Алкантара е най-добрата сделка в историята на „Ла Масия”

Противно на първоначалните впечатления трансферът на Тиаго Алкантара в Байерн всъщност зарадва шефовете на Барселона. Феновете може и да не са доволни, но от гледна точка на ръководството сделката бе перфектна.

Реално Барса изтръгна повече от максимума за футболист, който иска да напусне и на всичко отгоре е четвърти в списъка за две титулярни места в първия състав. Разбира се, Алкантара има обещаващо бъдеще, но за момента той не е основен състезател за каталунците. Именно затова на „Камп Ноу" предпочетоха да осребрят Алкантара и да вложат парите в привличането на централен защитник - абсолютния спортно-технически приоритет към днешна дата.

Значението на трансфера идва и от факта, че той се превърна най-доходоносната продажба на собствен юноша в цялата история на клуба. Предишният рекорд бе на Иван де ла Пеня. Малкият Буда вкара 15 милиона евро в касата на „Камп Ноу" през лятото на 1998 г., когато премина в Лацио. Следва да се отбележи обаче, че в онзи период пазарът бе буквално полудял, навлизайки в период на свръх-растеж. Впрочем приходите от сделката за Алкантара могат да надхвърлят сумата от 25 милиона евро. Самият футболист е извадил от джоба си 2 милиона евро лични пари за осъществяването на трансфера в Байерн.

Баварците съобщиха, че ще платят директно на Барса само 20 милиона. Останалите пари Ще бъдат осигурени от приходите на бъдеща контрола между двата тима и от самия Тиаго. Барса обаче взема и допълнителен бонус, след като ще получи от телевизионните права за Испания от въпросния мач. Другото предимство за клуба е, че няма да плати абсолютно нищо за мениджъра на Тиаго, който в случая е братът на самия Пеп Гуардиола - Пере.

Обикновено процентът на агентите се движи между 5% и 10% от цената. Освен конкретния казус с Алкантара този трансфер е показателен и за нещо друго, а то е, че школата на Барса освен таланти генерира и много сериозни приходи. За последните 15 години продукцията на Ла Масия е донесла близо 100 милиона евро на клуба. Това е един изключително прагматичен модел, работещ в две направления. От една страна се развиват състезатели за първия отбор. Ако те стават, добре, ако не - се реализират на пазара, захранвайки селекцията. С други думи каталунците са достигнали перфектния производствен цикъл.