Най-добрият български волейболист Матей Казийски даде интервю пред TV7 и NEWS7, в което говори за националния отбор, би ли се върнал, за ситуацията в родния волейбол, за заплахите за спиране на правата му и по още интересни теми. Ето какво каза Матей Казийски:
- През миналото лято отново се разшумя около твое евентуално завръщане в националния отбор. Как преминаха разговорите с Пламен Константинов?
- Доста странна ситуация се получи тогава, защото наистина имаше един момент, когато се бях замислил над такава възможност и бяхме седнали да поговорим. Говорихме доста и с Пламен Константинов, и със секретаря на федерацията. Дълги разговори, които обаче не доведоха до нищо в крайна сметка. Единственото, което се получи е страшно разминаване в разбирането за това какво си казахме, защото и на двамата аз обясних много ясно, че за тогавашните финали няма шанс да се върна, защото нито аз съм готов, нито има време да се подготвя. В последствие обаче на официалната пресконференция те заявиха, че очакват едва ли не всеки един момент да им отговоря положително и тогава разбрах, че говорим на различен език и няма защо да продължаваме да говорим в тази насока. Към момента вече ситуацията с националния отбор е затворена страница и им пожелавам успех на момчетата.
- Кое те накара миналата година да се замислиш?
- Честно казано носталгия и желание да направя още нещо с българския национален отбор. Според мен имам още сили да понаправя, но както вече казах – минала работа.
- От това, което ми каза сега си представям, че си говорил с Пламен за евентуално завръщане, но през 2015 г. Така ли е?
- Да. Моята идея беше да видим дали ще успеят в сегашния си състав да изградят един отбор, на който аз да мога да помогна за едно европейско в България или нещо друго.
- Разочарован ли си, че нещата не се получиха?
- Аз съм разочарован по-скоро от цялата ситуация в българския волейбол. Според мен имаме много повече потенциал от нивото, на което сме в момента. Не говоря само за националния отбор, говоря за волейбола като цяло. За съжаление някои неща, които липсват и не се правят така, както биха се направили в някоя друга държава, пречат на това волейболът да отиде на друго ниво. По внимание от страна на феновете и по обичаност, ако мога така да кажа, сме на първо място в България. Всички знаят какво се случва с националния отбор, какво се случва с волейболистите, които играят извън България. Преди беше табу да се намери информация за някой мач в чужбина. Сега дават всички мачове, от всички първенства.
- След едно твое интервю през есента, отново започна една война срещу теб от страна на федерацията. Имаше заплаха за спиране на правата, ако не платиш на Славия дължими пари. После пък съдът те оправда. Усещаш ли го по някакъв вид начин федерацията да ти покаже, че тя държи тоягата?
- Не, никой не ми се е обаждал, никой не ми е поставял някакви ултиматуми, никой не ми е казвал нищо. А защо излязоха с такава позиция след събранието на Управителния съвет, не знам. Не е лошо да ги питате. Това, което мен най ме радва е, че съдът отсъди и на последна инстанция ми даде право на мен в спора ми със Славия. Вече съм абсолютно свободен. Единственото, на което се надявам, е Българската федерация да уважи това решение.
- Опасяваш ли се от това, че могат да ти спрат правата?
- Честно казано не. Според мен такава ситуация не е реална. Виждали сме, че в България всичко е възможно, така че чакам да видя, но не мисля, че е нещо нормално.
- Очакваш ли други удари под кръста?
- Не, надявам се нещата вече да затихват, защото мина повече от достатъчно време откакто аз не съм част от националния отбор. Аз дори съм доволен от последното нещо, което казаха, че няма повече да ме търсят. Свършена работа. Слагаме по един камък на това, което се е случило и продължаваме напред.
- Мъчно ли ти е?
- Както казах, съжалявам за много неща. Съжалявам генерално за волейбола в България, защото вярвам, че не е на нивото, на което трябва да бъде. Имам други представи в мечтите и идеите си за българския волейбол.
- Какъв е изходът?
- С мен или без мен българският волейбол продължава да функционира, да има отбор и да се играе. За съжаление, според мен, нивото запада все повече и повече и трябва някой да започне да прави нещо в обратна насока, иначе нещата отиват на разпад.
Казийски: Ако не се вземат мерки, всичко отива към разпад
„Съжалявам генерално за волейбола в България”
