Треньорът на Левски Станимир Стоилов винаги е любопитен събеседник. Той даде интервю за Gong, като този път специалистът не коментира "сините", а българския футбол. Как може нивото на играта у нас да се подобри и какви промени трябва да бъдат направени възможно най-бързо.
- Завърнахте се в българския футбол през тази година. Какво видяхте до момента и какво смятате, че трябва да се направи, за да може футболът ни да се подобри?
- Нещата, които видях преди 15 години, продължават да бъдат на това ниво. Най-вече в инфраструктурата. За мен в българския футбол трябва да настъпят няколко подобрения, за да може футболът да върви. Първото нещо, за да можем да заприличаме на държава, членка на Европейския съюз, е да се подобри инфраструктурата на футболните клубове. И като официални терени, и като стадиони – за феновете, журналистите и футболисти. Същевременно и тренировъчната база. Там основната помощ може да дойде от държавата. В последните 30 години футболът не е бил държавна политика. Сигурно ще кажат, че помагат на много отбори. Да, адмирирам тази помощ. Мисля обаче, че може да се намери едно глобално решение да се помага на всички отбори поравно. Ако е имало помощ, тя е била на парче. Аз виждам помощта на държавата основно с телевизионните права. Те да бъдат закупени от Канал 1,2 или 3. Тази тема я коментирахме и с новия министър на спорта. Те говорят телевизионните права да се купят за 20-30 млн, аз казвам 100 млн. След закупуването на тези права масово българският зрител ще може да гледа българския футбол в национален спортен канал с една проста антена. Така държавата хем дава право на българския народ да гледа футбола ни безплатно, хем помага на футбола. Тези пари, които ще влязат във вид на ТВ права, може да бъдат разпределяни според класирането. Всеки ще си получи заслуженото. Държавата може да задължи тези пари да бъдат инвестирани в инфраструктура. Те може дори да не стигат до клубовете, а директно да се поръчва изграждането на нови терени или сектори. Това вече са въпроси на доизчистване на нещата, за да може да бъде всичко прозрачно.
Трябва да има задължително намаляване на отборите в елита, с оглед на ситуацията в момента. Видно е, че голяма част от клубовете изпитват невъзможност да се издържат. В новото време да си собственик и да даваш от собствения си джоб е изключително трудно. Дотук се стигна, тъй като през годините не се спазваше европейски бизнес модел – колкото изкарваш, толкова да харчиш. Ние го модернизирахме на български модел. Затова и на собственците им е трудно да дават пари. 4-5 клуба вече дават сериозни индикации за проблеми в това отношение през пролетта. Моето предложение е 10 отбора в елита, с по-голяма конкуренция. Така отборите ще получават и повече пари от телевизионни права. Искат да правят 16 отбора от следващия сезон, но от това, което е видно на този етап, те няма да могат да съществуват. Трябва да има и 10 отбори във Втора лига, както и стриктни изисквания за участие в efbet Лига – с терени и условия. Така, ако получаваш по 7-8 млн. от ТВ права, ще имаш ангажимент да инвестираш 2-3 млн. в инфраструктура, в сектори. На българските клубове, с изключение на 2-3, стадиони с капацитет от 10 хил. седящи места са им напълно достатъчни. В никакъв случай един такъв нов стадион няма да струва повече от 10-15 млн. Големите отбори трябва да имат по-големи стадиони.
При всички положения държавата трябва да се ангажира с изграждането на стадиони в България. Футболът е най-масовият спорт у нас, а 30 години се бяга от него. Най-интересният спорт в България няма нито едно съоръжение, което да отговаря на изискванията. Донякъде изключвам стадиона на Лудогорец. Те, понеже са си изградили стадиона, може да им се дават всички пари, докато останалите клубове да се задължават да инвестират част от парите в инфраструктура.
