Янко Ангелов: Всеки един ден е доказване!

Още в ранна детска възраст, а на 10-11 години официално започнах да тренирам в Хебър-Пазарджик. Дядо  ми, на когото съм кръстен, ме заведе на стадиона и ме записа. Беше вече пенсионер и всеки ден ме караше на тренировка и ме връщаше обратно. И до ден днешен живее с футбола и с мен и иска да е на всеки един мач,дори да е накрая на България. Винаги, когато има възможност да пътува, идва и ме гледа.

Какво научи от първия ти треньор?

Първият ми треньор в Хебър се казва Иван Димитров. Тогава бях едва на 10-11 години, а той ме взе  да тренирам с “батковците“, които бяха с по 5 години и отгоре по-големи от мен. Мисля, че това ми помогна много в израстването.

Какво е мнението ти за Хебър - в момента те са начело на временното класиране в Югозападната Трета лига?

Правят ми много добро впечатление напоследък – сериозен проект явно. Надгражда се, строят се терени, база, което е много важно за футболистите – да имат условия. Доколкото знам целта им е да се върнат в професионалния футбол след този сезон и ще се радвам да ги видя там.

В кои други отбори си бил? Разкажи за пътя, по който си минал, за да стигнеш до Лаута?

На 13 години бях привлечен в школата на Левски от Николай Митов, който в момента е старши-треньор в Хебър.

В Левски бях 6 години, до 19-годишен. След  Левски съм бил в Любимец Монтана и Септември, като и с трите отбора спечелих промоция за Първа професионална лига. След това се озовах в Локомотив Пловдив.

Вече имаш почти два сезона зад гърба си в Локомотив, какви са впечатленията ти от отбора?

Аз съм много щастлив в Локомотив Пловдив и мога да кажа само, че тук се работи на много високо професионално ниво.

Какви са твоите лични цели в Локомотив?

Да се утвърдя като основен футболист, да играя ако може всеки един мач, на колкото се може по-високо ниво, да давам все повече и повече, да помагам на отбора да побеждава и колкото по-нагоре сме в таблицата, толкова по-добре!

Имаш ли мач за Локомотив Пловдив, който  няма да забравиш?

Дербито с Ботев миналия сезон, тук, на Лаута. Бях на непривичен за мен пост – десен краен защитник и няма да забравя деня, в който разбрах, че ще играя на този необичаен пост. Цяла седмица гледах футболистите на тази позиция и тези, които играят срещу тях, на същата позиция, за да знам как трябва да се справя, какви грешки да не допускам.  А това, което няма да забравя по време на самия мач, беше атмосферата…беше невероятна! Това не може да се опише, трябва да се преживее.

Имаш ли някакъв ритуал за късмет преди мач или талисман?

Не. Избягвам такива суеверия, защото мисля, че само натоварват. Мога да кажа, че съм вярващ и винаги се прекръствам и се моля на Бог да изляза здрав от мача.

Кои бяха твоите футболни кумири, когато беше малък?

Роналдиньо – изглеждаше, че прави всичко с голяма лекота и това много ме впечатляваше, покрай него съм фен и на Барселона. Харесвам стила им на игра да държат максимално топката и с минимален брой докосвания да играят. Другият футболист, на който съм се възхищавал е Стивън Джерард  - той играе и в двете фази – и в атака, и в защита, може да отнема, да подава, да бележи голове, да ги вкарва от далечни разстояния. От българските футболисти може би Здравко Лазаров – човек, който не може да губи дори и на карти да седне да играе – гори в играта! Имало е случаи, когато сме били на тренировка, имали сме двустранна игра и сме били от един отбор, в края на тренировката, ако сме загубили играта, се е случвало по цял ден да не ми говори. Това е нещо, за което му се възхищавам – мисли постоянно за победа и за доказване.

Ти си родом от Варвара, разкажи ни нещо за семейството ти…Прибираш ли се често?

Да, когато имам почивка, се прибирам, за да видя баба ми и дядо ми, а сега и брат ми, който си е тук. Той беше до скоро в Кипър при родителите ни, които вече 15 години са там, но се надявам скоро да се приберат.  Баща ми и дядо ми са играли футбол, но на любителско ниво , те са ми предали интереса към играта и впоследствие – желанието да тренирам.

В едно свое интервю Хорхе Валдано, един от големите умове и визионери на футболната игра,  казва, че футболът е обратното на науката и математиката. Ти какво мислиш?

Да, чел съм това интервю. Мнението ми е, че един футболист трябва да го видиш на живо и да го прецениш. Сега има много програми, само две имена като напишеш в интернет и ти излиза статистика, но за мене лично тази информация колкото е вярна, толкова и подвеждаща… Цифрите донякъде помагат, но както казва в интревюто Валдано – да, статистиката показва, че даден играч е изтичал по време на мача 12 километра, но дали е бил полезен?

Най-важният урок, който си научил?

Всеки един ден трябва да се работи и всеки един ден е доказване – това съм запомнил от майка ми, която е критична, но по градивен начин и тези нейни думи винаги са ми в главата. Животът е борба, така ми казва тя.

Как си почиваш?

Гледам да се възстановя, да се видя с приятели,обичам да контактувам лице в лице…

Имаш ли много приятели?

Не бих казал…броят се на едната ми ръка , но са верни.

Как се виждаш след 10 години?

Надявам се да продължа в сферата на футбола, може би като треньор, защото това уча в момента и дори ми предстоят тежки изпити.

Пожелай нещо на феновете на Локомотив Пловдив…

Да стоят винаги зад нас, както до сега. Нека да има взаимопомощ – те да помагат на нас с подкрепата си и ние на тях с мъжка игра и победи. Мисля, че само така ще се върви напред.