Халфът Георги Пеев бе ключова фигура в националния отбор на България по пътя към Евро 2004, както и на самото първенство. Играещият по това време в Динамо Киев футболист бе забъркан в скандал със селекционера Пламен Марков преди последния двубой в Португалия срещу Италия, в който той не взе участие. Пеев разказа пред „Тема Спорт“ спомените си за силния квалификационния цикъл и посредственото европейско първенство, както и своите причини за това представяне и разминаването с Марков.
Г-н Пеев, България започна вихрено в квалификациите за европейското първенство през 2004-та с три поредни победи. Какви са спомените ви от тези мачове?
– Ще се върна малко по-назад във времето. През февруари 2002-ра играхме с хърватите приятелска среща в Риека. Тогава завършихме 0:0. Спомням си, че при една от смените част от звездите им, които напускаха терена, се бяха хванали за главата и си говореха: „Боже, Боже, как може с българите 0:0“. Бяха толкова разочаровани. Затова и бях изключително щастлив, след като ги победихме няколко месеца по-късно, и то толкова убедително на „Васил Левски“. Спомням си много добре този двубой. Това е може би най-силният мач на нашето поколение за националния отбор.
Сякаш този резултат не бе изключение, а представянето във всеки мач на тима бе много силно в този период…
– Така е, белгийците имаха качествен състав, но почти не създадоха положения срещу нас в Брюксел. Представихме се на много високо ниво. Освен двата гола имахме още няколко много добри ситуации. Спомням си, че аз ударих греда, може би трябваше още малко да напредна с топката и щях да вкарам. Срещу Андора в третия мач също играхме силно, въпреки че накрая победата дойде малко изтормозено. Препълненият „Васил Левски“ на мач срещу такъв съперник е достатъчно красноречив показател за качеството на футбола, който играехме тогава.
След силните първи няколко мача в квалификациите обаче изявите станаха по-колебливи, на какво го отдавате?
– Да, за съжаление, това е вярно, но аз си имам свое виждане и мнение за нещата. В първите мачове от пресявките играехме много освободен и атакуващ футбол. После започнаха да ни съветват да се отдръпнем по-назад, да приемаме играта в нашата половина, да стоим в изчаквателна позиция, тъй като сме щели да играем срещу много силни и подготвени отбори. Резултатът бе, че спряхме да практикуваме нашия футбол и лицето, което показвахме, бе много по-различно от това в квалификациите. Но основната причина бе, че много от основните играчи през пролетта не играехме редовно за клубните си отбори. Бяхме получили предложения за нови договори от ръководствата, но ние искахме да изчакаме и да вземем решенията за бъдещето си след приключването на европейското. Поради тази причина аз например бях оставен два месеца без игрова практика в Динамо Киев. Пускаха ме само в дублиращия отбор. С още няколко наши футболисти ситуацията бе сходна. Ивайло Петков пък не играеше редовно заради правилото за чужденци в турското първенство. Фенербахче имаха пет или шест такива в състава си, а можеха да използват едва трима. Правеха ротации, за да дадат шанс на всички, но това неминуемо се отразява върху игровата форма. Зоран Янкович също, доколкото знам, имаше проблеми в клуба си. Общо взето над половината от основните играчи имаха своята причина за слабата си форма.
Все пак вероятно не сте тръгнали за Португалия с очаквания за представянето и резултатите, които последваха…
– Естествено, че всеки от нас имаше по-големи очаквания за представянето ни спрямо това, което се случи. Защото в квалификациите наистина смазахме силни отбори като Белгия и особено Хърватска, които имаха много качествено поколение. Очакванията ни наистина бяха доста по-високи. Отидохме с настройка да излезем от групата. За съжаление, нещата се развиха по друг начин.
Отрази ли се на изявите на тима отсъствието на Красимир Балъков, който обяви оттеглянето си от националния отбор в годината преди Европейското?
– Краси Балъков е много качествен футболист. Със сигурност с неговото присъствие съставът ни щеше да е по-силен. Но не неговата липса бе ключова за слабото ни представяне, а недостатъчната игрова практика.
Какво се обърка в първия мач срещу Швеция, за да се стигне до този ужасен резултат – 0:5?
– Това, което си спомням, е, че ние имахме не по-малко положения от тях. Те обаче се възползваха от всяко едно свое, а ние точно обратното – изпуснахме нашите. Може би след падането на втория им гол се пречупихме. Те имаха много силен отбор и сякаш не вярвахме, че можем да ги обърнем.
Тази загуба ли продопредели представянето на отбора и в оставащите два мача в групата?
– Не сме били отчаяни със сигурност, знаехме, че ако вземем максимума от оставащите два мача, можеше да продължим. Но просто срещу Дания играхме слабо. Може би срещу тях се представихме по-зле, отколкото срещу шведите. В този мач най-ясно си пролича липсата на игрова практика и лошата форма на състава.
Това е единственото първенство, на което България участва с натурализирани играчи в състава си, дори се появиха някои информации за разцепление на групички в състава на тази база. Има ли нещо вярно в това?
– Няма нищо вярно в това. Всички бяхме в добри отношения и изградихме хубав колектив. Всеки от натурализираните футболисти даде своя принос за този национален отбор. Раздаваха се напълно, не по-малко от останалите.
Каква е вашата версия за отсъствието ви от състава в последния двубой с Италия?
– Преди мача Пламен Марков ми сподели, че иска да ме използва като десен бек. Такова беше неговото виждане за стартовия състав. Аз обаче му казах, че вече съм си патил от този пост. Това не е моята позиция. Винаги съм бил отговорен в дефанзивен план, следвал съм си човека, но нямах изградени навици в защита. Нямаше как да имам какъвто и да е принос като десен бек, единствено можех да навредя. Споделих това на Пламен Марков и че имаме друг десен краен защитник, който може да използва за тази позиция. Не съм се сърдил за това, нито сме били впоследствие в лоши отношения с него. Въпреки че после го изкараха като голям скандал. Със сигурност не съм отказал да играя. Бях честен с него, защото знам, че нямаше как да помогна на отбора от позиция, на която се представям слабо.
Заслужавахме ли да загубим от Италия?
– Определено не. Равенството може би е най-реалният резултат, с оглед представянето на двата тима. От този двубой си спомням един куриозен момент. Докато Касано се радваше на победата срещу нас, разбра резултата от другата среща (б.а. – Швеция и Дания правят 2:2, което изхвърля Италия от турнира). Ритна с всички сили бутилка или самата скамейка, не си спомням. След няколко минути го видяхме с гипс на крака.
Това остава последното голямо първенство, на което България участва. Защо това е така и виждате ли надежда скоро този факт да се промени?
– Може би разликата с нашето поколение е, че повечето от нас успяха да се наложат в силни чуждестранни отбори. Там си изграждаш манталитет на победител, повишаваш самочувствието си и показваш пълните си качества. Виждам светъл лъч в младежкия ни национален отбор и ви пожелавам максимално скоро да имате повод за ново приложение.
