Люпко Петрович е роден на 15 май 1947 г. във Велика Брустница, сега в пределите на Босна и Херцеговина, тогавашна Югославия. Почти цялата му кариера като футболист преминава в хърватския Осиек, който води и като треньор. Най-големия си успех като наставник постига през 1991 г., когато печели с "Цървена звезда" Купата на европейските шампиони. Шампион на Югославия със Звезда и Войводина. В България е водил Левски, Литекс и ЦСКА-София. В момента е начело на Литекс във Втора лига.
- Г-н Петрович, от първото Ви идване в България като треньор през 1999 г. измина близо четвърт век. Как се промени футболът ни оттогава?
- Леле, кога мина толкова време?! Все едно беше вчера, като дойдох на преговори с Владимир Грашнов, бог да го прости, за да поема Левски. Много се промени българският футбол и, за съжаление, не към добро. Няма качество вече, няма толкова добри играчи, каквито все още имаше тогава. Традициите на България във футбола бяха живи – след онзи връх на световното първенство в САЩ през 1994 г. обаче нещата постепенно тръгнаха надолу. Къде са новите Михайлов, Балъков, Лечков, покойният Трифон Иванов, Хубчев, Стоичков, Сираков? Изброявам все футболисти, които можеха да играят във всеки един голям европейски отбор. Даже при малко повече късмет можеха да станат и световни шампиони! Безкрайно сте далече сега от това ниво.
- Защо? На какво се дължи това пропадане според Вас?
- Вижте, други са времената. В глобален план я няма тази искрена и чиста любов към футбола. Всичко се прави от интерес, за пари. Това е едната причина. Другата е, че изчезнаха добрите треньори и школите Ви не функционират. Преди 40-50 години не беше само великият Димитър Пенев, около него имаше стотици много добре подготвени треньори, а школите произвеждаха страхотни играчи. Сега го няма това.
- В България много се говори за навлизането на чужденци и липсата на поле за изява на младите български таланти.
- Това беше следващата ми точка. Не може в един клуб от Първа лига да има 1-2-ма играчи от школата. Това е скандално. Това е пропадане в пропастта. Задължително трябва да се мислят промени в тази посока – какви точно и как да се направят изисква сериозен анализ, но така не може да продължава. Не съм против чужденците, но нека да имат класа и да са не повече от трима. От тях да се учат младите. А не децата да са по-добри от чуждите играчи! Няма смисъл от такава селекция за нито един отбор. Като гледам някои мачове от първенството, все едно съм в Африка, а не в Европа! Същата дискусия върви в момента и в Сърбия, не е само в България. Задължително е да се въведат някакви изисквания за чуждите играчи. Защо не да са играли поне 10 мача за националния си отбор, например. Трябва да се търси решение. Защото България в момента е на дъното. Казвам го и защото загубихте от Черна гора! От Черна гора?! Не че ги подценявам, но това не е страна с традиции във футбола. Не са и сънували, че ще се мерят със Сърбия и България, примерно. Националният отбор на една държава, която е два пъти колкото София, дойде и Ви би на футбол! Това е страшно!
- Защо държави като Хърватия и Сърбия, които са подобни на България като мащаб, успяха да запазят качеството си във футбола, а ние – не?
- Хърватия е еталон. Сърбия има своите проблеми, те не са много различни от вашите, но поне се класираме на големи първенства. С този потенциал обаче имаме възможност за много повече. Защото таланти има и в Сърбия, и тук. Но няма треньори, които да ги развиват, няма и методика. Трябва да се учим от хърватите. Да видим как са организирали работата си с децата и юношите, как образоват треньорите си и да направим същото. Но ние на Балканите не обичаме да се учим един от по-добрия около нас. По-скоро ни харесва да завиждаме, да търсим недостатъци и дотам.
- Часове ни делят от решителния мач за титлата между Лудогорец и ЦСКА-София. Кой е с по-големи шансове?
- Лудогорец не е онзи отбор, който беше. Въпреки селекцията и привлечените за много пари чужденци играта му все още не отговаря на марката Лудогорец. Но има леко предимство, защото мачът е в Разград. Ако ЦСКА не спечели титлата, ще е заради загубата на „Българска армия“ преди няколко седмици. За мен прекъсването на онзи мач за петнайсетина минути беше фатално за ЦСКА. Публиката беше напълнила стадиона и искаше да помогне на любимия си отбор, но му направи мечешка услуга. По време на прекъсването „червените“ футболисти изстинаха, явно не са направили достатъчно, за да запазят игровата си настройка и това си пролича при изпълнението на ъгловия удар, от който падна голът за Лудогорец буквално минута след подновяването на играта. В същото време точно преди прекъсването ЦСКА имаше три стопроцентови възможности да отбележи. Това е футболът! И, разбира се, това не значи, че ЦСКА не може да спечели в Разград. Напълно е реален сценария, при който Лудогорец държи повече топката и натиска, но не успява да си вкара положенията. А ЦСКА отбелязва един гол и бие! Да видим как ще се развие мачът.
- Как оценявате работата на Саша Илич в ЦСКА-София?
- Според мен се справя добре. За последните 10-15 г. нито един треньор от всички нас, които работихме на „Армията“, не успя да постигне такава близост до Лудогорец и да ги притисне в битката за титлата.
- Каква е ситуацията във Втора лига на България?
- Борим се с Литекс да останем в групата. И тук има чужденци по отборите, направо не е за вярване. Има отбори с чужденци и няколко опитни български играчи, те гонят по-високи цели. При мен в Ловеч има няколко талантливи момчета, но в момента не мога да ги пускам повече, защото трябва да си гарантираме оставането в групата.
- Много се коментира в момента дефанзивният футбол на Жозе Моуриньо в Рома. Вие също често сте постигал успехи с по-дефанзивна тактика, какво мислите?
- Вижте, звъняха ми и от Сърбия да ме питат за Моуриньо. Познавам го отдавна. Дойде да гледа моите тренировки в Цървена звезда за 10 дни, като бяхме на подготовка в Португалия през 1991 г. Точно бяхме спечелили Купата на европейските шампиони. Моуриньо сега е спечелил всичко във футбола и знае кое е важното. Веднъж Драган Джаич ме попита кое е най-хубавото нещо във футбола. Отговорих му:
– Красивата атака, завършила с гол!
– Не, Люпко – каза ми Драган, – най-хубавото във футбола е победата.
Като нямаш футболисти, с които да играеш атрактивно и нападателно, не го правиш. Нагласяш стила, така че да имаш резултати. Защото резултатите правят треньора. И остават в историята.
