Мицански за националния: Хората, които не ме викаха, сега се крият някъде

Илиан Мицански се оказа един от основните футболисти на Любо Пенев в националния отбор. Откакто Ел Голеадор пое тима, нападателят вкара два победни гола - на Холандия и Кипър и даде решителна асистенция за изравнителното попадение на Георги Миланов срещу Италия (2:2).

Двубоят с Армения (1:0) пък беше първият за Мицански като титуляр за България. „Меридиан Мач" говори с нападателя за националния тим, за положението в Кайзерслаутерн и за нещата от живота.

Илиане, може ли България да се класира на Мондиал 2014?

- След като победихме Армения, всички започнаха да смятат шансовете ни за класиране на Мондиал 2014. Всичко зависи от нас. Ако се представяме добре, защо да не се класираме. Знам, че срещу нас се изправят силни отбори и отлични футболисти, но ако всеки от нас дава 100% от себе си, смятам че можем да зарадваме България. Разполагаме със страхотни момчета, които не са за подценяване. Давам ви един пример - ако Армения беше вкарала един-два гола повече в предишните квалификации, щеше да отиде на бараж за Евро 2012. Ние бихме арменците, така че защо да не се класираме. Имаме си своите мечти.

Предишните селекционери изобщо не разчитаха на теб. Как се чувстваш като един от основните футболисти в националния отбор?

- Такава е ситуацията в момента. Знам, че очакванията към мен са много големи. Надявам се да не разочаровам хората във всички мачове, които изиграя за напред. Имаше хора, които избягваха моите изяви в Полша. Въпросните личности вече не са в отбора или на стадиона. Те са някъде скрити у дома. Те така са решили. За съжаление в България има много хора, които се крият след неуспехите. Същите не признават и грешките си.

От колко време не беше играл като титуляр преди срещата с Армения?

- Това беше първият ми мач като титуляр в последните два месеца. От началото на първенството влизам като резерва. За съжаление мачът с Армения е първият, който започвам, но за радост завърши с победа. Това беше първата ми среща като титуляр в националния отбор.

Прави впечатление, че си по-добър като златна резерва?

- Просто така се получи в първите два-три мача. Вкарах гол на Холандия, на Кипър, а срещу Италия се отчетох с асистенция. За съжаление в мача срещу Армения нещата не се получиха, както аз исках, но важното е, че по- бедихме. Аз ще съм на терена толкова, колкото прецени треньорът Любослав Пенев. Знам, че не съм готов да играя на високо ниво през всичките 90 минути, защото нямам практика в последните два месеца. Старая се дам, каквото мога, даже и повече.

Притеснява ли те фактът, че към теб има доста високи очаквания?

- Изключително съм доволен, че ми се дава шанс. Донякъде показах, че заслужавам доверието, което ми се възлага. За мен най-важното е, че хората, с които работя, разчитат на мен. Треньорът е зад играчите. Казва ни истината право в очите - играли сте слабо, играли сте силно. Това е много важно. В такава обстановка неизменно се постигат резултати.

Защо положението ти в Кайзерслаутерн е толкова лошо?

-Трудна е ситуацията. Няма никакво разбиране - нито аз, нито близките ми, нито треньорите в националния отбор. Много е интересно, че за България играя мачове на най-високо ниво, а в Германия на по-ниско не играя. За съжаление, от Кайзерслаутерн ме излъгаха. Трябваше да съм неизменна част от състава. Дни преди да затвори трансферният прозорец ме поиска Кьолн, но настоящият ми клуб не ме пусна. Сега ще чакам до зимата. Ако ме пускат, ще вкарвам голове, защото за мен не е проблем да бележа във Втора Бундеслига.

Какво точно се случи с Красимир Балъков и неговото бързо уволнение от Кайзерслаутерн?

- Тогава ме нямаше, защото играех във ФСВ Франкфурт. Нямам представа какво е станало с Балъков. Като се върнах, вече имаше нов треньор.

Как твоят ментор - баща ти Емил Мицански, коментира изявите ти?

- Много хора са доволни от факта, че съм неизменна част от националния отбор. Изявите през последните няколко месеца не ме правят някакъв голям футболист. Аз съм същият играч, какъвто бях и преди. Правя всичко възможно да се развивам и дано това се случва в правилна посока. Ето, подадох за гола на Георги Миланов срещу Италия, но срещата с Армения бе много трудна за мен. Тези головете, които отбелязах, не ме правят велик футболист. Тепърва искам да показвам добри игри.

Ще ни разкажеш ли за нещо за българския флаг, който неизменно е с теб?

- През последните 7-8 години съм сменил много жилища, но винаги българското знаме е с мен и е закачено близо до мен. Черпя вдъхновение от доста неща - знамето, иконата на свети Георги, която дори в момента е в мен. Суеверен съм малко, да.

Иван Иванов, с когото делиш една стая по време на лагерите на националния отбор, разкри, че ти внасяш дух в отбора?

- Надявам се да е така. В Кайзерслаутерн не играя, но и там момчетата говорят по същия начин. С много от националите се познаваме от деца - от 10-15 години.