При 10 отбора в елита, конкуренцията ще се повиши. Задължително трябва да се помисли за един цикъл на игра от 9-10 месеца през прекъсване. В България е невъзможно да се играе през декември, януари и февруари, защото инфраструктурата е ужасяваща и в този период се играе всякакъв друг вид спорт, но не и качествен футбол. Трябва да се промени първенството от март до края на ноември. Дори от средата на март, защото и този месец се оказва доста неприятен. В момента, в който инфраструктурата е добра, както е в Германия или Англия, задължително трябва да следваме европейския модел на футбол. Да се играе и по Коледа, и по Нова година, в най-гледаемото време. За да стане това, трябва да се подобри инфраструктурата. Ако не искаме да сменяме формулата от пролет-есен, а да си остане есен - пролет, трябва да се помисли паузата в началото на юни месец да бъде максимум една седмица. И след това да се започне новото първенство, за да може да се играе на хубави терени, да идват и хора в топлото време. Това е до момента, в който не подобрим инфраструктурата. Тогава може да си минем на европейската практика. В крайна сметка собствениците плащат, за да има футбол. Колкото повече футбол има, толкова повече печалба ще има за клубовете. В България собствениците плащат за футбол, а ние от 12 месеца работим седем. В останалите правим имитации на подготовки. Без значение дали ще се смени първенството или не, така ще се избегнат двете подготовки, а така ще се спестят и средства. Ще има само една по-дълга подготовка през зимата. А сега има и зимна, и лятна. Ще има непрекъснат цикъл за играчите, както е на Запад. От март до ноември. Така ще държат равна спортна форма, а не да излизат и влизат. Ние играем три месеца, почиваме един, тренираме два, играе три, после пак почиваме един… Така кривата на спортната форма е постоянно долу-горе. Така играчите ще имат почти 10 месеца спортна форма и ще са по-близо до европейския футбол. Ако те отидат там, ще могат по-лесно да се аклиматизират. Голяма част от травмите се получават от това, че когато отидат там не са готови за този цикъл.
Третата част е юни-юли, когато започват евротурнирите, нашите отбори са в много добра спортна форма. В средата на сезона са. Аз това съм го изпитал в Казахстан и знам какво е да си в добро кондиционно състояние. Така и шансовете ни в евротурнирите ще са много по-големи. Ако някой отбор излезе от групите, може да има проблем, че февруари няма да е в добра спортна форма. Но, дай Боже много отбори да излязат, пък нека не са в добра спортна форма. За пример ще дам и Левски. Когато аз бях аз треньор играхме с Артмедия и с Удинезе февруари месец без игрова практика. Същият беше случая и с Лудогорец. Ако се помисли върху тези няколко неща и се вземе решение, мисля, че футболът може да се подобри.
Не на последно място държавата и футболният съюз трябва да се обърне към детско-юношеския футбол, както и към обучението на нас треньорите и ръководителите. Един от проблемите е, че треньорите и спортно-техническите ръководители не обучаваме достатъчно добре децата. Ние създаваме полуфутболисти. Футболният съюз не може да влияе, но с помощта на държавата с наблюдение и финансова помощ да заставят клубовете да работят по-добре. Това са направления, в които можем да се развием много.
- Бяхте на срещата с новия спортен министър. Виждате ли в негово лице човек, който е готов да направи тези промени?
- Това, което чух на разговора ми дава някаква надежда, че има това желание. Той сам заяви тези неща. Може да се помислят и някакви законодателни промени или облекчения за спонсорите. Това са неща, които не съм достатъчно компетенен, за да кажа. Видях желание в този човек за точно тези неща. Намаляване под някаква форма на данъците за спонсориращите спорт и облекчение към самите клубове. Виждам голямо желание това да се случи и се надявам, че ще се случи. Вече няма накъде българският футбол да отстъпва. Ангажимент на държавата е да помага на спорт номер едно. Има и други спортове. Държавата помага през годините, може да го прави и повече. Тези спортове, които имат успехи, трябва да им се удвои бюджета.Футболът беше изоставен от държавата. Трябва да се обърнем с лице към него. Държавата дава пари на над 100 спорта, половината не ги и знаем. Не съм против да се дава, но бюджетът за спорт трябва да стане много по-голям. Виждам някакво желание, нядявам се да се случи.
Футболните терени, които се правят в България, не стават за професионален футбол. Те са за махленски футбол. Терени на по една-две години. Дори клубовете се оплакват дори от собствените си терени. Колкото и парадоксално да звучи един терен, който беше направен на „Георги Аспарухов” от немска фирма, до ден днешен е може би най-добрият в България. Към него мога да прибавя и този на Лудогорец. Всички са хубави от април до ноември. В момента, в който завали сняг, 90% от терените стават ниви, а ако завали дъжд – и блато. На „Герена” може да вали колкото си иска, никога не може събере локви. Това имам предвид – да се направи качество, а не количество.
- Клубовете не залагат дълго на един треньор. Наскоро вашият колега Стойчо Младенов подкрепи Георги Чиликов, който беше отстранен след, според мен, добри резултати. Не е ли и това от големите проблеми на българския футбол?
