Бившият вратар на софийските Славия и ЦСКА и алжирски национал Райс М'Боли (сега във Филаделфия Юниън), който изключително рядко говори пред журналисти, разказа историята си и трудностите, с които се е справил в живота си, пред френското списание "Франс футбол". През изминалата година 28-го-дишният М’Боли си спечели световна популярност след силното си представяне за Алжир на 1/8-финалите на мондиала срещу Германия.
Благодарение на Фуед Кадир - неговия най-добър приятел, Райс М’Боли се съгласи на среща в Париж. "Ще ви разкажа моята история", започва вратарят. Тя е пълна с премеждия и отчаяния. Момчето от Асниер (северно предградие на Париж) видя всичко - от Марсилия до далечна Русия, минавайки през Бразилия, където всичко се промени след героичния му мач срещу Германия на мондиала. Накрая се озова в САЩ, където играе в момента...
Американската мечта
След мондиала 6 Бразилия усетих, че хората промениха отношението си към мен. Аз, който съм преживял всичко, останах здраво стъпил на земята. Най-важното бе да отида в силен шампионат и да сложа край на мъките. Имаше слухове, които ме пращаха в отбори като Порто, Бенфика или в Турция, но нищо конкретно. От Франция никой не ме потърси... Бях разочарован, защото другите вратари от световното бързо си намериха добри отбори. Оставаше само един месец до края на трансферния пазар, а на мен навсякъде само ми казваха, че трябва да изчакам. Аз обаче нямах повече желание да чакам и да вярвам на празни обещания. Омръзнало ми е от това. Затова подписах с американския Филаделфия. Условията са перфектни. Промяната се крие в големите пътувания. Истинска одисея е да отида в националния отбор. Роди ми се дете и селекционерът Кристиан Гуркюф прояви разбиране, като ме освободи от ангажименти за последните два мача на Алжир.
В Марсилия направих глупост
Израснал съм в градска обстановка, близка до културата в САЩ - по отношение на музика, мода, баскетбол... Тръгнах да играя футбол в местния Асниер. Започнах като нападател, но не обичах да тичам. И един ден, за да ме накажат, ми казаха: "Отивай на вратата!". Хареса ми да пазя и така започна всичко. Преминах през няколко отбора - Курбевоа и Ред Стар. После Раба Зиани - бащата на Карим Зиани (бивш играч на Марсилия), ме заведе на проби в Троа, след това в Оксер. Изведнъж се озовах срещу Джибрил Сисе, който ме обстрелваше без никаква милост. Бях само на 15 години!
Накрая подписах с Олимпик Марсилия. Играх с Насри, Бенатия... Дори ме повикаха в юношеския национален отбор на франция, но всяка година трябваше да се конкурирам с динозаври на 34 или 35 г. като Бар-тез и Карасо. Направих малка глупост и допуснах агенти да ме подведат. Така открих тъмната страна на футбола.
Понякога гладувах
През 2006 г. преминах в шотландския Хартс по време на зимния трансферен прозорец. Но когато пристигнах, открих, че има голяма разлика между това, което ми бе казал агентът, и действителността. Вратарят там бе много силен, трябваше да прекарам 6 месеца на пейката. Същият агент ме закара в Етникос Пирея. Там беше добре... С изключение на това, че не получих и едно евро. Понякога дори не се хранех. Продължих в третодивизионния гръцки Панетоликос - едно село, забутано в самия край на страната. Не бяха виждали никога цветнокож човек. Издаваха маймунски звуци по мой адрес. Пожелах да си тръгна още след 6 месеца. Ако бях останал там, щях да се самоубия. Бях в черна дупка мислех да спирам с футбола. Благодарение на Филип Трусие подписах с японския третодивизионен Рюкю. С Трусие се бяхме засекли в Марсилия, а в Рюкю останах само един сезон, защото имаше ограничения в квотата за чуждестранни играчи.
Рамо до рамо с Евра в Манчестър Ю
Подписах със Славия София. Това най-сетне приличаше на нормален клуб. Станах най-добър вратар в шампионата. Президентът Венци Стефанов има големи връзки и ми уреди една седмица проби в Манчестър Юнайтед! В съблекалнята рамо до рамо с Патрис Евра. Това ме промени - преди ми се налагаше да работя с пицари и пекари за треньори на вратарите, а сега изведнъж прекарвам цяла седмица в Манчестър Юнайтед. За мен това е голяма победа. Така започна и приключението ми в националния отбор на Алжир, където бях препоръчан от бащата Карим Зиани. Участвах на мондиала в ЮАР през 2010 г., ето с моята минимална заплата имах възможност-а да се изправя срещу Уейн Рууни.
Аз съм черен, маймуна, питам се какво правя тук
Президентът на Славия ми се обади в ЮАР, за да ми каже, че ще трябват три, а после и пет милиона евро, за да ме купят. След световното той ме гласеше за проби в Уест Хем, но аз отказах, като имах страх да не се контузя. Времето минаваше, а Стефанов продължаваше да иска невероятни суми за мен. Помолих го да ме остави да подпиша в Турция, но той реши да ме даде под наем на ЦСКА София, където можех да се покажа заради участието на тима в групите на Лига Европа. След това ми заповяда да премина в Криля Советов от Самара. Не можех дори да сезирам ФИФА, защото с този човек, ако се осмелиш да направиш това, може да ти се случат някои неща... Наложи се да отида в Русия насила. Още на първия ден исках да се запозная със съотборниците ми, но някои от тях дори не ми подадоха ръка. Кошмарът започна! Това, което преживях в Русия, е много повече от расизъм. В съблекалнята след всяка загуба всички ме гледаха странно. Аз съм единственият чужденец титуляр, при това цветнокож. Аз съм черен, маймуна... Питах се какво изобщо правя тук.
В Корсика за без пари
През февруари 2013 г., след като свърши Купана Африка, моят съотборник в националния отбор Карл Меджани ме свърза с Галезек Аячо -втородивизионен френски тим. Отидох в Корсика почти за без пари, само исках да се покажа. Изпаднахме от Лига 2 и трябваше да се върна отново в Русия. Караха ме да спя в обща спалня с 15-годишните, да тренирам с 13-годишни-те... Искаха да ме разрушат психически. Една година преди края на моя договор се съгласиха да го прекратят, ако платя 5000 долара. Върнах се в ЦСКА и играх до края на сезона, за да съм готов за мондиала в Бразилия.
Аз знаех...
Знаех, че нашето представяне с Алжир ще влезе в историята на страната. На този турнир вече се чувствах спокоен и зрял. Върша си работата, няма значение дали играя срещу някой български клуб, изгубен в планината, или на световното първенство. Всичко, което ми се случва днес, не може да ме изненада. Аз знаех, че мога да играя на това ниво. Двубоят с Германия не го определям като най-добрия в живота ми. През 2010 г. също направих силни игри на мондиала в ЮАР. Минаха 4 години на върхове и падения, но най-вече падения. Трябваше да мина през куп лудости и болка, но не спрях да се боря.