Вратарят на ЦСКА Стоян Колев (40 г.) продължава да доказва, че във футбола няма млади и стари, а можещи и неможещи. Сливналията се присъедини към армейците през лятото на 2015 г., след като в началото на годината първо беше прекратил състезателната си кариера, но после стана играещ треньор на вратарите на Септември Сф. Колев обаче веднага прие предложението отново да заиграе в ЦСКА, след като Христо Янев го покани да помогне на отбора. Стоян взе участие в почти всички шампионатни мачове през есента, но през пролетта все още няма минути, като под рамката е налаган неговият съгражданин Анатоли Господинов (21 г.). В интервю за "Тема Спорт" Колев си спомни за първите си стъпки във футбола в Сливен, говори за нивото на българските вратари и шансовете на ЦСКА да елиминира Берое на полуфинал за купата. С него се срещнахме пред съблекалнята на "Армията", а разговорът за кратко бе прекъснат от един от любимците му-големия вратар на червените Георги Велинов-Джони...
Стояне, кога се захвана с футбола?
- Беше доста отдавна, мисля, че бях на 7 години. Още оттогава исках да стана футболист, защото обичах спорта. Баща ми ме за-беде на стадиона в Сливен и така стартира Всичко. Любопитното е, че започнах като полеви играч - бях халф и после се ориентирах към вратата.
Защо застана под рамката?
- Беше на една тренировка в Сливен - нямахме вратар. Викам: "Аз ще застана под рамката". И така вече 30 години (смее се). В началото играех за Сливен, първо в Б група, после и във В, над 70 мача записах за отбора. После през 1998 г. отидох в Ло-о Пловдив, а през 2001 г. ме взеха на "Армията" Аспарух Никодимов и Стоян Йорданов, който беше треньор на вратарите. За един месец ме изпратиха под наем в Берое. В Стара Загора записах участие срещу Левски (б.а. -на 9 ноември 2001 г. при 0:0) и след този двубой ми казаха, че със сигурност ме връщат в ЦСКА После станах и шампион с отбора през 2003 година.
Кой е най-паметният ти мач с ЦСКА?
- Всеки мач е бил сам по себе си важен за момента. Трудно ми е да отлича някой. Спомням си например страхотните двубои с Блекбърн през 2002 г. (1:1 в Англия и 3:3 на "Армията", след като ЦСКА губеше с 0:3). Няма да забравя и шампионската титла през 2003 година, която си подпечатахме на „Герена"... Много мачове с ЦСКА са ми останали в съзнанието. Това несъмнено е най-титулуваният тим, в който съм бил. Но също така и престоят ми в Локо Пловдив беше изключително ползотворен. Веднага след като преминах от ЦСКА в Локо, станахме носители на Суперкупата през 2004 година. Записахме и добри мачове в евротурнирите. Много ценя и престоя си в Румъния - в Оцелул. Вярно, отборът беше малко по-посредствен, но в България нямаше на кого да се доказвам. И на север от Дунав показах, че мога да играя на високо ниво и в по-силно първенство от нашето. Да ви кажа, румънският шампионат сигурно е с 3 класи по-качествен от родния. Просто няма сравнение между двете държави откъм бази, терени, организация...
Сега как виждаш ситуацията с българските вратари?
- Това е болен въпрос и не само за вратарите - като цяло има застой при младото поколение. Обяснявам си го с това, че няма добри места за тренировки. Повечето деца се подготвят по площадки, а не на нормални терени. Специално за вратарите - Владо Стоянов се утвърди като качествен вратар. Но има и друг факт, който искам да подчертая - Георги Петков на 40 години въобще не отстъпва на младите вратари. Той показва класа и рутина, което е удивително и похвално. Поздравявам го.
Петков даже ти е подгонил постижението от 870 минути без гол в А група... (б.а. - с Черноморец между септември 2011 и март 2012 г.) Той вече мина кота 700, наближава те...
- Да е жив и здрав (смее се).
А с младите вратари как е положението?
