Петър Касабов е един от най-успешните ни треньори в последните години в борбата. И през 2021 г. не остана капо. От Олимпиадата в Токио момичетата му се върнаха с два бронзови медала, спечелени от Тайбе Юсейн и Евелина Николова. Пред Novsport специалистът направи своята равносметка и разкри какво го е накарало да остане начело на националния отбор.
- Г-н Касабов, каква е вашата оценка за изминалата 2021 г.?
- Доволен съм. Исках на Олимпиадата една идея по-добре да се случат нещата, но в крайна сметка два медала от такъв форум женската борба никога преди не е печелила. Измъкнахме максимума. Имаше шанс Тайбе да спечели полуфинала. Травмата, която имаше, обаче не й позволи да бъде на познатото ниво. Мими Христова и Миглена Селишка също можеха да се представят по-добре. Но на война е така, винаги се дават жертви! Мими загуби за осем секунди, докато Евелина спечели за шест. Божа работа! Така е трябвало да стане!
- Как си обяснявате спада във формата на Евелина Николова. След бронза на олимпиадата тя загуби още на четвъртфиналите на световното през октомври?
- Мога да кажа много неща, но ще спомена само едно - преумора! Годината беше доста дълга и с много препятствия. Пределната мобилизация беше за олимпийските игри. Там те бяха във върхова форма. След това падна нивото, падна мотивацията... Разберете го - Олимпиада, Световно първенство, това са форуми, които не са шега. Конкуренцията е огромна. Има хора, които не успяха да отидат на Игрите, където са само шест категории с по 16 момичета. Останалите решиха, че ще си оползотворят годината като наблегнат на Световното. В спорта можеш да си на топ ниво два пъти в годината. Първо беше квалификацията, а след това самата Олимпиада.
- Едно от тези момичета, които си оползотвориха годината, както се изразихте, беше Биляна Дудова, която стана световна шампионка. Доста се говори за разрива в отношенията ви, а и на схватките си тя бе придружавана от личния си треньор, а не от вас...
- Биляна аз съм я създал. Като име, като марка в борбата. От там насетне, кой каквото иска да си говори. Тя е моя рожба и продължавам да се радвам, когато има успехи. Това е нормално.
- Какво се пречупи в отношенията ви?
- Какво да ви кажа...животът е такъв, че в един момент всеки си поема по пътя.
- Защо според вас се провалиха мъжете в Токио?
- Прекалено ги обичам и уважавам колегите, за да им давам оценка. Ако има нещо, което да споделя с тях, ще го направя лично. Сигурен съм, че и те не са доволни от представянето си. Видяхме се на Белмекен. И Братан Ценов, и Вальо Ангелов се опитват да направят колектив, да направят отбор и аз мисля, че ще успеят, защото имат качествата.
- Как си обяснявате факта, че в последните години големите ни успехи са в женската борба?
- Много се трудят всички. И момчетата, но явно аз съм напипал нещо, което е по-различно от останалите.
- Беше ли ви осигурено всичко необходимо по време на подготовката за Токио?
- Да, искам да благодаря на федерацията, министерството на спорта в лицето на Красен Кралев, както и на БОК. Каквото сме поискали, всичко ни е било осигурено.
- Сигурно много пъти са ви питали, но по-трудно ли се работи с жени?
- Трябва да бъдеш откровен с тях. Когато разберат, че това което им казваш е правилното, те започват да се раздават на 100% за теб. А, когато това се случи, те си оправят живота. Трудното е докато повярват и спечелят няколко медала. Да, след това има малко звездомания, защото вниманието към тях става голямо...
- Налагало ли ви се е да сваляте някоя на земята?
- Редовно се случва, но аз ги познавам тези момичета още от времето, когато бяха републикански шампионки. Моята цел е така да ги възпитам, че да вярват в себе си, че могат да преборят света. След като и те си повярват, от там насетне остава да излезем и да го направим!
- Реална ли е според вас десетката за "Спортист на годината"?
- Годината е олимпийска. Затова и трябва да се гледат олимпийските медали. На този фон, я смятам за правилна. От човешка гледна точка, съм съгласен със Стойка Кръстева, че можеше да има две първи места за двете ни олимпийски шампионки. По-високо от олимпийски шампион няма как да има. Но пък Ивет стана и трета на световно първенство. Един медал има повече. Щеше да е хубаво да се направи прецедент и двете да са първи. Заслужават го! А и всички щяха да бъдат щастливи. Това остава за историята.
- При треньорите едва ли имате възражения?
- Разбира се! Радвам се за всички, нека има много медали, за да може да избираме, но при Весела Димитрова говорим за нещо историческо. Някой ще каже, че и в каратето за първи път печелим титла, но художествената гимнастика е спорт с многогодишни традиции, а те трябва да се почитат.
- Като заговорихме за традиции, какво е мнението ви за намерението на МОК да извади от олимпийската програма щангите и бокса?
- Ние имахме същите проблеми преди 8 години, мина нашият ред. Става дума за политика. Не е приятно. Ние сме сила и в двата спорта. Аз съм традиционалист, обичам новите неща, но нека не е за сметка на утвърдени вече спортове. В олимпийското движение трябва да има място за всички. Ето аз съм треньор по борба, но моите дъщери обичат да танцуват хип-хоп. Какво да правя, отивам и се наслаждавам. Надявам се проблемите със съдийството и допинга да се изчистят и проблемите в бокса и щангите да се изгладят.
- При вас до колко играе съдийският фактор?
- Играе, навсякъде играе. "Така работи, така тренирай, за да е съдията незабележим", това съм го научил от моя идол Валентин Йорданов. Показаха го и Тайбе и Евелина в двете схватки за трето-пето място на олимпиадата. Няма как да подминем контузията на Тайбе, която изигра основна роля в последно време. Говорим за скъсана предна кръстна връзка. Имаше и усложнения след това, възстановяването се забави. Благодарен съм да д-р Хубенов, който доста време отдели, за да участваме въобще на тези олимпиада.
- Какво ще кажете на тези, за които женските борба, бокс, щанги не са спорт?
- (Смее се) На такива каквото и да им кажеш, пак няма да те разберат. За всеки спорт си има хора, всеки обича различни неща. Тези момичета, за да имат тези успехи, страшно много се трудят и си налагат доста лишения. Нищо не получават даром.
- До кога ще останете начело на отбора?
- Бях тръгнал да си почивам, но момичетата дойдоха в Япония и ми казаха, че продължават още три години до Париж 2024. "Искаме още веднъж да изживеем тези мигове", ми казаха. Те ме настроиха и мотивираха да остана. Искат още медали и аз да съм до тях в ъгъла.
