Бившият германски национал Александър Циклер даде ексклузивно интервю за предаването „Код Спорт“ по ТВ+ от снежното световно първенство в Ароза. За любимия си Байерн (Мюнхен) славният нападател има повече от 300 мача и 19 спечелени трофея. Баварците намериха Циклер в Динамо (Дрезден) и го привлякоха за малко повече от 1 милион евро. С Байерн той спечели Шампионската лига, Купата на УЕФА, стана световен клубен шампион и седем пъти триумфира в Бундеслигата. За шест години в Залцбург спечели още три титли и бе избран за най-добър футболист в австрийското първенство. До ден-днешен работи в този клуб.
- Здравейте, хер Циклер! Какво е чувството отново да сте национал на Германия макар и на снежното световно първенство в Ароза?
- Много е приятно. Горд съм да облека фланелката на Германия с толкова други заслужили футболисти. Винаги е хубаво да се съберем със старите колеги, защото животът ни прати в различни сфери след края на кариерата.
- Често ли участвате в подобни турнири?
- Точно на турнири – не. Но много пъти в благотворителни и бенефисни мачове. Най-често с отбора на легендите на Байерн. Голямо е удоволствието да обуеш футболните обувки и да си пак на терена.
- В кариерата си имате толкова много трофеи и успехи, но мачовете ви в националния отбор са малко. Яд ли ви е?
- За съжаление кариерата ми не винаги е била само позитивна. Трябваше да мина през твърде много контузии. Точно когато бях най-силен и в най-добра възраст за националния отбор, три пъти счупих крака си. Това ми струва не един и два мача за Германия. Но животът ми даде шанс да изживея великолепни моменти, между тях са и не толкова малко двубои с националния тим.
- На Мондиал 2014 Германия срази Бразилия със 7:1 и после стана световен шампион. Последва фиаското на турнира в Русия. Какво се случи в тези четири години?
- Истината е, че други отбори се развиха добре. Футболът се разви. В един момент спряхме да бъдем такива доминанти в мачовете. Сега обаче мисля, че отново тръгнахме по добър път. В отбора се интегрираха няколко много силни млади момчета. Те имат талант и качества. Сигурен съм, че добрите дни за Германия предстоят.
- Заслужаваше ли Йоаким Льов да продължи като национален селекционер?
- Защо не? Той показа отлична работа. След като има желанието да продължи да помага и се забелязва, че е напълно отдаден, защо не?
- Какви щети нанесе първото издание на Лигата на нациите на Германия? Отборът остана трети в групата си и отпадна от първа урна.
- Показа ни, че трябва да продължим да работим здраво. Че имаме много за подобряване. Представянето е било анализирано обстойно. Извадени са поуките, които ще се видят в следващите месеци.
- Да поговорим за вас. Вие сте истинска легенда на Байерн. Как стана трансферът ви при баварците?
- Ооо, толкова много време мина оттогава. Бях на 18 години. Започнах да играя в Бундеслигата за Динамо (Дрезден). След осмия или деветия кръг дойде предложението от Байерн. Още от дете съм фен на баварците и така се сбъдна мечтата ми.
- Байерн ви купи за 1 милион евро. Това не е и една седмична заплата на Лионел Меси или Кристиано Роналдо. Какво мислите за финансовото развитие на футбола?
- Футболът е световен спорт. Обичан е навсякъде. Съгласен съм, че сегашните трансферни суми са лудост. Днес да купиш играч за 50 милиона евро е най-нормалното нещо на света. Но такъв е животът. Докато клубовете могат да си го позволят, всичко е наред.
- Имате 18 трофея с Байерн. Кой най-много си обичате?
- Всеки от тях е хубав, защото е плод на много работа. Но ако трябва да избера един, логично ще посоча Шампионската лига. След онзи загубен финал през 1999 година за нас беше много важно да вземем тази купа в ръцете си.
- Вкарахте дузпа в победния финал срещу Валенсия на „Сан Сиро“. Как се бие точно в такъв момент?
- Това беше първата дузпа в кариерата ми.
- Наистина ли?
- Никога не бях бил дузпа в официален мач. Но като цяло се чувствах сигурен. Още когато тръгвах, си бях избрал ъгъла. Така че подготовката ми не мина в колебание. Най-важното е, че вкарах.
