Шакиб, какво става с теб? Къде си? Как си?
- В Мароко съм. Живея с майка ми в Маракеш. Тренирам с моя стар отбор "Каукаб" (Маракеш). Правя рехабилитации, вече тичам и съм доста по-добре. Започвам да работя малко по-сериозно и до месец - месец и половина ще съм готов. В началото положението ми беше по-сериозно, защото имах скъсване на менискус и предна кръстна връзка. Но след операцията в България не съм спрял и за момент да работя за пълното си възстановяване.
Липсва ли ти България?
- Липсва ми, да. Липсва ми футболният отбор на "Левски ", приятелите, много работи.
А какво най-много ти липсва?
- Определено приятелите. Затова всеки ден контактувам с тях - по интернет или по телефона.
Съжаляваш ли за грешките, които направи точно когато се утвърди в "Левски"?
- Съжалявам много, ама в живота не става без грешки. Направих тези работи в тежък момент. В много неудобен момент за "Левски". Не че за тях има удобен момент, но беше още по-лошо, че тогава резултатите на терена трябваше да са по-добри. Извинявам се на хората, които съм засегнал, на всички левскари. А на отбора пожелавам успех. Нека "Левски" да върви напред - няма значение дали с мен, или без мен.
Значи все пак ще си останеш левскар?
- Със сигурност. Аз обичам "Левски". Следя постоянно мачовете на отбора. Надявах се до последно на някакво чудо още тази година - нещо да се случи с " Литекс" и да станем шампиони. Но въпреки че не стана, знам, че още следващия сезон "Левски" ще направи всичко, за да е там, където му е мястото. А "Левски" винаги трябва да е на първо място. Пожелавам го най-скоро на всички левскари.
Как се раздели с "Левски" през януари? Имаше ли проблеми?
- Говорихме и се разделихме като приятели. Без проблеми. Седнахме за половин час с Гонзо и се разбрахме. Да, аз съм правил грешки преди това, и съжалявам за тях, но се разделихме напълно нормално.
Въпреки че нямаше скандал при самата ти раздяла, не те ли е яд, че поне малко напускането ти на "Левски" напомняше на това на сънародника ти Юсеф Рабех - имаше голям "потенциал, а си тръгна като разочарование?
- Станаха някои проблеми, предизвикани от мен, но аз не си тръгнах само заради тях. Имах още 6 месеца от договора си, а после щях да стана свободен агент.Тоест "Левски" само щеше да ми плаща, докато се възстановявам, а после аз да си тръгна без пари. Това щеше да създаде нови проблеми за „Левски и напрежение, което аз не исках. Вече имах проблем от 3 месеца. Ако след тях просто трябваше да стоя в България и да се възстановявам още 6 месеца, щеше да ми се пръсне главата. По-добре за мен беше да се прибера в Мароко, за да се успокоя, да се възстановя напълно и пак да заиграя футбол на добро ниво.
Виждал ли си се с Рабех, откакто се върна в Мароко?
- Видях го два-три пъти.
За него знам само, че е напълнял още и за последно миналата година в "Могреб" (Тетуан) го пускаха като халф...
- По едно време играеше и халф, различно е. Но той пак смени един-два отбора. Пак имаше трансферни проблеми. Продължава си по стария начин.
Като се видяхте, говорихте ли си нещо за "Левски"?
- Не. Той вече забрави тази тема.
А ти вече изчисти ли си главата?
- Да. Мога да кажа, че е така. Голяма роля има и фактът, че тук съм с майка ми. И заради това всичко е точно. Тя е възрастна и не мога да правя нищо. Трябва да се грижа за нея, защото всички мои братя и сестри са женени. И сега, когато се върнах, аз мога да отделям най-много време. По принцип си живея в мой апартамент. Но 2-3 пъти на седмица оставам да спя при майка ми. През другото време се виждам с приятели. Иначе всеки ден минавам да видя майка ми.
Колко братя и сестри имаш?
- Шест сестри и трима братя. Аз съм най-малкият.
Тоест сте 10 деца и само ти не си женен?
- Да, така е. Но и съм най-малкият, има време.
Като си тръгна от София, имаше връзка с красиво българско момиче. Още ли си с нея?
- Да, с нея съм. Тя беше с мен в Мароко за 20 дни и пак се върна в България. Засега ни дели дистанцията, но сме заедно.
Би ли се върнал отново да играеш в България?
- Не. За момента не.
Значи ще водиш българското си гадже в някоя нова държава?
- Вероятно да. Ще видим какво ще стане.
Вярно ли е, че имаше уреден трансфер, преди да се контузиш през декември миналата година?
- Да, трансферът ми беше сигурен. Само трябваше да се определи отборът. Защото имаше три отбора, които искаха да ме вземат.
Кои бяха отборите?
- За два знам със сигурност. Единият е от Полша, където беше и Георги Христов ("Висла" - б.а.), а другият е "Анортозис", където после отиде Мъри Стоилов. Имаше и още, но за тези знам, че щеше да стане. И "Левски" трябваше да реши.
Имаш ли вече идея къде ще заиграеш от лятото?
- Предложения имам. Може да стане нещо в Португалия. Президентът на моя клуб тук - "Каукаб" (Маракеш), може да ми помогне да заиграя в Португалия. С него сме големи приятели. Защото, когато "Каукаб" изпадна във втора дивизия, аз останах и играх силно две години. Помогнах на отбора. А жената на президента на "Каукаб" е дъщеря на президента на "Бенфика" (Луши Филипе Виейра -б.а.). Португалия е много близо до Мароко, само на един час път. А първенството там е много силно. Обади ми се и Рашид Ти-берканин да отида да играя при него в Дубай. Той смени два отбора там и ми предложи да отида в последния му клуб. Една година там би било опция, ако не подпиша с по-силен европейски отбор. За да заиграя пак редовно. Но предпочитам Европа. Ще видим.
Няма ли възможност да останеш в Мароко?
- В Мароко, ако исках, щях да подпиша, когато дойдох с патериците. Но не искам да оставам да играя тук засега. Искам повече. Иначе ми се обаждаха и от най-добрия отбор в Мароко - "Уидад" (Каза-бланка).
Загуби ли позициите си в националния отбор на Мароко след проблемите в "Левски" и сегашната контузия?
- Не, напротив. Аз съм в постоянен контакт с хората от националния отбор. Докторът на отбора често ми се обажда, за да се интересува как върви възстановяването ми. В началото на юни ни предстои мач с Алжир, който ще се играе при мен, в Маракеш. И аз ще съм заедно с отбора. Единственият човек, който играе на моя пост в националния отбор, е получил същата контузия. И сега имат сериозни проблеми. Казаха, че очакват завръщането ми.
Откакто дойде в "Левски" през 2007 година, само за няколко месеца научи български език, още говориш добре, но почваш ли да го позабравяш?
- Не. Защото имам контакти с българи и почти всеки ден говоря. По-трудно е, защото вече не съм в България, но не го забравям. Само някои думи.
Кои са най-хубавите ти спомени от България?
- Най-хубавият ми спомен е първият ми спомен. Първият ми мач. Беше финалът за суперкупата на България срещу "Литекс" през 2007 година. Спечелихме с 2:1.