Спортно-техническият директор на Миньор и ръководител на детско-юношеската школа при клуба Пламен Гигов даде обширно интервю, в което посочи какви са насоките за развитие на младите таланти при „чуковете”.
Г-н Гигов, с какво най-характерно се отличава работата при подрастващите в Миньор? Каква е стратегията за развитие детско-юношеския футбол на отбора? Школата на Миньор е с традиции, дала редица знаменитости, свързани с цялостното развитие на българския футбол. Какво е настоящето и какво ще бъде бъдещето на школата?
- Ние ще се опитаме да продължим тези традиции, за да може да успеем да дадем футболисти не само на нашия отбор, но и за България, които да израснат при нашите условия. Имаме амбицията, имаме и ресурса да го направим. Да подобрим качеството на целия тренировъчен процес, да подобрим базите, да подобрим екипировката и отношението на децата към самата идея за футбол. Нашите треньори са добре подготвени, също така амбицирани и искаме да привлече децата на града към тази игра, която е цар футбол, и вместо да седят пред компютрите искаме да спортуват, макар че в нашите условия това е много трудно, но ще се опитаме при всички положения да направим интересни неща, с които да привлечем тези деца при нас
Колко треньори работят в детско-юношеската школа?
- В момента са десет треньорите, имаме доктор на школата. Имаме един представителен отбор, който е юношески старша възраст и се развива много добре. В сряда имаме мач с Левски и този път мислим да нарушим традицията и да победим.
Колко деца са общо включени в школата?
- Над 240 деца, като очакваме още няколко. Амбициите ни са 300 деца да тренират през нас.
Как са сформирани отборите – колко в детските гарнитури, колко са в юноши младша, юноши старша възраст?
- Имаме във всяка едно формация, във всеки един набор по два отбора, защото са ни повече децата. Не отказваме на никое дете да спортува и тренира при нас.
Равнопоставени ли са децата? Задавам този въпрос, защото в редица български отбори и водещи клубове, за съжаление, тези които излизат на терена са протектирани по един или друг начин. По приятелска линия, например.
- Разбирам. При нас не е така. Защо? Защото ние не сме като тези отбори от водещите и нещата стоят по друг начин. И особено след като имаме такава конкуренция, имаме два отбора, например в старшата възраст, всеки иска да играе в отбора, където са по-добрите. И това стана на полусезона. Изградили сме такава система, с която да намалим този субективизъм и тази протекция.
Каква е визията за отглеждането на децата, на талантливите футболисти, които си личи, че биха могли да се включат в мъжкия отбор. Има създаден мениджмънт за тяхното развитие.
- В момента това е много трудно да се направи, защото, знаете, не може да се спре пътя на едно дете. То ако иска да отиде в друг отбор да играе. Но ние това искаме да направим още от малки да ги запалим по идеята Миньор и тази идея да ги амбицира да се докажат първо тук и после да отидат на други места.
Каква е визията за утвърждаването на младите таланти в представителния отбор на Миньор?
- След всяко първенство, знаете, петима юноши подписват договори с мъжкия отбор. Събират се цялото треньорско ръководство и се стремим най-добрите и талантливи да подпишат тези договори.
Има ли момчета, които са привлечени в мъжкия отбор и бихте ли изброили имената им?
- Има, да. Сега мога да ви кажа тези, които в момента играят в мъжкия отбор. Това са Томислав Павлов и Ивайло Стоянов, Давид, Томас Здравков. Те са израснали в нашите школи.
От сегашните футболисти има ли някои привличат вниманието на селекционерите на различни юношески гарнитури и национални?
- За момента нямаме в националните гарнитури.
По какъв начин ще организирате популяризирането на тези млади таланти от Миньор, за да бъдат забелязани от селекционерите?
- Това е вече въпрос на субективизъм, защото самото треньорско ръководство на националните отбори трябва да се стреми там да попаднат най-добрите, а не само деца от водещите столични отбори.
Кои момчета от старшата възраст биха имали шанс да попаднат в разширения състав на Миньор?
- Още е рано е рано да говорим за това, защото знаете, че всеки един в тази възраст всеки един ден и всеки един месец са решаващи и зависят от много неща. Едно дете може по най-различни начини да не продължи развитието си в тази насока, в която е тръгнало. Така, че е още много рано да говорим за това. Наблюдаваме ги, всички треньори са на терена, когато играят особено юноши старша възраст, но за сега още не можем да отличим някой.
Като материална база бихте ли описали какво е състоянието на школата?
- В момента разполагаме с три игрища, които искаме да ги подобрим. Тук се надяваме и на помощ от Общината, защото това са общински терени. Надявам се да я получим тази помощ.
Достатъчни ли са тези три игрища?
- Не, не са. Ще се опитваме да подобряваме и разширим базата, но това е много труден за нашите условия, в които сме в момента, но не се отчайваме и имаме амбициите.
Какво трябва да се направи, за да се промени материалната база?
- Най-вече Общината трябва да си влезе в ролята и като грижлив стопанин тези терени да придобият вид, при който децата могат спокойно да спортуват.
В заключение какво бихте отправили като покана и като пожелание към всички деца в Перник, които обичат Миньор и искат да играят футбол?
- Аз бих ги поканил да идват на тренировки, да се опитат. Ако нямат амбициите да стават професионалисти, просто да се опитат заради самата игра. Ще видят, че тя носи много радост, дава много неща, които друг спорт не може да им го даде. И да идват на мачовете на Миньор.