- Как Отмар Хитцфелд ви посочи да биете първата дузпа в живота си точно в този мач?
- Бяхме играли 120 минути. Някои от футболистите бяха тотално изчерпали силите си. Аз влязох като резерва и бях сравнително свеж. Много играчи бяха честни и казаха, че не се чувстват готови да бият. Треньорът дойде при мен и ме попита дали съм съгласен да изпълня. Казах му: „Перфектно! Аз ще бия!“
- Как преживяхте драмата с Манчестър Юнайтед от 1999 година?
- Определено ни трябваше доста време. Трябваше да се съвземем като спортисти. Играхме по-добре, виждахме се 90 минути като победители и загубихме в добавеното време. Много е горчиво. Но следващите две години показаха, че този финал ни направи по-добри. Станахме отново шампиони на Германия, след това пак. Дойде и триумфът в Шампионската лига. Така че финалът срещу Юнайтед имаше кръстопътно значение за развитието ни като отбор.
- Какво ви каза Хитцфелд в съблекалнята на „Камп Ноу“ след поражението?
- Не си спомням въобще да е казал нещо. И за него е било трудно да намери правилните думи. По-късно на вечерята вече говори пред нас. Каза ни, че трябва да сме горди с това, което сме постигнали. Така е във футбола. Дори когато най-много заслужаваш да спечелиш, можеш да загубиш. Дори от най-голямата горчилка има какво да се научи.
- След финала срещу Валенсия спечелихте и титлата на световен клубен шампион. Значима ли е тя за клуб като Байерн?
- След като си спечелил Шампионската лига, значи си най-добрият в Европа. А другата купа означава, че си номер едно в целия свят. Много исках да спечеля и този трофей. Чувствахме се на върха на света.
- Байерн много рядко участва в Купата на УЕФА, но именно с вас я спечели. Какво е значението ѝ в клубната история?
- През предишния сезон в отбора имахме много проблеми. Непрекъснато някой се контузваше и станахме шести в класирането. Така трябваше да се задоволим с Купата на УЕФА. Но когато участваш в един турнир, трябва да се стремиш да го спечелиш. Тогава срещу нас на финала беше един много силен Бордо със Зинедин Зидан и Кристоф Дюгари. Играчи от световна класа. Така че успехът ни е супер.
- По това време в Байерн играеше и българин – Емил Костадинов. Какво помните от него?
- Емил беше супер. За съжаление не получи много шанс за изява, но въпреки това вкара много голове. Доста от тях бяха с изключителна стойност. Тогава аз бях млад футболист и се учех от звезда като него. Гледах го как се движи в атаката, как вкарва. Истинска световна класа.
- Костадинов и до днес е единственият българин с гол във финал на евротурнир.
- И напълно заслужено вкара срещу Бордо.
- За вас като футболисти какво значение имаше, че Ото Рехагел водеше Байерн в първия финал срещу Бордо, а във втория треньор беше Франц Бекенбауер?
- Случват се и такива неща във футбола. Това е един от най-бързо променящите се бизнеси. В единия мач си с един треньор, в следващия – с друг. Ото беше великолепен специалист. Свърши много добра работа с Байерн. Но... случва се.
- Франц Бекенбауер е една от най-емблематичните фигури във футбола. Той ви е бил и президент, и треньор. Как бихте го описали?
- Франц е един от най-големите футболисти, които светът е виждал. Като играч стана световен шампион, после и като треньор. Има невероятно излъчване и мотивация. Определено имах късмет да съм бил при него като футболист.
- Байерн се слави като фамилен клуб с личности като Ули Хьонес, Бекенбауер, Карл-Хайнц Румениге. Ето сега и вашият бивш съотборник Хасан Салихамиджич е спортен директор. Как го постига?
- Байерн е клуб с огромна история и личности. Тези, които са оставили следа на терена, винаги виждат отворената врата, за да се завърнат и да помогнат на друга длъжност. Те познават клуба, а и всички познават тях. Когато на мен ми беше най-тежко с контузиите, на първо място съм благодарен на Байерн за подкрепата.
- Кои са най-паметните ви гол и мач за Байерн?
- Най-важният ми двубой е срещу Хамбургер. Играх, след като две години не бях на терена. След третото счупване на крака мнозина ме бяха отписали от футбола. Но аз успях да се преборя с всичко. Върнах се и играх в този мач с Хамбургер. Бях най-щастливият човек. А най-красивият ми гол е срещу Кайзерслаутерн. С него в последния кръг станахме шампиони.
