Джаксън Менди: ЦСКА е отбор от лидери

Джаксън, как се чувстваш в ЦСКА, вече близо година си в клуба?

- Чувствам се добре, пра­вим добър сезон със силни футболисти. Много хора се съмняваха, че ЦСКА ще бъде на това място, на което сме в момента.

Изиграхте две контроли през миналата седмица, как намираш мястото си в от­бора? Виждаме те да целу­ваш емблемата.

- Това е мое правило. Аз съм лидер, не обичам да стоя встрани. Стремя се да доп­ринасям с играта си. Аз съм от футболистите, които го­ворят на терена. Ако някой не се справя, готов съм да го изслушам, да помогна и да дам съвет.

За много хора остана не­ясно идването ти в ЦСКА...

- Първата ми договорка беше със Стоичков, когато беше треньор. Работехме по договор, но после той си тръгна. След това Стойчо Младенов пое отбора, не съм разговарял с него, но вече зна­еше името ми. Свързаха се с моя агент и после транс­ферът ми стана факт.

Как ти се отрази тази смяна на треньорите? Има­ше ли в теб притеснение, че бъдещето ти може да бъде неясно?

- Не, изобщо дори. Аз знаех Стоичков само по име. Зна­ех, че ЦСКА има проблеми, но не се притеснявах за бъдеще­то си. Постъпих както вина­ги досега - идвам и играя, по­магам с каквото мога. Никога не се притеснявам за бъдеще­то си.

Какво най-много те мо­тивира да носиш червената фланелка?

- Аз обличам фланелката и играя със сърце, без значение от цвета. Може да е вся­какъв - червен, бял, всички цветове, само не в синьо. Ще се боря независимо в какъв екип съм, аз съм борец, побе­дител - не приемам загубата. Когато губя, се чувствам зле.

Как ти се струва Стойчо Младенов като треньор? Личи си, че имате силен ко­лектив не само в съблекал­нята, но и на терена.

- Знаете ли, треньорът никога не влиза в съблекалня­та преди тренировка през седмицата, никога не съм го виждал. Съблекалнята е за футболистите, теренът - за треньора. Атмосферата ви­наги е много добра в съблекалнята. Ако аз имам проб­лем с някого, му го казвам в очите и всичко е наред след това. Наясно сме, че трябва да сме единни, особено на терена. Ние сме отбор от лидери, много от футболис­тите ни са именно такива, нямаме проблеми, а това е само от полза на отбора. Треньорът е също лидер. Истински. Той мрази да губи. Преди все­ки мач се уверява, че ние ис­каме победата. Мотивира ни с добра реч. Когато започ­ва двубоят, не се налага да ни говори много, ние знаем вече какво трябва да напра­вим. От нас се иска битка - ако не се бориш, няма да по­бедиш.

Спомена, че не би носил синя фланелка. Отборът на Левски ли имаше предвид?

- Не, просто не харесвам синия цвят. Никога не е бил сред цветовете в гардероба ми.

ЦСКА - Левски ли е най-го­лямото дерби, в което си играл?

- Играл съм в Германия за Фрайбург в дербито с Щут­гарт, но знаете ли - не е съ­щото. Тук в България ти го чувстваш. Всички видяха, че ЦСКА изяде Левски на терена. В Германия не е същото. Там отборите не се харесват, но не се и мразят. Тук е различ­но. Можеш да загубиш от всеки един съперник, но не и от този. Няма как да го до­пуснеш. Този сезон съм щаст­лив, защото нямаме загуба от Левски с изключение на мача за Купата на България, но с дузпи. Не съм допуснал гол от този отбор и това е добре.

Видяхме те след послед­ното дерби с микрофон в ръка пред сектор Г, как из­живя този момент с публи­ката?

- Можеш само да го прежи­вееш. Имаме специални фенове, страхотни са. Дори кога­то гостуваме някъде, идват хиляди в наша подкрепа. На тях не можеш да изневериш. Излизам на терена и се боря за победата - тя е за феновете.

Много от тях сигурно се чудят какви са първите ти стъпки във футбола. Как започна, кой те вдъхнови?
- Никой не ме е вдъхновявал. Започнах да играя на улицата, когато бях малък. На 15-16-годишна възраст наистина исках да стана професионален футболист, преди това този спорт не ме интересуваше. Това е и причината да навляза професионално в играта толкова късно – на 22 години.

