Фернандо Торес: Наслаждавам се на всеки миг

- Много! Това е уника­лен момент за национал­ния тим, както и голът на Иниеста във финала на СП. След дълги години мълчание Испания на­помни за себе си с голяма сила.

Запазихте ли нещо, свързано с тази побе­да?

- Баща ми колекциони­ра всичко. Аз събирам бутонки, фланелки, виде­озаписи. За мен цялата прелест на футбола е да се докосваш до миналото

Какво представлява тази награда за вас?

- Щастлив съм, че играя в една от най-добрите гарнитури в историята на Испания. Голът е лично постижение, но победата е на целия тим.

Как се отнасяте към онези, които критику­ват Дел Боске, че ви е включил в окончател­ния състав?

- Никак. Солдадо про­веде впечатляващ сезон и заслужи място в контролата с Венесуела. Това ми помогна да осъзная, че е дошло време спешно да променя нещо. В нацио­налния конкуренцията е силна - постоянно никнат достойни играчи, затова трябва да се играе на максимум.

Подкрепят ли ви колегите в отбора?

- Несъмнено. Получа­вам много обаждания, винаги си помагаме в трудни минути.

Ами треньорът?

- Говорихме преди мача с Венесуела и той ми обясни защо не ме е включил в състава. Не съм дете, разбрах го. Тогава ми постави за цел да попадна в окончател­ния списък.

Вълнувахте ли се?

- Естествено! С Хуан чакахме до последната минута, защото с нас то се случи по-късно от останалите. Зарадвах се, защото тази покана ми бе много необходима.

Защо?

- Преживях трудна година с много тъжни моменти. Сега се наслаждавам на неща, които по-рано ми изглеждаха рутинни. Вече искам да съм най-добър на трени­ровка, кефя се с партньорите и не скучая извън терена.

- За себе си сподели­хте, че ненавиждате играча, в който се пре­върнахте в Челси?

- Имах късмет, че до мен беше Мата, който не ми позволи да се предам и постоянно ме ободря­ваше. Понякога не ми се ходеше на тренировки, бях депресиран. За щас­тие успях да стъпя на крака.

Рядко ви виждат тол­кова щастлив, колкото онази вечер в Мюнхен с купата на ШЛ...

- Ако седмица преди финала ми кажеха, че Челси ще спечели, няма­ше да повярвам! Смених­ме треньора, сринахме се до 6-о място във Висшата лига, в личен план пре­живях перипетии... Тази победа бе нашата награда за всичко, което изстрадахме.

Осъществи се меч­тата ви?

- Да!Аз съм европейски и световен шампи­он, плюс победител в ШЛ - невероятно! Като малък гледах в захлас как играчите вдигат над главите си купата на ШЛ и мечтаех да съм на тяхно място. Е, исках да съм главно действащо лице, герой на финала, но не стана.

Бъдещето ви?

- Щастлив съм, че ритам за Челси. Другата година отново ще играем в ШЛ и ще се борим за титлата в Премиършип. Обещаха ми водеща роля в атакуващата линия. Това ме устройва.

Как виждате Гуардиола начело на Челси?

- Не е справедливо да се коментира, когато Ди Матео изведе отбора до триумф в най-престижния клубен турнир.

Трябваше ли Дрогба да остане в Челси?

- Всички го искахме. футболът има голям късмeт с такъв играч! На всички пожелавам неговата кариера!

Какво научихте от него?

- Не от него лично, а от самата ситуация. Когато единият играеше, другият търкаше пейката. И два­мата не разбрахме защо не играхме в тандем. Но с времето преосмислих и преразгледах възгледите си.

Например?

- Научих се да ценя и уважавам всеки играч, дори онези, които влизат в игра само няколко пъти на сезон. Но получиш ли шанс, забравяш обидите и показваш достойна игра. Това е много важен опит в живота ми.

Ситуацията се пов­таря и в националния отбор. Вие, Йоренте и Негредо претендирате за една позиция.

- Конкуренцията е хуба­во нещо, но ние сме парт­ньори, а не съперници. Длъжни сме да приемаме решенията на треньора, дори когато не са в наша полза. Да мислим за отбо­ра, а не за себе си.

Страхувате ли се, че онази неувереност от­ново ще ви обхване, ко­гато се върнете в Челси след европейското?

- Не, в никакъв случай.

- Така е, но ще търсим начини да бъдем по-сил­ни.

Кой е най-големият ви конкурент?

- Всички са опасни и трябва да се уважават. Все пак бих споменал Германия, Холандия и Италия.

На Челси предстои мач с Атлетико Мад­рид...

- Да, това е чудесно! Бях разстроен, когато с Ливърпул не успях да играя срещу моя роден отбор. Но съдбата ми приготви сюрприз.

А ако вкарате гол?
- Никога няма да празнувам гол във вратата на Атлетико. Много искам да се срещна с играчите и феновете на този клуб. Той се развива, растат прекрасни играчи като Фалкао. Радвам се за Атлетико, но искам Челси да бие.

Без съмнение Челси ви има доверие.

- Нямам думи да бла­годаря на ръководството на клуба. Те наистина залагат на мен през следващия сезон и аз не смея да подведа нито тях, нито феновете.