Ивайло Петков никога не е бил във вихъра на новините и фокуса на обективите колкото много футболисти от неговото поколение. Защитникът обаче минава за един от най-постоянните и ефективни играчи, направили прилична кариера в чужбина, без да носят фланелката на някой голям отбор, съобщава официалният сайт на клуба. Петков започва кариерата си в Спартак (Пл), после играе последователно в Литекс, Истанбулспор, Фенербахче, Кубан, Анкарагюджу и пак Кубан. По Нова година Ивайло се върна в Ловеч, след като тимът от Краснодар, който влезе във Висшата лига на Русия, не поднови договора му. Въпреки че през последния сезон Петков отбеляза забележителните за защитник девет гола – седем от дузпи и два от фаул.
Петков има 65 мача за националния отбор и 3 гола. Играл е на световното първенство във Франция през 1998 г. и на европейското в Португалия през 2004-а.
-Какви са първите ви впечатления от сегашния Литекс?
-В отбора се работи професионално. Намира се на добро ниво. Разполага с класен треньор. Повечето футболисти са млади и перспективни. Говоря все пак за това, което виждам в подготвителния период. Радвам се, че съм между тези момчета. Вярвам, че ще успеем в начинанието, което сме поели.
-Как се стигна до трансфера ви в Ловеч сега?
-Имах оферти от руски и турски тимове, но предпочетох да си остана вкъщи. Вече не съм толкова за чужбина. През последната година ми беше трудно в Русия. Имам две момчета и жена, които живееха в България. Аз в Краснодар. Не бе лесно. Затова предпочетох сега да си остана вкъщи. Вместо пак във втора дивизия на Русия или при последния в първа лига на Турция.
-Защо напуснахте Кубан?
-Договорът ми свърши. Не ми дадоха никакви обяснения защо не ми предложиха нов. По-важното обаче е, че ние изпълнихме нашата задача. Върнахме се във Висшата лига.
-Съжалявате ли, че така се разделихте с Кубан?
-Е, какво значи да съжалявам? Просто работихме много през последната година. Във втора дивизия е трудно, защото разстоянията са големи. Пътуваш много. Терените са трудни. Но в крайна сметка ръководството си решава. Напуснах с чиста съвест и чувство за свършена работа. Това е най-важно. Щастлив съм, че в момента съм в Литекс.
-Какви са шансовете на Литекс за титлата?
-Гледах няколко мача в края на есенния дял в първенството. Според мен в момента в България има четири много равностойни тимове – Литекс, Левски, ЦСКА и Черно море. Те играят най-добрият футбол. Битката ще е между тях. Всеки от тези тимове има шансове за титлата. Надявам се накрая победители да излезем ние.
-Каква е разликата между Литекс от вашето време и сегашния тим?
-Не обичам да правя сравнения. Какво значи големият отбор отпреди десет години и сегашния? Онзи тим се е състезавал преди десет години, този сега. Това е. Не бива да се търсят разлики. Ако искаме да се развиваме, трябва да гледаме напред. А не назад. Сега ако се съберем всички от големия отбор, няма да бием отборите, както преди. Футболът се променя. Нещата сега са различни. Преди десет години просто тимът бе много добре сработен.
-Разкажете нещо за руското първенство?
-Във втора лига участват 22 отбора. Първите десет по нищо не отстъпват на тимовете от Висшата лига. Имам предвид бюджет, класа на играчите, условия за тренировки. Има няколко отбора на север, които са по-забутани и не предлагат перфектни условия. Но и във въпросните градове, откъдето са, други спортове се ценят повече. Става въпрос хокей и баскетбол. От Сибир на изток футболът не е толкова популярен.
-Кое е най-голямото разстояние, което сте изминавал за мач в Русия?
-Краснодар е в европейската част на Русия и се намира на 80 километра от Черно море. Играли сме във Владивосток, който е на 10 часа път със самолет. Това е един от най-източните градове в Русия. Същото важи за Хабаровск. Във втора дивизия се правят по два мача един след друг в този район. Например в събота гостуваме във Владивосток, в сряда – в Хабаровск. За да не пътуваме например два пъти по 10 000 километра за седмица или месец. Тежко се играе в тези градове, защото има голяма разлика с московското време.
-Играхте в Кубан за малко с настоящия ви съотборник Джамал Берберович и бившия капитан Небойша Йеленкович?
-Те бяха преотстъпени в Кубан, но отборът изпадна. Берберович игра в почти всички мачове. Йеленкович не, имаше двама руснаци, които играеха на неговия пост. Единият дори впоследствие го продадоха на Криля Съветов. А после стигна и до националния отбор.
-Смятате ли да завършите кариерата си в Литекс?
-На 32 години съм. Сега се прибирам в България. Нека видим какво е нивото на футбола. Мисля, че съм професионалист. Играя, тренирам. Като че ли ми е още рано да завършвам кариерата си. Или поне да мисля за това.
-До каква възраст се виждате на терена?
-Колкото издържа. Не мога да кажа – ще играя до 35. Или 36. Да съм жив и здрав, пък времето ще покаже. Да няма контузии, това е най-важното за всеки футболист.
-Как виждате кариерата си в националния отбор на България? Някак не изпъкнахте много на фона на други играчи?
-Кой от защитниците освен Трифон Иванов от “златното поколение” е изпъкнал. Нашият пост е по-особен. Не е като нападателят – вкарваш три гола и всички говорят за теб. Иначе кариерата ми е добра. Имам над 65 мача за националния отбор. Редовно бях в титулярния състав. Играх на световно и европейско първенство.
-Пада или се вдига нивото на футбола в България?
-В сравнение с преди нивото се вдига. Виждате, че все повече отбори са равностойни. Вече няма голяма разлика между силните и слабите тимове. Гледах по телевизията мача ЦСКА – Миньор. Гостите паднаха с 0:2, но играха много добре. Бориха се. Всички говорят, че нивото пада, че има уговорени мачове и т.н. Аз обаче мисля, че не е така. Конкуренцията се засилва. Щом 5-6 отбора са равностойни, значи нещата вървят на добре.
Ивайло Петков: Защитниците изпъкваме трудно
Ивайло Петков никога не е бил във вихъра на новините и фокуса на обективите колкото много футболисти от неговото поколение. Защитникът обаче минава за един от най-постоянните и ефективни играчи, направили прилична кариера в чужбина, без да носят фланелката на някой голям отбор.
