Предраг Пажин е един от сръбските футболисти, които не само се сдобиха с българско гражданство, но след края на кариерата си останаха да живеят у нас. Което, естествено, е свързано и с нова работа във футбола. Пажо дори игра на европейско финали с националния тим на България, а наскоро изяви треньорски амбиции, които обаче не бяха белязани с добро начало. Предраг бе за няколко месеца начело на аматьорския Ботев Козлодуй и казва, че е подходил с прекалена доза романтика към това предизвикателство.
Треньорската ти кариера май не тръгна по наи-добрия начин за теб?
- Подведох се по едни обещания. Явно човек трябва да се опари, за да види кои хора са истински и кои - не.
Ти и като футболист не приключи с цветя и рози?
- Вярно, че така се случи и за последно играх в Локомотив Мездра, а там всичко до един момент бе наред, но станаха едни простотии и се разделихме.
Наистина ли повярва, че 8 Ботев Козлодуй може да се настани професионалният футбол и всичко да е наред?
-Докато събера отбор и създам що-го-де някаква прилична организация, и всичко приключи с едните голи обещания. Явно в България много хора искат да станат известни покрай футбола. Изведнъж казаха, че няма да влизаме в Б група, и аз трябваше да го обясня това на момчетата, които бях селектирал и тренирал. Откачена работа.
Сега вероятно няма да бързаш със следващия избор?
- Като гледам как едни и същи треньори само сменят отборите, че даже минават през едно място по няколко пъти, не съм голям оптимист. Явно се търсят треньори, които са послушни или пък не обичат много да си отстояват позициите. Аз не съм от тази категория и вероятно трудно ще си намеря работа.
А на мачове ходиш ли?
- Последно бях на Левски - Миньор, след този мач почнаха лошотиите за бившия ми отбор. Още тогава обаче си личеше, че не всичко в Левски е наред. Остави настрана треньорските въртележки и ситуацията в ръководството - кой е директор и кой не е. Виждате, че футболистите са зле подготвени физически. Не може в последните минути да нямат сили за финален натиск, за отчайващ щурм. Преди да имаш желание и идея как да го направиш това, трябва да имаш сили. Това си пролича още няколко пъти след Миньор. И друго - в Левски има много като бройка слаби футболисти. Те не са съвсем без качества, но нивото им е за долната половина на таблицата или хайде, да го кажем, за шесто място, където е отборът в момента. Чакайте, това е Левски и в отбора не може да има посредствени играчи, още повече чужденци, футболист идва отнякъде си и подписва скъп договор, а е обикновена резерва. Объркана работа е това.
Защо след това не ходиш по стадионите?
- Мога да кажа какво ми казаха много от запалянковците на Левски тогава. Според тях Левски скоро няма да стигне нивото отпреди 4-5 години, когато отборът игра в УЕфА и Шампионска лига. Хората обичат да правят сравнения и малко или много живеят със спомени.
Видно е, че не им харесва как се развива Левски и отсъствието им от стадиона го доказва. Аз като обикновен зрител в момента ги разбирам.
Останалите големи отбори според теб как се развиват?
- Спор няма, че като игра, като треньор, организация и всичко останало, Лудо-гореце много приятна новост за българския футбол. В Разград явно няма интриги, няма групички, няма този е човек на онзи и някакво разделение, липсват лагери, каквито има в другите отбори в челото. Знаете как е в колективи с много хора, които искат да надделеят малко или много всеки поотделно. В Лудогорец липсват такива настроения. В Литекс нещо не са ми ясни, а за ЦСКА бе ясно, че със Стойчо Младенов ще се върне армейското 8 клуба и като организация, и като дисциплина в съблекалнята, и като игра на терена. Работил съм със Стойчо в националния отбор и бях сигурен, че той е човекът, който ще направи от ЦСКА нещо. Друг треньор, с когото съм работил-Херо, също е достоен за уважение. Въпреки здравословните проблеми и нелеката ситуация в Черноморец, Митко Димитров направи отбор, който не излезе от челната тройка. Почеркът му се вижда където и да работи. Ето такива треньори трябва да има повече. Те си разбират от занаята и не допускат някой да им се меси.
