Вратарят Йордан Господинов отговори на въпросите на "Тема Спорт" преди Нефтохимик да направи тренировка в София в навечерието на днешното гостуване на ЦСКА. Любопитното е, че бургазлии тренираха на „Герена", където преди време игра самият Господинов. Той бе преотстъпен от Нефтохимик само за евротурнирите, а след изтичането на наема сините искаха да го задържат за постоянно. Тогавашният шеф на нафтата Христо Порточанов обаче не позволи това, въпреки че Господинов бе готов да пази без пари в Левски по време на първата година от договора му.
Умишлено ли тренирате на „Герена" преди мач с ЦСКА?
- Дано и този елемент да го има, да ни повлияе левс-карският въздух, така да се каже. Явно шефовете са търсили и този ефект. Нали виждате как върви нашият отбор. Сигурно търсят съпорт и от психологическа гледна точка. Ако можем да прихванем нещо от синия дух срещу червените.
Не ти ли е странно, че сте гости на ЦСКА, защото сте с едно ниво по-високо?
- Такива са футболните реалности сега. Футболна България е приела, че ЦСКА в момента е във В група. Странно е, но колкото по-бързо се приеме това - по-добре, без да се драматизира. Ясно е на всички, че потенциалът и мястото на ЦСКА в никакъв случай не са за В група. Те са там само на хартия, иначе са си същият гранд ЦСКА, това трябва да е ясно - и като обществена значимост, и като подкрепа ЦСКА продължава да си е такъв, какъвто е бил винаги. Вижте, че те са обсъждани повече от всички. Така че ние само на теория ще срещнем отбор от В група за купата. Гледам им мачовете. Публиката си поддържа отбора. Мен веднъж ме изпратиха с аплодисменти, след като паднаха от Нефтохимик с 1:4 на "Армията". Те са футболна публика и уважават противника. На всеки е приятно да играе в шумна обстановка.
Колко победи имаш срещу ЦСКА?
- С Нефтохимик, с Локо Пловдив мисля, че и с Литекс съм ги побеждавал. Мисля, че със Славия нямам успех, а с Калиакра Каварна имам историческо равенство 0:0 на "Армията". С Левски не играх срещу ЦСКА, защото бях само за евротурнирите. В последния момент преди първенството ме върнаха обратно в Нефтохимик, въпреки че до последно имаше договорка да остана на „Герена". Общо взето, с всички отбори съм излизал срещу ЦСКА от позицията на не фаворит.
Много ли е голяма разликата В Нефтохимик преди и сега? Организационно вероятно се усеща, но като подкрепа от трибуните?
- Публиката ни е все така темпераментна и вярна. Приятно е да се играе пред такива привърженици. Иначе разликата е голяма, футболистите, които играха преди, самото ниво на клуба... Сега се правят първи стъпки по един дълъг проект за възраждането на Нефтохимик. Това е идея на хората от "Мастерхаус" за нещо по-сериозно. Говорихме надълго и разбрах, че нещата не са просто ей така от днес за утре или за след два месеца. Но явно приказките за бързо връщане в А група не са съвсем актуални, може и да не стане веднага, не знам. Необходимо е търпение, това е категорично, защото само с приказки не става.
С тези думи за бъдещ сериозен Нефтохимик ли те спечелиха?
- Аз съм започнал в този клуб, малко или много имам сантименти към зелената фланелка. Говорихме, видях за какво става дума, дано да успеем. Общо взето, това лято бях пред отказване. Нещата, които се случиха в Локо Пловдив, ме подтикнаха към край на кариерата. Имах много хубави моменти на "Лаута", но последните 3 месеца там направо ме побъркаха, едва ли не ме докараха до лудост. Четох днес какво казва един човек, легенда на клуба, който си тръгва от Локомотив Пловдив. Между редовете той си казва всичко и е това, за което и аз не бях щастлив там накрая. Но, общо взето, тези неприятни емоции от последните месеци не ми се отразиха добре и мислех да спра активната кариера.
Тези редове на треньора Христо Колев бяха три. В четири изречения той е казал на играчите, че не е могъл да направи колектив.
- А така, точно! А защо не е успял да направи колектив?
Сигурно има много тартори. Не съм бил в съблекалнята. Но четейки между твоите редове, сигурно това е причината.
- Да! Да! Абсолютно! Оттам тръгнаха нещата. Но това е тема, която е забравена и в момента не ме касае. В един момент късаш нерви, ядосваш се, без да си заслужава изобщо. Но както и да е. Дано отборът ни Нефтохимик да излезе от сегашната ситуация. Хората искат стадион да строят, нещата са сериозни. Ще има период, докато се изчистят нещата. Сигурен съм, че ще има и спокойствие около отбора, няма как да не влезем в правилния коловоз.
Ти докога ще пазиш?
- Мисля, че никой не знае това. Човек колкото и да си мисли нещо, се случват ситуации, при които трябва да преосмисли наново това, което си е мислил.
А и вратарите сте странни птици.
- Абсолютно! Затова и не си правя никакви планове. Бих се радвал, ако остана да работя във футбола, в това съм категоричен.
Има хора, които казват, че им е втръснало от простотиите покрай футбола, че вече искат спокоен живот.
- Говорил съм с много такива. Поне 80 процента от тях след 4-5 месеца вече са на коренно различно мнение. Стадионът им липсва и искат отново да са в играта. То тази страст като ти тече в кръвта, няма как да я извадиш от вените.