След 6 години между Апиано Джентиле (базата за подготовка на Интер) и Парма, от юли къщата му е в Гавеа, точно пред лагуната Родриго де Фреитас, една от най-престижните зони в Рио де Жанейро. От терена Адриано има изглед към планината Корковадо, където е издигната прочутата статуя на Исус Христос.
Стадионът е на Фламенго - червено-черният отбор (докато играеше в Италия ,червено-черните от Милан бяха кръвни врагове на неговия Интер), който има най-многобройната агитка в Бразилия. Фламенго е новата стара среда за Адриано. Бразилецът започна кариерата си именно в този тим през 2001 и когато беше едва на 19, предприе пътуване до Европа, което го отведе във Фиорентина, Парма и Интер.
След като прекара шест месеца под наем в Сао Паоло през 2008 и почти целия следващ сезон в Милано, Адри реши, че е най-добре да се завърне в родната Бразилия. Императорът се завърна, запалянковците пеят и щастието на играча е толкова голямо, че феновете го наричат Скуби Ду заради огромната му усмивка, която прилича на онази на популярното куче от анимационния сериал. 27-годишният футболист прие екипа на италианското списание "Спортуик" за интервю.
- Как върви новата ви кариера като идол във Фламенго?
- Мечтаех да се върна един ден отново при бразилските "росонери", но не съм си мислил, че това ще се случи толкова скоро. Отидох в Европа на 19, където натрупах опит и се оправях добре в живота.
- Сега, след като играхте в Италия, се завръщате в Бразилия като звезда.
- Опитах да играя в едно по-трудно първенство, където изобилстват силовите единоборства и тактиките са по-различни. В Европа е по-трудно да се вкарват голове.
- Защо решихте да напуснете Интер?
- Исках да бъда близко до моите деца - тригодишния Адрианиньо и София, която е на една годинка (от връзката му с бившата му годеница Даниеле Карвальо, б.а.). Исках да бъда по-добър баща. В Милано бях много далеч от тях. Сега, когато съм свободен от тренировки, излизам с тях, а в почивните ми дни ги водя да се хранят и да си играят. Имах нужда да съм близко до моето семейство и до приятелите ми, до хората, които са до мен винаги и с които мога да говоря винаги в трудните моменти. С тях разсъждаваме, когато има важни решения за вземане. Затова се отказах от голямата заплата, която получавах в Интер (бел. ред. във Фламенго Адриано получава по милион и половина евро на сезон), защото парите не са всичко.
- Кой беше проблемът в Милано? Не ви допадна средата ли?
- Не, не в града и средата се криеше проблемът. Просто се чувствах самотен, нямаше ги моите деца. Това убиваше и футбола. В Рио нещата стоят по различен начин. Усещам повече щастливи моменти, защото на мен ми харесва винаги да се смея, шегувам и забавлявам, все неща, които не се случваха в Италия. Тук се чувствам по-освободен. Намерих отново себе си.
- Вие останахте в Бразилия след мачовете на националния отбор през март, в които вие не взехте участие. Това ли наклони везните при вземането на решение да играете във Фламенго? Страхувахте се, че няма да попадате повече сред повиканите от селекционера на Селесао Карлос Дунга?
- Не, това няма нищо общо с моя избор да остана в Бразилия. Още преди това бях решил, че ще действам по този начин. Исках да се завърна в родината ми преди доста време.
- Със сигурност обаче в Интер сте оставили приятели.
- Да, и им пожелавам всичко най-добро. Те винаги са показвали огромно уважение към мен, както когато вратарят Жулио Сезар и останалите посветиха титлата на Италия на мен. В края на краищата и аз считам последното скудето за мое (бел. ред. 12 мача и три гола, единият от които прословутият гол с ръка в дербито с Милан). Президентът Масимо Морати ми даде свободата да избирам как да продължа кариерата си.
- Пропуснахте да поздравите селекционера.
- Моуриньо е най-добрият селекционер, с когото съм работил. Благодарение на него останах в Интер миналата година, след като бях под наем в Сао Паоло. Той добре познава играчите си и има отлични тактически познания. Научих много от него.
- В Милано освен бразилците, имате и други приятели.
- Да, освен Жулио Сезар и Майкон, си говоря често по телефона и с Кордоба. Когато той идваше в дома ми в Милано, често беше и майка ми, която приготвяше за всички ястието фейхоада - черен боб, свинско и бекон. Иван беше луд по тази гозба.
- В Рио отвсякъде може да изскочи някой запалянко с фотоапарат, който да иска да ви снима. Къде се зачита повече личният живот - в Италия или в Бразилия?
- В Рио е по-зле, отколкото в Италия. В Милано никой не ме безпокоеше, ако исках да си почивам. В Бразилия през свободното ми време не мога да правя нищо на спокойствие - да отида необезпокояван на бар, ресторант или на плаж. Тук е необходимо да имаш силен характер и аз мисля да запуша устите на всички с изявите ми на терена. Което не означава, че ще спра да позволявам на феновете да се снимат с мен.
- Напоследък в света на футбола се наблюдават доста неприятни сцени: Еликарлос от Крузейро се оплака, че е бил обиждан на расистка основа от Макси Лопес от Гремио, Марио Балотели беше освиркван от агитката на Ювентус. Вие били ли сте освиркван по стадионите в Италия?
- Не, никога не съм имал подобни проблеми. Колкото до Марио, съветвам го да мисли с главата си, защото го очаква голямо бъдеще.
- Гледахте ли изявите на Луиш Фабиано с националния отбор на турнира за Купата на Конфедерациите в Южна Африка? Той ли е основният ви конкурент за титулярно място в тима на Селесао?
- Не само той. Бразилия има доста добри нападатели. Изпитвам огромно уважение към всички, които са част от националния отбор, както и към селекционера Карлос Дунга. Прекарах прекрасна година - 2008, под негово ръководство. Знам, че времето до Световното първенство догодина намалява и групата почва да се изяснява, но мисля, че с изявите си на терена ще имам шанс за екипа на Бразилия.
- Как оценявате възможностите да се завърнете в националния отбор?
- Място в състава на Бразилия е трудна задача, но моята цел е да бъда титуляр догодина на световното. Спокоен съм. Мога да помогна на Фламенго да печели, както и на Бразилия да триумфира в Южна Африка през 2010.
- Гледахте ли Бразилия - Италия на турнира за Купата на Конфедерациите?
- Да вкараш три гола на Италия не е никак лесна работа, но Бразилия стоеше много добре на терена.
- Планирате ли да се завърнете да играете отново в Европа?
- Засега моята цел е да изпълня договора ми с Фламенго (бел. ред до средата на 2010), както и да играя на Световното първенство догодина. Но никога не се знае какво ще се случи в бъдеще. Засега не съм мислил по въпроса. Но ми изглежда почти невъзможно да се завърна в Интер.
