Трябва да благодарим на Господ, че имаме Аталанта. В поредния сезон, в който Ювентус върви безпроблемно към скудетото, Ла Деа постави на колене своя именит съперник. Бяха необходими две дузпи, за да могат шампионите да спрат машината на Гасперини, като наказателните удари предизвикаха много полемики дали изобщо трябваше да бъдат отсъждани. Имаше обаче много по-сериозни проблеми, върху които да „бианконерите" да мислят.
Защото Аталанта за пореден път защити статуса си на най-добрия отбор в Италия към настоящия момент, помагайки ни да не загубим любовта си към футбола по време на пандемията. Подобно нещо можеше да се каже и за Милан, но тимът на Гасперини доминираше над „старата госпожа" като гост срещу съперник с пълни сили с Дибала и Матайс де Лихт в състава си.
В интерес на истината Сари има огромна работа пред себе си. Задачата да трансформира стила на шампионите няма как да мине без транзитен сезон и дори можеше да се жертва една кампания без трофей. Челси вече показаха какво не трябва да се прави с този треньор при последните му месеци в Лондон. Маурицио спечели Лига Европа и класира „сините" в ШЛ, но феновете не бяха доволни от неговата интерпретация на най-великата игра. В същото време самият наставник не бе подкрепен достатъчно на трансферния пазар с едва три попълнения - Жоржиньо, Ковачич и Игуаин.
Изчезването на първоначалния ефект „Сари" изглежда не кара Андреа Аниели и ръководството на клуба да се замислят. Миналото лято трябваше да маркира старта на революция, започвайки подмяната на старата гвардия с по-млади и позитивни футболисти. Вместо това тимът изглеждаше тотално объркан срещу Аталанта, сякаш заседнал между миналото и настоящето. След години на усъвършенстване под ръководството на Алегри не бе логично шефовете да очакват изведнъж да променят успешно формулата, която донесе осем поредни титли. Аниели и компания явно решиха, че играчите на Юве трябва незабавно да се адаптират към стила „Сарибол".
Тъжно е, че не можеш да научиш старите кучета на нови трикове. А „бианконерите" са точно това в момента - уморени песове без желание за промяна. Показателна бе и реакцията на Кристияно Роналдо, който изравни на два пъти от дузпа. Вместо да грабне топката и да се върне бързо към центъра, той просто бе щастлив да изпълни запазената си марка празнуване. Не изглеждаше като действие на играчи, търсещи победата на всяка цена.
Срещу Аталанта шампионите бяха надиграни тотално в средата на терена. Едно време Юве имаше Погба, Пирло, Видал и Маркизио, които вършеха всичко и носеха повече от 20 гола през всеки сезон между 2012 и 2015 г. Досега през настоящата кампания халфовете на Юве са допринесли със скромните 7 попадения За сравнение бергамаските са с 15. Още едно потвърждение колко малко е влиянието върху тима на привлечения от Арсенал Аарън Рамзи.
Родриго Бентанкур може и да израства в ролята на плеймейкър, но развитието му ще бъде замразено докато си партнира с играчи като Матюиди, Рабио или Кедира. Размяната на Пянич за Артур е стъпка в правилната посока, но Сари се нуждае от нещо много повече. Окуцялата халфова линия на „бианконерите" стигна до дъното, когато в един момент от дербито с Аталанта гостите не позволиха съперника да изнесе играта от своята половина в продължение на осем минути. Както се видя, халфовете на Ювентус не само не могат да вкарват, но не умеят и да пресират както трябва.
Атакуващият подход на Аталанта печели бързо фенове навсякъде, а тяхната способност да откриват скрити таланти е най-важният им актив. Рамзи, Сандро, Дъглас Коща и Игуаин така и не могат да направят разликата за Юве от пейката, докато Руслан Малиновски го направи, вкарвайки втория гол за Аталанта в Торино. Тук трябва да споменем и за Адриен Тамезе. 26-годишният французин почти не игра за Ница преди през януари да премине в Бергамо и сега да се включи на мястото на Фройлер все едно е несменяем титуляр.
Двете дузпи срещу Аталанта показаха колко изостанал е Ювентус, щом разчита на наказателни удари, за да измъкне равенство, независимо срещу кой съперник. „Бианконерите" са с осем точки аванс на върха шест кръга преди края. Те поставиха високо летвата през последните години, но това не трябва да ги заблуждава. Защото е факт, че това е най-слабият им тим, който ще прегърне скудетото.
Меридиан мач, Football Italia