Следиш ли първенството на Сърбия и изобщо спорта там? Защо пак техните стадиони са по-пълни, първенството им е по-интересно, защо пак имат шампиони и медалисти в колективните спортове - волейбол, баскетбол, водна топка, хандбал... В индивидуалните също. Наскоро пак всички бяха по улиците заради Джокович...
- Как да ти отговоря поясно и просто. Може би сръбската нация е по-талантлива, трудолюбива и е националистически настроена. В Сърбия няма как да се случи националният отбор по футбол да играе пред 500 човека, колкото бяха зрителите на България - Уелс. Колкото и слаб да е отборът ни, ако ще и цялата корупция на света да е събрана в сръбския футбол, пак няма да има толкова малко хора. Явно голяма част от българите обичат отборите си само когато побеждават и са на върха. Така не става и не е редно. Специално за клубния футбол знаете, че в Сърбия преди няколко години арестуваха и пратиха в затвора хора от федерацията, клубни шефове, съдии, футболисти. Оттогава насам феновете вече знаят, че първенството е честно и всичко се решава на терена. На домакинските мачове на Звезда този сезон имаше поне 5 мача с над 30 хиляди зрители. С Партизан е същото. В момента малките отбори все по-често са равностойни на големите и публиката харесва това. Аз като играех навремето в Партизан, биехме с по7:0,10:0,10:1, такива резултати. А сега такива разлики няма. С екипа на Левски първият ми мач беше контрола пред 17 хиляди на "Герена". Сега къде е публиката?
Публиката я има, но не като спортна публика, а като граждани, които са разочаровани от нещо и чакат да бъдат предизвикани, за да се върнат. Съгласен ли си?
-Да, обаче се връщаме на събитията, които върнаха доверието на сръбската публика.
Да не би да очакваш и тук да арестуват двайсет души, за да се оправи футболът?
- Не. Ако няма виновни, защо да има арести? Връщам се на това, че като че ли българската нация не е достатъчно спортна. Едно време имахте повече традиции и в индивидуални спортове, не само в колективните. Колко рекордьори имахте в атлетиката, леката и тежката... Аз сега, честно, не знам дали в България има организиран хандбал. При нас този спорт е изключително разбит и е на световно ниво. Залите са пълни, публиката е еюалтирана като на футбол, телевизиите излъчват, има спонсори и ето го затворения цикъл на един печеливш продукт. А футболът може да влезе в пътя и без арести. За целта обаче трябва да има правила. Ще кажеш - ама правила има...
Не е ли така? Знаеш ли в БфС колко книжки има с футболни закони?
- И като има какво? Виждате как се раздават лицензи със затворени очи. Ами хората, запалянковците се дразнят. Дори от най-елементарното нещо, че един играч на фаворизиран отбор не е наказан, а пък друг играч е санкциониран от БФС за едно и също нещо. Нали има правила? Как така клубове, които не отговарят на изискванията, получават сертификат за участие. В Сърбия федерацията, като издаде заповед, това е все едно последна съдебна инстанция - толкова седалки да има минимум на всеки стадион, такава инфраструктура, еди-колко си юношески отбори, банкови гаранции за заплати. В България почва първенството и на следващия ден от Светкавица обявяват, че нито искат да играят в А група, нито имат стадион, нито пари. Какво е това? Тук вероятно ще се свие бройката и когато всичко се оправи и се спазват правилата, ще се върне пак системата с 16 отбора, както е при нас в Сърбия. А в България във В група има някои терени, които са като след бомбардировка, наказателното поле е 11 метра, а дузпата е на 8-ия метър. Изобщо ситуацията не е много приятна и условията не са много сериозни за работа. При нас федерацията реши, че в един отбор може да има трима чужденци на терена и един резерва. Това е. Затова и школите ни работят по-добре.
Желю Станков
