Волейболистът Николай Пенчев заяви, че обмисля завръщане в българското първенство, за да бъде по-близо до своето семейство. Състезателят на турския Фенербахче даде интервю за БТА, в което сподели първите си впечатления от новия си отбор, направи сравнение между турския и полския шампионат, разкри какво го е накарало да премине в тима от Истанбул и се върна към мачовете с националния отбор през изминалото лято. Пенчев изрази надежда, че новият селекционер на България ще върне представителния тим там, където по думите му "отборът заслужава да бъде".
- Здравей! Благодаря, че прие поканата ни за интервю. Първо, как си? Как се чувстваш в новия си отбор Фенербахче?
Здравейте! И на мен ми е изключително приятно. Здрав съм това е най-важното. В новия отбор се чувствам много добре. Всичко е на много високо ниво. Това е един от най-големите и успешни клубове в Турция, така че за мен е изключителна чест да се състезавам за него този сезон.
- Премина в отбора на Фенербахче само преди 2 месеца. Успя ли да се адаптираш вече към новия си отбор и живота в мегаполис като Истанбул?
Ако трябва да бъда честен, за мен беше важно след сезона в Украйна да успея да намеря отбор, който да е по-близо до България и не на последно място - да бъде удобно за пътуване заради моето семейство. Истанбул и Фенербахче се оказаха най-доброто място. Адаптирах се бързо и нямах никакви проблеми, благодарение на момчетата в отбора и на целия клуб.
- Какви са целите, които преследвате с отбора през тази година?
Целта на отбора ни в началото е да успеем да завършим редовния сезон в първите четири тима, понеже тази година плейофи няма да има и само първата четворка ще може да се бори за титлата на Турция. Засега се представяме повече от чудесно като все още нямаме загубен мач в първенството, така че се надявам да постигнем първата целта, а след това, разбира се, ще се борим за медал.
- Ти си шампион на Полша, което, както знаем, е едно от най-силните първенства в света. Можеш ли да сравниш нивото на полското и турското първенство?
Да, така е. Даже два пъти (смее се). Мога да кажа, че по-голямата част от моята професионална кариера премина в Полша. Първенството със сигурност е едно от най-добрите и неслучайно в последните години полски отбор печели Шампионската лига. Първенството се разви изключително много в последните години и все повече състезатели се борят да имат възможност да играят там. Полското първенство със сигурност е по-добро от турското, но смело мога да кажа, че нивото на турското се вдига все повече и повече с всеки следващ сезон.
- Успява ли вече турският мъжки волейбол да доближава по успехи женския, защото женският волейбол в Турция е изключително силен?
Мъжкото първенство, както вече казах, се развива изключително добре. Според мен е трудно да се сравняват двете лиги, понеже на всички фенове на волейбола е ясно колко пари се вкарват в женската лига и неслучайно едни от най-добрите волейболистки се състезават в турския шампионат. Явно и това дава резултат, защото женският национален отбор на Турция спечели всичко през изминалото лято.
- Какво е чувството да играеш пред турските фенове, които са едни от най-пламенните привърженици?
Фенербахче е един от най-големите клубове в Турция и имаме фенове навсякъде, където играем, дори и в чужбина. За всеки един спортист е много по-приятно да играе пред пълни зали. Усещането е различно - мотивацията, енергията, всичко. В Турция има почти навсякъде фенклубове на Фенербахче и за щастие почти навсякъде успяваме да усетим подкрепата и любовта на феновете към нас. Доста честно още при пристигането ни в някой град фенове ни чакат пред хотела само за да ни видят. Това доказва колко верни са турските фенове на даден клуб и колко голяма е любовта им към него.
- Да поговорим малко и за националния отбор. През това лято ти се завърна в тима за много важните битки от Европейското първенство и олимпийската квалификация. Бяхте близо до взимане на олимпийска квота, но какво не достигна да направите следващата крачка и да спечелите виза за Игрите в Париж?
Да, завърнах се след няколко години отсъствие, но това отсъствие не беше по мое желание, бих искал отново да подчертая. Беше дълго и изморително лято за всички състезатели и отбори. Трябваше да изиграем три големи състезания само за няколко месеца, което изисква голяма подготовка. За квотата не ни достигна малко, но за мен лично там бяхме най-добре подготвени и играхме най-добре като отбор. Имахме големи шансове за по-добър резултат. За жалост, очаквах по-добро представяне на Европейското първенство вкъщи. Изключително много вярвах, че можем да повторим резултатите ни от Европейското в София през 2015-а, а защо не и повече. Факт е, че във Варна имахме доста здравословни проблеми и не започнахме турнира така, както желаехме и това остави горчив вкус на всички нас. Въпреки това, аз се радвам, че имах възможността да бъда част от отбора и синът ми успя да изгледа мачовете на България в залата.
- България вече има нов селекционер. Водил ли си разговори с него и може ли да те видим отново с националната фланелка?
Да, видях избора на федерация за нов селекционер. Не съм водил разговори с него, но се надявам наистина да успее да върне отбора ни там, където беше и заслужава да бъде. Аз мисля, че дадох достатъчно много на националния отбор през всички тези години. Повече от 13 години се борих с националната фланелка за България с малки изключения. Сега започва нов олимпийски цикъл. Има нов треньор и мисля, че е редно да се даде път на младите момчета да покажат качествата които притежават и заслужават да бъдат в националния отбор. Пътят ще бъде труден, но има изключително много млади момчета с голям потенциал, които да играят в националния отбор.
- Ти си от голямо волейболно семейство. Брат ти Розалин се завърна да играе в България, както в последните години направиха и голяма част от звездите на родния волейбол. Обмислял ли си възможността също да се прибереш да играеш в България в края на кариерата си?
Да, аз следя българското първенство с голям интерес и се радвам много, че с всеки следващ сезон първенството ни става все по- оспорвано. В този ред на мисли, видях какво се случи с Хебър и ми е изключително болно, че така се развиха нещата там. Хебър вървеше в правилната посока и все повече се говореше за него в Европа. Надявам се нещата в клуба да се стабилизират и отново да имат един силен отбор, което ще е и плюс за българското първенство като цяло. Аз вече започвам да се замислям за завръщане в нашето първенство, но не защото смятам, че съм към края на кариера си, а защото искам да бъда с моето семейство. Така че, ще видим занапред как ще се развият нещата ми в професионален план.
- В края на годината обикновено е време за равносметка. Каква година изпращаш и какво си пожелаваш за 2024 година?
Изпращам една трудна година в личен план. Имаше много правилни и неправилни решения, които направих. Стори ми се доста дълга тази година и се радвам, че приключва. Определено съм щастлив, че най-близките ми хора бяха здрави и са до мен. В общи линии очаквам с нетърпение новата година и се надявам да бъде по-добра от тази, която е към своя край.
