Бившият играч на Челси Джон Оби Микел наскоро стартира подкаст – TheObiOnePodcast. Гост на последния брой бе Жозе Моуриньо. Португалецът рядко откликва на подобни медийни изяви, а на въпроса, защо се е съгласил, треньорът на Рома даде трогателен отговор.
„Защото Джон е моето момче. Ако някой от моите момчета ме покани в подкаст, бих се съгласил. Джон беше първи. Спомням си, че поисках от ръководството да купи млад играч, който да носи енергия в тренировките. Предложиха ми африканско момче от Норвегия (б.р. – Микел игра за Лин). Попитах: „Достатъчно силен ли е?“. Те ми казаха да. Очаквах да видя обикновен силен млад мъж, но щом го зърнах, разбрах, че е специален. За съжаление сър Алекс също видя това, така че трябваше да започнем истинска война за него. За щастие на Челси и самия Джон той избра нас”.
Финансовите възможности ли са ключът към успехите на даден клуб?
– Защо онзи отбор на Челси беше толкова добър? Защото имаше Роман Абрамович. Парите играят важна роля. Сега виждаме същото в Манчестър Сити и Ливърпул. В Челси имахме най-доброто. Питър Кениън (б.р. – бившият спортен директор) и аз можехме да избираме всякакви играчи. Тренировките бяха като мачовете. Отидох при Тери и му казах, че е толкова зле, че ще си купя утре нов защитник, след което драстично подобри отношението си към работата. Сега не е така. Много треньори отбелязват, че един от проблемите на съвременния футбол се превърна манталитетът на играчите. Играчите възприемат тренировките като занимания и нищо друго. В миналото футболистите виждаха в тях възможност да се състезават помежду си. Ако се държах със сегашното поколение по начина, по който го правех тогава, мнозина просто нямаше да излязат на терена. Тогава по време на почивките можех да унищожа цялата съблекалня. Понякога летяха дори масажни маси. Но знаех, че ще има ефект. Знаех, че след това играчите ще излязат за второто полувреме като животни, готови да убиват за победата.
Челси ли беше най-добрият отбор под вашето ръководство?
– Ще бъде несправедливо спрямо други клубове, в които имах страхотни играчи: Интер, Реал Мадрид, Порто. С Челси нямах късмета да спечеля Шампионската лига. През сезон 2004/05 бяхме елиминирани на полуфиналите заради несъществуващ гол (б.р. – фантомното попадение на Луис Гарсия за Ливърпул). Ако тогава имаше ВАР, можеше да стигнем до финала и да го спечелим. Със сигурност се чувствах като част от този отбор на Челси. Имахме подобни принципи, играчите имаха същите ценности като мен.
Защо продадохте Мохамед Салах и Кевин де Бройне?
– Всичко е много просто. Те си тръгнаха, защото искаха да напуснат. Не искаха да чакат. Историята показва, че решението им е било правилно, защото и двамата постигнаха много. Когато хората твърдят, че съм продал Салах, възразявам и казвам, че е обратното. Аз бях този, който го купи. Знаех, че Ливърпул иска да го вземе от Базел, но започнах битка за него и го убедих да дойде при нас. За да станеш титуляр в Челси, трябва да покажеш отлично представяне веднага или да изчакаш. Той не искаше да чака. Кевин имаше подобна ситуация. През лятото Волфсбург дойде и ни предложи да го вземе под наем. Отказах и казах, че искам да го взема за предсезонната подготовка. Той беше в титулярния състав за мача от Висшата лига. В следващия за Суперкупата на Европа срещу Байерн остана на пейката. На другия ден Кевин каза, че иска да си тръгне. Не се опитах да го разубедя.
Оказва се, че косата ви е побеляла от агентите…
– Понякога тяхното влияние беше влудяващо. Агентът на ЛасанаДиара беше особено смешен. Ако Лас играе добре и остане на терена 90 минути, на следващия ден той се обажда и иска нов договор с увеличение на заплатата. Ако Диара не играе, в понеделник агентът се обажда и ми казва, че Ласана иска да напусне. Диара е отличен футболист, игра в отбори като Реал Мадрид, Арсенал, ПСЖ. Но комуникацията с неговия агент беше непоносима.