- Георги Китанов от Черно море натрупа доста опит, вече стигна 100 мача в А група. Но той трябва да премине в чужбина в най-скоро време, защото тук в един момент ще се получи зацикляне. Ако иска да вдигне нивото, мисля, че трябва да предприеме тази стъпка. Има и някои други млади вратари, които показват някакво ниво и израстване, но проблемът е липсата на постоянство. Не е важно да играеш два мача на суперни-во, а после три да те няма никакъв. Трябва винаги да си на сто процента.
Кои са твоите любимци под рамката?
- В момента е Мануел Нойер, той е безспорният №1 6 света. А и аз съм фен на Байерн. Другият, който се представя забележително, е Буфон, който вече близо 20 години пази на топниво. В миналото също имаше много добри Вратари - Петер Шмайхел, Оливер Кан... Но футболът се променя от времето, когато те са играли, и това, което го виждаме при Нойер, при никой друг не сме го виждали. Това е модната тенденция - вратарят вече трябва да умее да играе, кажи-речи, като либеро. И Нойер е страхотен в играта с крака. А иначе любимци съм имал много като пo-малък. Даже един от тях преминава покрай нас сега (б.а. - Георги Велинов-Джони, който е дошъл на "Армията", поздравява Стоян в този момент и се майтапи: "Опасна работа сме ние, вратарите, видиш ли някой от нас - бягай!"). Велинов наистина беше много класен вратар за българските стандарти. Въобще по негово време имахме страшно добро поколение, всеки елитен отбор разполагаше с класен страж.
Спомняш ли си първото вечно дерби, в което взе участие?
- Да, беше на 26 май 2002 г., победихме с 1:0 на "Армията". Беше предпоследен кръг от онова първенство с плейофите. В ЦСКА бяхме останали само българи. Владо Манчев вкара гола, а треньор само за този мач ни беше Стоян Йорданов, иначе се знаеше, че Стойчо Младенов ни поема от лятото. После при Стойчо уча ствах и при 3:0 над Левски на 26 октомври 2002 г. Хубави мачове имам във вечното дерби, но и лоши спомени...
Сега обаче вечно дерби няма - интересно ли ти е настоящото първенство с 9 отбора?
- Следя го, но не и с онзи интерес, който беше до миналата година. А група избледня без ЦСКА, Локо София и Литекс. Стана безинтересно първенство, липсва тръпка в мачовете. Вечното дерби е олицетворението на българския футбол. И сега без ЦСКА се получи много сериозен отлив от трибуните, мачовете по телевизията също ги гледат много по-малко хора.
Във вашите срещи също се наблюдава отлив на публика...
- Приемам го като нормален процес. През лятото имаше ентусиазъм около първите мачове, публиката беше с огромно желание да ни помогне в най-трудните моменти и сме много благодарни на хората, които ни посещават мачовете. Видяхте миналата неделя във Велинград колко хора дойдоха. Още ден преди мача, като пристигнахме в града, близо 200 човека излязоха на централната улица и спряха движението, за да ни посрещнат. Но сега се вижда, че нашата класа изобщо не е за настоящото ни място. От началото на пролетния полусезон сме изиграли три мача, а има един точен удар в нашата брата. Това е доста несериозно. Навремето си спомням със Сливен във В група, че беше страшно - първенството бе много силно. Даже не можехме да си мечтаем за някой мач като сега - излизаш и знаеш, че ще победиш...
Двубоите с Берое обаче се очертават като спасителната сламка в настоящия сезон, който е наказание за ЦСКА...
- Да, това ще са доста хубави и интересни мачове. Берое е перфектен откъм организация във всяко отношение. Но нашият отбор търси футбола и мисля, че ще станат интересни сблъсъци. Имаме много големи шансове, още в Стара Загора. За някои хора може и да звучи налудничаво, но аз съм уверен в своите думи. Самото име ЦСКА стряска. И ще стресне и Берое.
"Тема Спорт" вече съобщи, че ще продължиш състезателната си кариера и през следващия сезон, какви са перспективите пред теб?
- Зависи какво ще ми се предложи. В България винаги ще имам варианти. Тук никога не съм се притеснявал, че ще ме освободи някой отбор и ще остана на улицата. Все ще се намери кой да ме покани. Но всичко зависи лятото дали ще има нужда някой отбор от мен и дали ЦСКА ще има полза от мен. Това е въпрос на разговори, не се притеснявам.