- Могат ли да се сравняват вашият отбор от 2001-а с отбора на Юп Хайнкес от 2013 година, който спечели требъл?
- Трудно е. Времената вече се бяха променили много. В днешния футбол един отбор може да събира все повече и повече мегазвезди. Тимът живее от техните индивидуални качества. Не казвам, че ние не сме ги имали. Но по наше време по-важно беше качеството на отбора като отбор.
- Байерн винаги се е славил със страхотни вратари. Бихте ли сравнили вашия съотборник Оливер Кан с Мануел Нойер?
- И двама са невероятни. Но и при тях времената са се променили. Днес вратарят много повече трябва да участва в играта. Освен че Мануел е отличен вратар, е също така и изключително добър полеви футболист.
- През 2013-а Байерн изглеждаше непобедим отбор. Но защо след тази година нито веднъж не стигна до финала на Шампионската лига?
- Във футбола мачовете се решават от дребни неща. Вероятно ни липсваше и необходимият късмет. Например си спомням мачовете с Реал, когато бяхме два пъти по-силният отбор. Но накрая ние отпаднахме. За да стигнеш до финала, е необходимо да паснат много неща едновременно.
- Играл сте с Нико Ковач. Мислите ли, че той може да бъде успешен треньор в Байерн?
- Той вече е успешен треньор. През есента успя да преживее една малка критична фаза и се справи. Сега отново се движи добре. Нико е много добър треньор, който работи неуморно. Има качества.
- Бърка ли Байерн, че не прави големи трансфери като клубовете в Англия и Испания?
- Защо трябва да прави? Всеки трябва да дава толкова пари, колкото има в касата. Иначе не върви.
- Може ли да издържи обаче Байерн в конкуренцията на толкова богати руски олигарси и арабски шейхове?
- Мисля, че Байерн може да играе като равен с абсолютно всеки отбор в Европа. Дори мисля, че ние сме сред фаворитите в Шампионската лига.
- Как виждате двата осминафинала срещу Ливърпул?
- За мен това би бил един страхотен не само полуфинал, а дори и финал. Два супер отбора ще се срещнат твърде рано. Определено ще е много напрегнато на стадионите.
- Мислите ли, че Реал е най-добрият отбор в последните три сезона?
- Най-успешният, но не са играли най-добрия футбол. При всички положения са успешни.
- Байерн спечели Шампионската лига. Германия стана световен шампион. Защо никой германец не получава „Златната топка“?
- Трябва да попитате тези, които дават гласовете. Германия има достатъчно добри футболисти, които заслужават да са носители на „Златната топка“.
- Играхте шест години в австрийския Залцбург. Сега сте треньор там. Какво мислите за австрийския футбол? Какъв опит получихте там?
- Австрийският футбол е един от най-бързо развиващите се в света. Отборите успяват да развиват много млади таланти. Взимат и опитни хора най-вече от Бундеслигата, които им помагат. Австрийските клубове имат много хомогенни отбори и се развиват позитивно.
- Три пъти сте шампион на Австрия, веднъж ви избраха и за играч на сезона. Какво означава това за вас?
- След тежките времена в Байерн за мен беше много важно още веднъж да покажа какво мога. И в Залцбург бях успешен футболист. Доставяше ми удоволствие да играя там.
- Накрая да ви попитам и за спомените ви от българския футбол. Играл сте с Костадинов, но сте срещал и други наши звезди. Помните ли ги?
- От малък помня, че българският футбол е известен с техничните си играчи През 1994 година ние, германците, трябваше да го разберем в пряк двубой.
- В Бундеслигата по това време играеха Йордан Лечков, Красимир Балъков, Петър Хубчев.
- Вярно е. Лечков и Балъков бяха супер футболисти. Бих се радвал, ако някой ден отново ги видя в клубове от Бундеслигата.
- Вече започнахте с треньорската кариера в Залцбург. Готвите ли се за Байерн?
- Чувствам се отлично, където съм. В последните две години научих много. Разбира се, Байерн е огромен клуб, но нека видим.
Легенда на Байерн: Емил Костадинов беше супер!
Преди финала на Шампионската лига срещу Валенсия не бях изпълнявал дузпа, призна Александър Циклер