Защо толкова бурно се израдвахте на победата на Челси срещу Ливърпул през 2014-а, която не бе от решаващо значение за сините?
– Няма нищо общо с Ливърпул или Брендън Роджърс. Тогава стигнахме до полуфиналите в Шампионската лига и завършихме наравно с Атлетико в Мадрид, а седмица по-късно беше реваншът. Вече не се борихме за титлата, но можехме да спечелим Шампионската лига. Помолихме ръководството на Висшата лига да изтегли мача с Ливърпул в петък или поне по-рано в събота. Отказаха ни. Ядосах се, а като се има предвид фактът, че този мач повлия на битката за титлата, не можех да избера втори състав – би било несправедливо спрямо Манчестър Сити. Така че отидох в Ливърпул, за да ги унищожа. Бяхме решени да играем така, сякаш претендираме за титлата. Все пак дадох почивка на няколко титуляри – например пуснах Томаш Калас, който изигра отличен мач срещу Луис Суарес. Слязохме от автобуса и видяхме, че на улицата продават тениски с надпис „Ливърпул е шампион“. Не можете да продадете това предварително, такива стоки трябва да чакат в запечатани кутии. Стиви Джи е последният човек, който заслужаваше това, което му се случи (б.р. – Джерард се подхлъзна и подари гола на Демба Ба). Но това е част от футбола. Играхме страхотно и спечелихме. Честно казано, съжалявам за Брендън, защото винаги се опитвам да подкрепям приятелите си. Но в деня на мача приятелствата трябва да останат у дома.
Имахте фантастична поредица без загуба у дома от 2002 до 2011 г.
– Тази серия ми е много скъпа. Винаги се опитвахме да убием рано мача. Ако Челси не водеше на „Стамфорд Бридж” с два гола разлика на полувремето, щях да си изпусна нервите. Понякога казвах на играчите: „Само се опитайте да развалите серията!“.
Легендарно беше съперничеството ви с Гуардиола, Фъргюсън и Венгер…
– Интересно е, че в крайна сметка имам добри отношения с всички. Дори и с Рафаел Бенитес, когото провокирах на всяка пресконференция, а той ми отвръщаше остро. Венгер е невероятен треньор и е постигнал много. Единственото нещо, което Арсен никога няма да забрави, е хилядният му мач начело на Арсенал. Щеше да го помни цял живот, а вместо това Челси ги разби с 6:0.
Коя беше най-болезнената раздяла?
– Винаги съм казвал: ако не си уволнен, значи все още не си станал треньор. Все още се чудя защо бях уволнен от Челси първия път. Да, имахме трудности, но успяхме да ги преодолеем. Най-много ме изненада последното уволнение. Клуб без трофеи ме уволни два дни преди финала (б.р. – визира Тотнъм в навечерието на финала за Купата на лигата).
Какви са спомените ви от Манчестър Юнайтед?
– Клубът има страхотен изпълнителен директор в лицето на Ричард Арнолд. По моето време той беше търговски директор. Иска ми се да беше до мен тогава, но нещата в клуба бяха трудни, така че не съжалявам – направих всичко, което можах. Обичам Юнайтед, обичам феновете, Второто място все още е най-доброто след напускането на сър Алекс Фъргюсън, спечелването на Лига Европа е най-доброто постижение от 10 години. Веднъж дойдох на „Олд Трафорд” като експерт на Скай. Феновете се обърнаха към мен и скандираха името ми. Това е важно – те знаят, че дадох всичко от себе си на клуба. Все още има хора в Юнайтед не само играчи, с които никога няма да успеете.
Кой ще спечели титлата?
– Бих казал, че Сити има 51% шанс да стане шампион. Ще дам 49% на Ливърпул. Честно казано, въпреки нашето съперничество бих искал Арсенал да спечели. Челси и Юнайтед са извън сметките. Така че съперничеството ще бъде между тези три клуба. Но когато календарът е пълен с важни мачове, Сити отново може да убие интригата. Нюкасъл се представя добре, радвам се за тях. Също така се радвам, че не бях треньор на Нюкасъл в мача с ПСЖ, иначе щях да получа наказание от десет мача след срещата.
