Интервю на Габриела Николова
Посрещам у дома братовчедка си Христина Вучкова - една от най-добрите волейболистки както в България, така и в Европа. Христина е родена на 1 октомври 1991 и се занимава с волейбол от тинейджърска възраст. В богатата си кариера централната блокировачка е играла в ЦСКА, Марица, Италия, Китай, Турция и Азербайджан. Наскоро тя подписа договор с „Омаха“ в новосформираната професионална лига на САЩ.
Тя ми е на гости, за да отговори на няколко въпроса за миналото, настоящето и бъдещето.
Здравей, Хриси! Как се чувстваш сега след дългия и тежък сезон?
Здравей, Габи! Чувствам се много добре, отпочинала физически и психически. Вече цяло лято водя подготовка за следващия сезон, така че почивката ми в действителност е по-малко от 10 дни. Като цяло се води активна почивка, защото аз не съм спирала да тренирам, но естествено съм много щастлива, защото съм в къщи при роднините, при родителите, при приятелите ми и най-важното в моя дом.
Ти си в чужбина през по-голямата част от годината, така че кое е първото нещо, което правиш, когато се прибереш в България?
Първото нещо, което правя, когато мина границата е да звънна на баба ми Мери, както и на всичките ми останали баби, на всичките ми роднини, за да кажа, че съм се прибрала, да им чуя щастието в гласа, да се прибера в къщи, за да започна да правя познатите неща от ежедневието. Също да си отида в кварталното магазинче, от което да си купя български стоки. Вече съм поръчала от майка ми някоя вкусна, типично българска гозба. Започвам и с организациите, за да се видя с всички роднини и приятели. Това са основните неща, за които си мисля и които ми липсват най-много.
Следващата тема е много интересна за всички. Малко хора имат досег до тази източна страна, а именно Китай. Можеш ли да разкажеш нещо по-интересно за престоя ти там?
Аз от много години искам да играя в Китай, защото китайците са на много високо ниво във волейбола, лидери. Техните първенства са силни. Много е трудно да се стигне там, защото се изисква много работа, ако щеш и връзки. Трябва да имат конкретен избор на състезател, но в крайна сметка успях да стигна и то в Пекин. Беше много интересно и много вълнуващо, никога не съм вярвала, че ще отида до Великата китайска стена, че ще живея с китайци, че ще говоря и работя с тях и че ще споделям ежедневието си. В началото бяха малко по-студени, но в рамките на тези четири месеца успях да ги опозная. Те са много мили и сърдечни хора, имаме много общо с тях. Разказаха ми какъв е техният темперамент и какво изискват и очакват. Китайците приемат чужденците много топло, искат бързо да скъсят дистанцията, за да се чувстваме като у дома си. За тях е много важно чужденците да се чувстват добре в тяхната страна, винаги са гостоприемни, искат да те заведат на всички техни исторически места, които са чували, че може би ще ти харесат, но не винаги е напълно сигурно (смее се), защото са съвсем различен свят. В същото време ми беше много мило и приятно, защото успях да се докосна до такава велика страна с толкова богата история, да живея с тях и да се запозная с ежедневието на хората на Изтока.
Тази година ни изненада и със страхотен трансфер в САЩ. Това е нещо уникално и ново. Можеш ли да споделиш как стигна до това решение?
За първи път в САЩ се създава професионална волейболна лига, волейболът досега се е играл само в колежанските първенства и тъй като много години подред САЩ са голяма сила в световния волейбол, и мъжкия, и женския, беше въпрос на време това да се случи. Аз съм много щастлива, че съм поканена да бъда част от началото на този исторически сезон. Отборът ми се казва „Омаха“, намира се в щата Небраска. Омаха е един от най-големите волейболни градове в Щатите, тъй като живущите там са основно волейболни фенове. По тази причина сме поставили целите си много високо, тоест ние трябва да станем шампиони на САЩ. Ако успея да направя трета поредна година шампион на държавата, в която съм, това ще е нещо уникално, което никога не съм вярвала, че ще ми се случи. За мен е голяма чест, аз съм много щастлива, много ми се искаше да сменя обстановката и да отида там. Вие знаете, че в Италия и в Турция са най-силните първенства, но ми се искаше да е нещо по различно и съм много щастлива, че излезе и ми хареса тази оферта. Идеята им е в бъдеще да създадат силно първенство, за да могат да привлекат все по-силни състезатели и да се развиват. В Щатите сега шоубизнесът е на първо място и е много интересно, че президент на отбора ми е певецът Джейсън Деруло. Той живее в Омаха, ще се запозная с него, той ме очаква с нетърпение. Вече ми разказаха какво ще ме очаква там, сезонът започва от февруари месец, но отсега са ме ангажирали с какво ли не. Едва ли не ни чакат на летището, нищо че още е лято, но просто американците са такива. Те искат всичко да е на високо ниво и много се надявам да станем шампиони на Америка, защото това ще е нещо уникално и незабравимо. Живот и здраве, ако се представя добре, бих искала да си продължа договора догодина, защото това е много хубава и апетитна дестинация за много спортисти и като цяло хора от Европа. С мен естествено ще бъдат мъжът ми и детето ми, това беше едно от условията, които казах на американците. В общи линии нямам търпение да видя какво ще се случи. Все повече популярни състезатели от Европа започнаха да подписват там, та така можем да кажем, че дадох път. Както знаете същата година и големият Сашо Везенков подписа исторически договор със отбора от НБА „Сакраменто Кингс“. Това, че отиваме все повече българи е нещо уникално, а ако успеем да станем шампиони, това ще е много хубаво за нашата малка страна.
За финал на интервюто, ти дълги години си част от националния отбор по волейбол на България. Затова и сме свикнали на виждаме името ти в състава. Отсъствието ти временно ли ще бъде?
За първо лято не се включвам в националния отбор. Още от миналата година си го мислех, тъй като играх само Лигата на нациите, за да помогна на отбора. Има талантливи момичета, на моя пост основно, които ми се иска да имат поле за изява, както и да натрупат опит. Аз вече много дълго време се състезавам за България и за мен това е голяма чест. Никога няма да се откажа, винаги когато имат нужда от мен и бъда повикана, ще помагам на драго сърце. Последните години ми дойде малко в повече като натоварване. Все пак вече съм майка и искам да обърна внимание на детето и мъжа ми. Иска ми се също да си дам малко почивка, но в никакъв случай не е край, защото за мен националният отбор е привилегия. Много съм благодарна на федерацията, че ми позволи да взема такова решение и да се радвам на момичетата. Пожелавам им успех на предсоящото Европейско първенство, стискам палци, ще ги следя, дано се представят на ниво и най-важното е да са доволни от играта, която ще покажат.
