Сержиньо Грийн: Всеки в Холандия започва от улицата

Той има най-дългата коса в Левски, говори най-малко и минава за един от най-сериозните в отбора. За пръв път у нас го видяхме през 2006 г. Сержиньо Грийн, холандецът с плитките, заби с глава онзи проклет гол за Фейенорд във вратата на Локо (Сф) за равния 2:2. Четири години по-късно същият холандец е в България. Един от грамотните футболисти в "А" група, учен на футбол в Аякс.

- Два месеца играете в България. Разкажете как се престрашихте да дойдете, какви очаквания имахте и какво в крайна сметка се получи?
- Не бях играл извън Холандия и имах идея да отида в чужбина. Свърши първенството, дойде лятото и моят мениджър ми каза: "Грийн, българският отбор Левски се интересува от теб". България? Не бях виждал страната, не знаех почти нищо. Честно си признавам, че имах доста лоши очаквания. Още от първия ми ден в Левски обаче разбрах, че нещата не са толкова зле. Оказа се, че играта на Левски много ми допада - това го разбрах още в първия мач. Доволен съм, че играя за Левски.

- Вие, Слори и Мулдер идвате от Холандия. Често може да се чуе: "Тези са холандци, силни играчи, учени, грамотни". Къде всъщност са слабите места на футбола в България?
- За слабости не мога да говоря, в България съм от два месеца. Има си хора, които трябва да анализират нещата и фактите. Окей, мога да кажа например, че една от разликите е скоростта. В Холандия се играе доста по-бързо. Ние например като малки всеки ден наблягахме страшно много на подаванията, докато се научим да подаваме както трябва.

- И при вас си личи - знаете къде да застанете на терена, умеете да реагирате във всяка ситуация. Как ви научиха на това?
- В Холандия отначало всеки почва да играе на улицата. Оттам тръгва всичко. След това отивате в школите. Там много се набляга на техниката.Техника до побъркване!След тренировката оставате още 20-30 минути на терена, за да работите върху слабите места. Всичко това го правите под ръководството на треньора. Обаче това, че идвам от Холандия и мога да играя на много позиции, не ме прави по-специален от когото и да е в Левски. В отбора са събрани много добри футболисти.

- В България една от големите слабости е вкарването на голове от стандартни полoжения. Доста коментатори акцентираха върху вашия гол за 3:2 срещу Гент, че е бил от заучено положениe. Разкажете как се получи това на терена?
- Нямаше много време до края. Очевидно трябваше да изиграем нещо нестандартно, за да изненадаме съперника. Най-често когато изпълняваме такова положение, аз заставам на далечната греда и чакам там. Сега обаче с Гара Дембеле взехме решение да се разменим.Той влезе по-навътре в наказателното поле, защитата на белгийците се подведе и се скупчиха около него. Бях сигурен, че Жоазиньо ще направи перфектно центриране и за мен остана да ударя топката с глава и да вкарам гол. Това е, виждате, че няма нищо сложно и специално.

- В България често пъти младите футболисти се оказват неподготвени да играят в първия отбор. Все им липсва нещо. Вие кога разбрахте, че сте готов за първия отбор?
- При мен нещата се развиха така, че на 17 години бях част от академията на Аякс. Играех за юношеския отбор, но ме взеха да тренирам в първия отбор. След това преминах в друг клуб и започнах да играя редовно. Начинът да разбереш кога си готов е само един - като трупаш мачове. Когато младите играят в първия отбор, те се учат по-бързо. Не навсякъде обаче има такава възможност. Вземете например Левски - отборът има високи цели, не се бори за пето или шесто място. В такъв отбор не може да хвърлиш изведнъж младите в дълбокото.Дават им шанс малко по малко да трупат минути на терена с първия отбор. Доста от малките тренират с нас, което за тях е много полезно. Така учат футбола и се развиват.

- Четох в биографията ви, че сте почнали да играете организирано футбол в школа на 6 години. Тук, в България, е много трудно да запишеш детето си на футбол в тази възраст, най-често ги приемат на 10-12 години. Доколко влияе тази разлика?
- Казах ви, че и в Холандия началото е на улицата. Започваш само за удоволствие и ако имаш късмет, отиваш в голям клуб. В отбори като Аякс и Фейенорд много трудно можеш да попаднеш на 7-8 години. Аз отидох в Аякс, когато бях на 12. Затова не мисля, че разликата в годините е фатална. Всичко е до начина на работа. На тренировките например залагаме много на детайлите. Те са изключително важни в юношеските години. Въпросът не е да разделиш две групи момчета на 11 срещу 11 и да им хвърлиш топката да играят.

- Работили сте с две от големите имена в треньорския бранш в Холандия - Мартин Йол и Ервин Куман. Разкажете как се тренира при тях?
- Мартин Йол бе първият ми треньор, когато заиграх в елита на Холандия. Всъщност на футбол се научих основно от две места - в академията и от Мартин Йол.

- А при Куман как играхте?
- При него играех повече в средата на терена. На тази позиция се чувствам най-добре.

- Четох някъде, че когато Фейенорд ви привлича, са ви спуснали заедно с новите попълнения с хеликоптер на стадиона, за да ви представят на феновете?
- Така си беше. Във Фейенорд това е традиция, когато се показват новите в отбора. Мен по принцип не ме е страх от летене. Обаче се наложи да кръжим 45 минути над Ротердам, докато дойде времето да кацнем. Честно казано, по едно време ми идваше да сляза в движение от хеликоптера.Когато обаче кацнахме и чух рева на 40 000 зрители по трибуните, се почувствах страхотно. Бях горд, че съм там и ще играя за Фейенорд.

- Как минаваше един работен ден в Ротердам?
- Първата тренировка започваше от 10,30 часа, което означава, че трябва да си в клубната база в 9,30 часа. Преди заниманието можеш да хапнеш - да се подсилиш с хляб или плодове. След това може да слезеш за 15 минути във фитнеса, ако искаш да си вдигнеш тонуса. После излизаш за тренировката на терена. Винаги има доста фенове да гледат заниманията. Тренирoвката продължаваше до 12,00 часа. След това, ако имаш нужда или натоварванията са били по-големи, разпускаш с масаж. Между 12,30 и 1,00 часа отиваш на обяд. Обикновено ядяхме ориз, пилешко, картофи и риба. Менюто и храненето са много строго определени. След това, ако има втора тренировка, се полагаше час и половина почивка. Доста често през тази почивка играехме билярд. Следобедното занимание вече е по-детайлно. Работи се повече върху отиграванията в защита или в завършващата фаза. Ако няма второ занимание, се прибирах се вкъщи. При двуразови тренировки целият ми ден преминаваше в клубната база.