Фреди Бобич и Красимир Балъков бяха част от магическото трио на Щутгарт. Като футболисти направиха от Швабите отбор, конкурентен на голе¬мите в Германия. Сега искат да пос¬тигнат нещо голямо и като ръководи¬тели. Надяват се да го направят в Черноморец, където Бала е треньор и мениджър, а Фреди - изпълнителен директор. Бобич няма проблем с общуването. Говори немски, английски и сърбохърватски, разбира и български. Отзивчив е към журналистите, вероятно защото самият той е коментатор на DSF и "Кикер". Богатият му опит пък е гаранция, че бившият немски на¬ционал има какво да разкаже.
- Г-н Бобич, решението ви да започнете работа в Черноморец изненада мнозина и в България, и в Германия? Заради Балъков ли приехте офертата?
- И заради Балъков, но не само заради него. Един ден ми се обади и ми каза: "Фреди, има един интересен проект в България. Ела, виж как стоят нещата, разговаряй с президента". Отзовах се на поканата и си казах: "Ей, това е нещо голямо". Казах на хората в клуба, че никъде не съм виждал такова нещо. Проектът е много голям и обещаващ - не само базата, която се строи, но и бъдещият стадион, цялата инфраструктура. Президентът на отбора има голяма фирма. Каза, че има време да се осъществи този проект. В Бургас ще се работи за успех в бъдеще. Трябват ни 3-4 години, за да стане всичко така, както го искаме. Реших, че работата е добра, заслужава си.
- В България обаче не сме свикнали да чакаме. Искаме бързи резултати, от днес за утре.
- Това за мен не е проблем. А икой е казал, че трябва да чакаме дълго. Може пък още следващата година да имаме успех. Ще ви кажа какво разбирам, като казвам успех - когато видя, че отборът играе максимално. Може да завърши и на четвърто-пето място, но ще съм доволен, ако знам, че футболистите са дали 100% от способностите си. Не ме интересува дали журналистите ще напишат, че това не е успех. Важното е как ние ще оценим постигнатото.
- Имахте ли други оферти за работа?
- Да, разговарях с отбор от Бундеслигата. Привлича ме новата структура. Да вземем един голям клуб, с традиции. Там е пълно с хора, всичко е отдавна изградено, структурата е тежка, тромава. А Черноморец е млад клуб, в него се гради, много неща тепърва предстоят. Ако нещо трябва да се прави, да се решава кой играч да се купи, се събираме Балъков, президентът Митко Събев и аз и решаваме. Процедурата е кратка. Големите клубове имат един голям проблем. Там всяко решение минава през куп хора, системата е тежка. На мен повече ми допада да градя. Това е една от причините да съм в Черноморец. Трябва да се работи в няколко компонента - спорен и административен. Отборът има класа, но трябва да бъде доразвита. Да достигне такова ниво, че след 2-3 години да се борим за титлата. Искаме да сме с поглед навън по отношение на инфраструктура и администрация.
- Тук отново ще работите с Красимир Бълъков. Дълго време играхте заедно. Какъв човек е той във вашите очи?
- Спомням си времето, когато пристигна в Щутгарт. Бедната се видя, че е отличен футболист, опитен, уверен в себе си, спокоен човек. Овен това бе отворен към всички. Дойде при мен, каза ми: "Аз говоря български, ти сръбски. Разбираме се". Така почнахме да общуваме. Той бързо научи немски. Балъков е сто процента професионалист, младите играчи на Щутгарт научиха много от него.
Разбирахме се не само на терена, но и извън него, той има повече опит от мен. Често, когато съм имал проблеми, съм се обръщал към него. Допитвал съм се как да постъпя. Такива хора като него не се срещат често.
- Запознахте ли се с нивото на българския футбол?
- Бях тук една седмица, в нея всеки ден имаше мачове по телевизията. Видях добри неща, но аз знаех гору-долу какво да очаквам. Знаете, че завърших кариерата си в Хърватия. Тактически българските футболисти са по-подготвени от тези в Хърватия.
- Бяхте футболист, сега сте изпълнителен директор на Черноморец, коментатор сте на телевизията и имате колонка в "Кикер". Кое е най-тежко?
- Мога да да кажа кое е най-лесно - да си футболист. Там нямаш проблеми. Мога да сравня футболиста с детето, което е обгърнато с внимание от родителите си. Футболистът си има отбор, хотелите са му подсигурени, самолетите -също. Остава му да играе футбол. Тогава е лесно. Да си журналист или ръководител е много по-сложно.
- Как се чувствате като журналист?
- Много е интересно, нов опит за мен. Като коментатор мога да видя футбола от другата страна, а не като пряк участник в него. Бях във футболния съюз, имах възможност да видя как се работи там. Сега съм в DSF, пиша и в "Кикер". Виждам как мисли един журналист, как анализира. Нищо не трябва да ти убегне. Предаванията са интересни, всеки има строго определена задача. Като в един отбор. Тази работа е много полезна за мен, още се уча.
-Да ви върна в началото на професионалната ви кариера? Спомняте ли си първия мач в Бундеслигата?
- Беше срещу Хамбургер, беше супер. Взеха ме от втора Бундеслига, от Щутгартер Кикерс. В първия мач не играх, останах на пейката и малко се разочаровах. След това дойде двубоят с Хамбургер. Резултатът бе 1:1. Влязох в 60-ата мин и в 89-ата вкарах победния гол, на вратата бе Ули Щайн. Първи мач, първи гол. Какво по-хубаво начало?!
- От кои футболисти пазите най-добри и най-лоши спомени?
- Най-лошите са от Марсел Десаи. Той е първа класа по отношение на физиката. Ако аз спринтирах бързо, той беше два пъти по-бърз. Освен това играеше добре и с глава. Истинска катастрофа бе да си срещу него. Три пъти сме се изправяли един срещу друг и трите се представях слабо. Най-добрият пък е Зидан. За мен той бе № 1, докато аз бях активен футболист. И иначе като момче най-много харесвах Марадона.
- Най-големият успех в кариерата ви?
- Станах европейски шампион с Германия, с Хановер успяхме да запазим мястото си в Бундеслигата. Това все са успешни моменти. Но най-големият е друг - заиграх в Бундеслигата. Това бе огромна крачка за мен. Преди това бях в регионалните групи, след това във втора лига. Казах си: "Ето, вече си тук, където искаше да бъдеш".
- Майка ви е от Хърватия, баща ви - от Словения, по-голямата част от живота ви е минала в Германия и дори играхте за бундестима. Какъв сте вие?
- Роден съм в Марибор. Историята ми е интересна. Заиграх в Бундеслигата през 1994 г. В първите 5 мача вкарах 5 гола. Беше рекорд за онова време. Обади ми се Берти Фогтс, отборът бе в криза, бе загубил от България на световното първенство и той търсеше нови играчи. Попита ме дали искам да играя за Германия, по това време вече имах немски паспорт. По-късно ме търсиха и от Хърватия и Словения, трябваше да взема тежко решение. Вече бях получил повиквателна за бундестима и реших да се посъветвам с родителите си. Казаха ми, че може би е много хубаво да избера Хърватия или Словения, но трябва да играя за Германия. Живеех в тази страна, приятелите ми бяха в тази страна. Не съжалявам за решението си.
- Налагало ли ви се е да използвате югославския си паспорт?
- Разбира се. Станах немец, когато бях на 19 години. Почна войната, повикаха ме във войската. Но това не беше моята война, нямах какво да правя като войник и реших да взема немски паспорт.
- Имате три дъщери. Занимават ли се те със спорт?
- Играят тенис, плуват, тичат. Играят и футбол.