Ти ли си избра позицията на защитник или заради ръста ти те сложиха в отбрана?
- Като малък също бях много висок. Играех като ляв халф, а след това ме преместиха на левия бек. Първият ми цял сезон като централен защитник е сега в ЦСКА. В повечето си мачове в професионалната ми кариера съм играл като ляв бек, но предпочитам да съм централен бранител. Сега ми дадоха възможността да се изявявам на тази позиция – тя е любимата ми. Възползвах се и мисля, че се справям.

С кого от твоите съотборници предпочиташ да си партнираш?
- За мен няма значение дали ще е Апата (Апостол Попов), Вальо Илиев или Крачунов. Само ще кажа, че играя и с тримата и ние все още сме най-добрата защита в първенството. Това означава, че имаме много добри футболисти.

Отново да те върна към дербито с Левски. В края на миналата година, след отпадането от дузпи, имаше ситуации с теб и с Омар Косоко, когато бе съобщено, че напускате отбора. Как ти се отрази всичко това?
- Левски спечели, но беше на дузпи. Сега са аут от турнира, така че все едно нищо не са постигнали. Ако печелиш, поне продължи до края. Тогава празнуваха все едно са ни победили с 3:0. Аз бях много потиснат след онзи мач. Тръгнаха много слухове, но във футбола е така. Много хора твърдяха, че ис­кам да напусна през зи­мата на всяка цена. Ча­ках оферта и дори имах предложение, но останах. Повярвайте ми - ако съм искал да си тръгна, никой нямаше да може да ме спре. Щом съм тук, значи не искам да напус­на.

Тогава освен теб беше за­месен и съотборникът ти Омар Косоко, който бе на път да бъде освободен. Мно­го издания твърдяха, че ти си се застъпил за него пред Стойчо Мла­денов.

- Това са пъл ни глупости. Ни­кога не съм раз говарял с Младенов на тази те­ма. Щом Косоко е тук, зна­чи трень­орът иска това. Аз нямам никакво влияние вър­ху него, той е наставникът. Аз съм само играч, ни­кога не би ме послушал. Не мога да коментирам пред не­го схема на игра или кого да пуска. Ако той иска да извади някого от отбора, ще го нап­рави. Аз нямам думата. Как си ме представяте да отида при Младенов и да искам от него нещо подобно? Кой съм аз, че да го правя? Просто иг­рач... Щом Косоко е тук, зна­чи е нужен. Според мен и две­те страни са доволни от то­ва.

Кои са най-близките ти съотборници?

- През по-голямата част от времето си съм с Косоко, Фо-Поре и Райс М’Боли. но най-вече с Омар.

В профила си във Фейсбук наричаш Тони Силва свой син. Защо?

- Защото ми е като син. По-млад е от мен и още в на­чалото започна да ме нарича „папа". Той е млад и малко луд от време на време. Ако направи някоя глупост, му напомням, че не е правилно. До него съм, съветвам го за добрите и лошите неща. То­ни е голям талант и го харесвам.

Можеш ли да направиш кратко сравнение между ЦСКА и предишните тимо­ве, в които си играл?

- Условията са различни в сравнение с Германия, там терените и всичко е на топ-ниво. Относно феновете -атмосферата тук е по-доб­ра, отколкото във Фрайбург. Там привържениците също бяха много, но тук са по-отдадени. Можеш да усетиш, че наистина обичат клуба, фанатични са.

Как ти се струва българс­кият футбол, шампионатът и конкуренцията в него?

- Зависи. Има 5-6 отбора, които играят добър футбол. Останалите не са много доб­ри. Понякога е трудно да се играе срещу слабите тимо­ве, не се получава мач, не си толкова мотивиран.

Да разбирам ли, че ти до­пада формата на шампио­ната сега?
- Да, много по-добре е та­ка. Знаем, че всяка седмица предстои дерби.

Гледаш ли български фут­бол, когато не играеш?

-Да, интересно ми е, следя постоянно всякакви мачове.

Имаш ли си фаворит в Европа и кой ще подкрепяш на световното?

- Нямам фаворит. Аз подк­репям само ФК Париж.

И ЦСКА?

- Да, играя за ЦСКА, а ФК Париж е първият ми отбор (б.а. - в момента тимът се състезава в третото ниво на френския футбол - Лига Национал).

В момента актуална око­ло ЦСКА е темата с акци­ите. Ти участва в промо ви­деото, купи ли си книжа?

- Не съм си купил, но ако има нужда, ще го направя.

Имаш ли сега някакви притеснения за ЦСКА, чувстваш ли клуба стаби­лен?

- Всичко е наред. Ставам всеки ден щастлив, че съм тук. Идвам на тренировка­та с усмивка и се прибирам с усмивка.

Как ти се отразява жи­вотът в София?