Теодор Тодоров: Хората имат малко радости и разчитат на нас

Централният блокировач на националния тим на България Теодор Тодоров часове преди четвъртфиналния двубой от Европейското първенство срещу Германия.

Как се чувстваш два дни след епичната победа над Холандия? Отмина ли еуфорията?
- Да, поотпочинахме малко и позаредихме батериите. Почваме да се готвим за утрешния (б.р. - днешния) мач. Чакаме да разберем кой ще ни е съперникът и гледаме към четвъртфинала.

"Изчистихте" ли главите?
- Малко или много тези два дни почивка ни дойдоха добре. Особено на мен. Във вчерашния ден (понеделник -б.а.) успях да разтоваря и да възстановя след един фитнес и сега малко волейбол. Чувствам се доста по-добре.

Лесно ли е да се освободиш от тази емоция?
- Да ти кажа, след мач винаги е най-тежко. Заспива се късно през главата ти минават куп неща какво е можело да стане, какво се е случило, как е можело да реагираш. Вече на следвашия ден се стремиш да го забравиш това нешо и да мислиш само напред.

Едва ли победи като тези над Германия и Холандия се забравят толкова лесно?
- Те не могат да се забравят по никакъв начин, но остават на по-заден план. Гледаш вече само към бъдещето.

И друг път сте играли пред пълни трибуни в "Арена Армеец". Какво е по-различното сега?
- Това е един много голям форум, доста по-стойностен от Световната лига. Това е тръпката. На всеки мач има 13 хиляди. Ако стигнем до края, може да сме изиграли 6-7 мача пред такава публика.

Да не се окаже малка залата?
Ако беше по-голяма. щяха пак да се продадат всички билети Сигурен съм.

Какво е усещането да си на терена долу, когато около теб е подобна атмосфера?
- Неописуемо е. Всичко започва от влизането в залата, минавайки през химна, след това през всички геймове и накрая, когато свърши мачът. Просто няма как да изразя с думи това, което се усеща. Наистина е невероятно.

Как успявате да запазите хладнокръвие, свежа мисъл и да чуете какво ви казва треньорът?
- Ние затова сме на игрището, за да си свършим работата. Публиката може само да ни помогне с цялата тази еуфория, с песните и ръкоплясканията. Ние влизаме, за да изпълним това, което се иска от нас. Те са нашият играч в плюс.

Сега изглежда няма изявена звезда, както бе с Матей Казийски или Цветан Соколов и може би именно публиката влиза в ролята на такава...
- Може и така да е. Макар че аз не бих казал нещо подобно, тъй като ние все пак имаме Владо Николов на игрището. Но отборът играе като едно цяло. Всеки се старае да помогне на другия с каквото може, за да върви играта и да побеждаваме.

Как се чувстваш физически след тези три мача, в които липсва смяна заради контузията на Николай Николов?
- Тежко е. Наистина 8 понеделник почивният ден ми дойде много добре, защото успях да презаредя батериите. Когато сме само двама, е много трудно, защото не може да се разчита на помощ и при нужда да бъдеш сменен и да влезе друг на твое място. Затова се надявам Ники да се оправи и ако се наложи, да влиза да помага.

Всички говорят за медал. Предполагам, че и вие коментирате това...
- Стараем се да избегнем подобни мисли. Ясно е, че всеки иска да стигнем възможно по-напред, да спечелим медал или пък самото европейско първенство. Но първо трябва да победим на четвъртфинала, което няма да е никак лесно. След това ще мислим вече и за отличията.

Ники Желязков каза, че ако става въпрос за Германия, ще бъде изключително трудно да бъде победен отново един и същ тим в рамките на 5 дни.
- Така е. Има отбори от световно ниво, които ако ги биеш веднъж, става почти невъзможно да повториш това на толкова голям форум. Да вземем една Русия например. Винаги може да ги биеш на голямо първенство в един мач. Но във втори мач е почти невъзможно, колкото и това да не е онази класна Русия, която познаваме от предишни години. Но пък защо не?! Домакини сме, а вкъщи дори и стените помагат. Очакваме пак тези невероятни 12 хиляди човека да застанат зад нас, ние да се подготвим добре тактически и физически и защо не?!

При вас се натрупаха доста контузии. Ще успеете ли да издържите?
- Разчита се на хората, които трябва да ги заместят, да влязат по най-добрия начин, за да могат да помогнат. Има доста контузени, трудно е, нямаме особено голям избор и всеки се старае да дава повече от максимума.

Горе-долу един цял отбор с контузени отпадна от състава, но пък очакванията си остават големи...
- Нормално е. Хората разчитат на нас. Домакини сме на европейско първенство и всеки иска медал. На българина са му останали много малко хубави неща в живота и е логично да искат тези хора да се радват и да има за какво да говорят.

Националите по футбол обаче не се радват на такъв интерес. Волейболът ли остана единственият колективен спорт, който може да зарадва феновете?
- Не искам да коментирам тази ситуация. Все пак онези момчета също тренират, полагат усилия, работят и се опитват да постигнат някакви резултати.
Не бих казал, че волейболът е спорт №1 на България, защото реално погледнато колко хора има 6 залите по време на първенството? Я има 100-200 човека, я не. А в същото време стадионите се пълнят с фенове, когато говорим за клубни отбори.

Не ти ли е странен този факт?
- Не мога да си го обясня. Не знам на какво се дължи това нещо. Може би е от отминало време - футболът е спорт №1 в целия свят и си остава такъв и при нас.

Хари Латифян, "Тема Спорт"