава си. Мла­докът, който се появява и с екстравагантна прическа (изрусява се), става все по-популярен. Но едва ли пред­полага какво му готви съдба­та. Тогава идва първата му контузия. Той пропуска цяла­та пролет, а Гренобъл про­пада до третото ниво на френския футбол. През лято­то на 2011 година от клуба обявят, че се е възстановил, но няма да успеят да го задържат, защото към него има интерес от редица от­бори - Валансиен, Каен, Метц, Реймс, Шатору... Той е на крачка от Англия. Полу­чава покана от Лестър Си­ти, който по това време е в Чемпиъншип и е воден от шведа Свен Горан Ериксон. До трансфер обаче не се стига, тъй като контузия­та на Мехди се обажда от­ново. Затова пропада и сделката с Реймс - не успява да покрие физическите тес­тове... "Мислех, че съм се из­лекувал, но... В продължение на 2,5 години се борих с травмите", казва по-късно той. Налага се да оперира слабините си в Мюнхен, но интервенцията е неуспеш­на. Идва му да зареже всич­ко, докато неволята го ка­ра да се обърне към остеопат (остеопатът изследва и ле­кува с леко докосване на ръ­цете, без използване на ле­карства, инструменти и апаратура). На помощ му се притича Мурад Амруни, а методите на лекаря да­ват резултат само след ня­колко сесии.

"Беше дълго пъ­туване през пустинята, но този доктор стори чудо", отбелязва полузащит­никът. Пътят към професи­оналистите обаче е тру­ден след толкова много време извън терена. Един­ственото обаждане, което получава, е от резервния отбор на Лил. Въпреки то­ва 13 септември 2013-а е като празник за Бурабия. Той се появява за първи път на игрището (макар и в Трета лига) от 5 ноември 2010. След края на кампани­ята оферти от по-големи тимове обаче пак липсват. Така е до началото на 2015-а, когато заедно с Йоан Ласиман Мехди се озовава в Локомотив Пловдив. След 11 мача и 1 гол отива в Чер­но море като свободен агент. С моряците участва в Лига Европа, вкарва един­ствения гол във финала за Суперкупата срещу Лудого-рец, с което носи трофея във витрината на варненци.

"Минах през тъмното, взех си поука и си извоювах мястото. Пътят ми е мал­ко необикновен. След кон­тузията ми никой във франция не повярва отно­во в мен, не ми даде шанс да разкрия качествата си", отбелязва Мехди.

Е, на "Герена" му се дове­риха. А кой знае, ако продължи с възходящото си представяне у нас, то вратите на френската Ли­га 1 отново могат да се отворят пред него.

Янаки Димитров, "Тема Спорт"