В историята на моторните спортове има само шепа фигури от ранга на Ален Прост. Наричан заради интелекта си Професора, този 62-годишен французин има четири титли от Formula 1, повече от всеки друг освен Шумахер и Фанджо. При това успехите на Прост дойдоха в златните години на F1, в конкуренция с гиганти като Айртон Сена, Нелсон Пикет и Найджъл Менсъл. После Професора бе собственик и мениджър на отбор от F1, а днес върши същото за тима на Renault e-dams в новите серии Formula E. "КОЛЕЛА" разговаря с най-великия френски пилот за всички времена по време на автомобилния салон в Женева.
Нека започнем с новия сезон във Formula Е. Какво очаквате от шампионата и от вашия отбор?
- Повече или по-малко - същото като през последните две години. Имаме добър отбор и добър партньор в лицето на Renault. Организацията ни става все по-добра. Спечелихме последните три старта миналия сезон и първите три през този, така че искаме да продължим по същия начин. Рано или късно това ще приключи, разбира се. Но сега целта ни е да сме шампиони и при пилотите, и при конструкторите.
Може ли някой ден Formula Е да изпревари Formula 1 като популярност? Какви са предимствата на състезанията с електрически болиди?
- Никога не съм искал да сравнявам двете. Нито да ги противопоставям. Това са две различни дисциплини, които трябва да работят заедно. Едното е съвсем нова концепция - електрически автомобили, в града, еднодневни състезания. Искаме чрез тях да утвърдим технологията. Привличаме по-млада публика, което е много важно. Но Formula 1 е върхът, есенцията на автомобилните технологии и автомобилния спорт. И така трябва да остане.
Мнозина твърдят, че Formula 1 загуби част от очарованието си в последните години. Възможно ли е причината да е, че тя стана доста по-безопасна, загуби се онова чувство за опасност и за свръхчовешка смелост, което внушаваха пилотите от вашето време.
- Трудно е да се каже със сигурност, но това може би е част от обяснението. Хората гледаха на нашето поколение пилоти като на гладиатори или нещо подобно. Знаехме, че постоянно рискуваме живота си. Загубата на това усещане е част от обяснението. Но не цялото. На някои хора вероятно им се струва, че пилотската работа е станала твърде лесна - което важи за отделни неща, но не е вярно като цяло. Има и друго: поколението, което гледа Formula 1, си остава до голяма степен същото. Днес шампионатът се следи най-вече от хора между 40 и 60 години. Не успяхме да привлечем масово по-млади зрители. Тези фенове гледат най-вече към миналото, а не към бъдещето. Така че ако променяме нещо във Formula 1, трябва да го направим с мисъл най-вече как да привлечем младите. От друга страна, билетите и изобщо достъпът до тестовете и до състезанията стана прекалено скъп за млади хора. С две думи, трябва да преосмислим бизнес модела.
Пилоти, които си плащат, за да карат във Formula 1: в миналото това бе по-скоро изключение, днес е правило. Възможно ли е все още човек да пробие само с талант, без пари?
- Същото, за което говорех преди малко: бизнес моделът трябва да се промени. Аз имах отбор във Formula 1 преди няколко години и бях принуден да използвам няколко такива пилоти, които носеха приходи. Това е съществувало винаги, но напоследък наистина се среща все по-често, защото икономическата ситуация става все по-трудна.
Наскоро в едно интервю казахте, че за вас идеалната кола е нещо голямо и електрическо, и че предпочитате автоматика пред ръчните скорости...
- За ежедневната ми кола ли? Да, винаги съм предпочитал комфортните автомобили с автоматик.
Сега на хоризонта е автономното управление, интелигентните автопилоти...
- Това е нещо различно.
Така е, но когато то дойде, трябва ли да се откажем изобщо от шофирането?
- Това е много труден въпрос. Често се случва да си представиш ясно бъдещето, когато създаваш новите технологии, и после да се окаже, че си вървял в съвсем грешна посока. Има случаи, когато и аз самият бих ползвал автопилот - в големия град, в натоварения трафик, на път за летището... В такива случаи бих препочел колата да ме кара сама и да мога просто да се отпусна. Но не бих искал 100 процента от автомобилите да станат такива. Същото е с електромобилите. Днес всички са обсебени от тях и аз също вярвам, че това е технологията на бъдещето. Но не искам всички автомобили да станат електрически. Това ще е грешка. Трябва да се намери компромис.
Вашият бивш съотборник Еди Чийвър казваше за вас, че сте най-внимателният към детайлите човек, когото е срещал. Такъв ли сте все още днес, когато вече не се състезавате?
- Все още съм такъв, да. Дори и в личния си живот. Това е нещо, с което според мeн човек се ражда. Предполагам, че на моменти е трудно за хората, с които работя. Дори и за най-близките. Но това съм аз.
Мога ли да ви върна за кратко в миналото? Ако погледнете назад, кое е любимото ви състезание?
- Любимото ми състезание? Всъщност са две. През 1990 с Ферари в Мексико...
...Когато стартирахте 13-и и спечелихте...
- Да, тръгнах 13-и, в първата обиколка бях 14-и и после изпреварих всички. А също и Аделаида през 1986, където спечелих втората си титла.
Моторните спортове са на повече от век. Кои са личностите в него, които са ви повлияли най-много?
- Възхищавал съм се на много хора. Не можеш да станеш добър в тази професия, ако не се възхищаваш на другите. Защото когато се възхищаваш на някого, винаги взимаш нещичко от него. Когато някой каже: постигнах всичко сам, това не може да бъде вярно. Винаги получаваш по нещо от тези преди теб. Когато бях млад, се възхищавах на Джеки Стюърт, на Ники Лауда, на Джим Кларк... А също и на хора като Колин Чапман, Енцо Ферари... Да не забравяме Бърни Екълстоун. Това са хора, с които може невинаги да си съгласен. Но комбинацията от всички тези влияния е отлична. Имах късмета да срещна много забележителни хора, и смятам, че благодарние на това сам станах по-добър човек.
Ален Прост: Ф1 стана само за възрастни хора
Един от най-великите пилоти в историята предпочита електромобил с автоматик в нормалния живот