- Да, това също е голям проблем. Той обаче под някаква форма е многостранен. Българското треньорство не е защитено нито от държавата, нито от футболния съюз. Това им харесва на голяма част от ръководителите, за да могат да си правят промени, когато решат. Втората важна страна сме ние треньорите. Опитахме да се създадем някакъв синдикат, спряхме да си плащаме членски внос, спряхме да се срещата, не успяхме да се обединим. В България е по-лесно да се разединиш. За треньорите важи и още нещо. Повечето казват: „Ние се разбрахме за една минута”. Като си се разбрал за една минута, те гонят за десет секунди. Затова има и такива случаи като Чиликов. Ние треньорите сме изключително виновни. Не трябва да търсим причината на друго място, а на първо място в себе си. Под никаква форма не приемам отношението на голяма част от собствениците към българските треньори. Като не си защитен от българското законодателство, от българския съюз и се разбираш за една минута, нормално е да могат да постъпват така. Не е нормално да се сменят като носни кърпи треньорите, без значение дали има резултат или не. Ясно е, че когато дълго време няма резултати, виновен е треньорът. Той обаче трябва да се държи като ръководител, докато има власт. А не след това да обяснява как този не му помогнал, а онзи му пречел. През цялото време обаче стоим, за да взимаме заплата.
- Нещата с треньорите и селекцията са свързани. Сменя се даден треньор, идва друг и иска нови футболисти. И така се въртим в един кръговрат…
- Понякога има и клубна политика. По-добрият вариант е, когато избираш треньор да мислиш дълго. Да питаш, да гледаш, да се интересуваш. Когато се вземе решение да сложиш треньор, трябва да му се довериш. Трябва да му вземеш футболистите, които иска. Може и да се обсъжда с клуба. Това са няколко варианта на съществуване на клуб. Но не и с подсказвачи отстрани треньорът да вземе решение. Най-важно е обаче ръководителите да не бързат с избора. Първо да видят дали това е техният човек и ако е – да го поканят. И да му имат доверие. А ние като треньори да защитим това доверие с работа.
- Кои промени трябва веднага да бъдат направени?
- Всички неща, които ги говорим, може веднага да се случат. Има неща, които са нови, закодателни. Има проблеми, които могат да се случат с участието на държавата. Ако трябва да се помисли по-късното започване на първенството, което ще хване февруари и март. Това са неща, които могат да се случат веднага. Аз обаче знам, че в България нещо ново, което се предлага, първият отговор е:„Това няма как да стане”. Не казвам, че всички тези неща са верни всички, но могат да се изчистят и да се обсъдят от голем кръг хора. Да се намери най-доброто. Нека да не съм прав на 100% с формулата. Отборите може да са 10, 12 или осем. Но да ни убедят с аргументи, а не с отговор: „Няма да стане”. Как ще повишим качеството? Догодина трябва да са 16 отбора, а осем от тях ще се чудят как да плащат заплати или дали ще имат възможност да отидат на подготовка. Или да се гордеем, че сме отишли на подготовка в Анталия за 30 евро. Кое плащаш по-напред? Терените, леглото, закуската или прането. Трябва да се седне, да се добавят нови предложения. Трябва да има голям кръг от хора – иконимисти, финансисти, държавници, собственици, треньори. Всичко това трябва да се изчисти. Съдиите също трябва да си кажат мнението. И там има какво да се изчисти, но не от съдийска гледна точка, а в отношението между клубове, играчи към съдии и фенове. Трябва да създадем по-привлекателна атмосфера. Така футболът ще е по-позитивен и привлекателен за спонсорите. Ние трябва на живот и смърт да направим футболен бизнес. Това трябва да го разберат всички.
- Нещо позитивно видяхте ли през изминалата година?
Има и позитивни неща. Класирането на двата отбора в групите е позитивно. Виждам наченки да се играе коректен футбол. Виждам подобрено отношение между клубове, играчи и треньори. Съдийството също има напредък. Минимално е, но го има. Трябва обаче да се направи инфраструктура. От там да се тръгне. След това всичко друго да се прави. Да има промени и в шампионата, за да стане по-конкурентен. Мисля, че и феърплеят е на по-добро ниво. Може да се подобряват още неща, но трябва всички заедно. Не може едни да искат, а други да си ги нагласят, както им е удобно. По тъчлиниите вместо треньорска скамейка, ние отглеждаме зоологическа градина. В България обаче, когато предложиш нещо ново, веднага ти се казва, че няма как да стане….
